Със 148 гласа „За“ (130 от „Прогресивна България“, 18 от ДПС) парламентът прие промени в Закона за защита на конкуренцията, внесени от Явор Гечев и група народни представители от „Прогресивна България“, който цели цялостна реформа на подхода към нелоялните търговски практики по веригата за доставки на селско-стопански хранителни продукти и суровини.
„Против“ гласуваха 22 народни представители – 8 от „Демократична България“ и 14 от „Продължаваме промяната“. „Въздържал се“ гласуваха също 22 депутати – 11 от „Демократична България“ и 11 от „Възраждане“.
По време на обсъжданията Мартин Димитров от „Демократична България“ обърна внимание, че предлаганите промени няма да намалят цените от сега до август, а хората очакват именно това. Той предупреди, че с промените се дава прекалено голяма власт на Комисията за защита на конкуренцията и в тази връзка прикани депутатите да чуят настоящия състав на КЗК, който е получил повече правомощия още при миналото 51-о Народно събрание, за да разберат дали тази мярка е постигнала някакъв резултат и какъв е той.
Венко Сабрутев от „Продължаваме промяната“ обяви, че този законопроект въвежда комитет по цените и въвежда презумпция за виновност, което означава, че производителите ще трябва да се оправдават за нещо, което не са направили. Според Сабрутев с предлагания законопроект от „Прогресивна България“ обръщат цялото законодателство с главата надолу. Той обърна внимание и че с предлаганите промени КЗК ще се превърне в бухалка, която ще може да унищожава бизнеси, а реално в нейното ръководство са хора на ДПС и ГЕРБ-СДС. Ето защо той призова вносителите на законопроекта да обяснят дали ще сменят състава на Комисията за защита на конкуренцията.
Цончо Ганев от „Възраждане“ обяви, че предлаганите промени ще има обратен ефект, защото поне 80% от хранителните продукти у нас са внос. Освен това предупреди, че с новите мерки, образно казано, ще се отвори широка врата в полето.
В отговор на критиките вносителят на законопроекта Явор Гечев от „Прогресивна България“ обясни, че от предлаганите мерки само тези за нелоялните търговски практики ще влязат в сила веднага, а другите – ще са дългосрочни. В този дух говори и Тодор Джиков от „Прогресивна България“, който призова на законопроекта да се гледа като на първа стъпка в посока пълен мониторинг на процеса на разпределяне на печалбата по веригата.
„Това, което наблюдаваш, то променя поведението си„, допълни го Константин Проданов от „Прогресивна България“, позовавайки се на закон от квантовата физика.
При представянето на законопроекта Проданов, който е председател на временната комисия по бюджет и финанси, обясни, че предлаганите от „Прогресивна България“ промени се основават на европейската рамка и на добрите практики на държави като Германия, Франция и Испания, както и на установените от Комисията за защита на конкуренцията проблеми на българския пазар.
Целта на законопроекта не е замяна на пазара с административно регулиране, а възстановяване на реалното му функциониране чрез прозрачност, справедливост, доказуемост и ефективен контрол, подчерта Проданов. Той уточни, че законопроектът не гарантира административно намаляване на цените, тъй като не въвежда ценови тавани, но предвижда при необходимост компаниите, за които от КЗК са установили, че са в господстващо положение, да обосноват защо повишават цените.
От друга страна Проданов обясни, че с промените се цели повишаване на прозрачността при формирането на реалната придобивна цена и крайната стойност на сделките, предотвратяват се скритите последващи и ретроактивни плащания, които не отразяват реална насрещна услуга; намалява се и възможността за прехвърляне на търговски риск върху доставчиците.
Ще бъде създаден електронен централен регистър за проследимост по веригата за доставки, който ще има няколко функции: проследимост на движението на продукти и суровини; създаване на информационна база за секторни анализи; подпомагане на некомпетентните органи и реално установяване на индикатори за пазарни деформации, нелоялни търговски практики, нарушения на конкуренцията, потребителски, данъчни, митнически, санитарни и фитосанитарни нарушения.
Предвижда се, че и за нелоялни търговски практики ще се смятат и действия или договорни конструкции, които имат за цел или резултат заобикаляне или избягване на забраните, които водят до същия икономически ефект. Те са допустими само когато са предварителни и писано договорени, когато са ясно определени предметът, срокът, обхватът, цената и начинът на изпълнение, когато услугата е реално предоставена и когато стойността й е икономически обоснована и пропорционална.
Този подход, обясни Проданов, цели да прекрати практиката на формално фактуриране на услуги без реално съдържание или без доказуем икономически ефект за доставчика.
Със законопроекта се предвижда и възможност Комисията за защита на конкуренцията при обосновани съмнения или данни за нелоялна търговска практика да задължи купувача да предостави доказателства, че неговата практика не е лоялна, тъй като информацията за реалните финансови потоци, вътрешни условия, бонуси, компенсации, търговски планови и критерии за позициониране обикновено се намира у купувача.
Ще бъдат въведени автоматизирани и алгоритмични средства на база на ИИ, които ще служат за откриване на индикатори и съмнения, които да послужат за проверка от компетентните органи.
Регистърът няма за цел да създаде допълнителна административна тежест, уточни Явор Гечев по време на дебатите. Той добави и че ще се въведе една електронна точка за подаване на информацията от фирмите.
Със законопроекта се въвежда в употреба понятието прекомерно висока за продажни цени, но само когато съществува господстващо или съвместно господстващо положение. За последния термин Тодор Джиков от „Прогресивна България“ обясни, че се въвежда по почина на Германия. Той припомни как през 2023 г. имаше обща земеделска стачка в Брюксел и тогава у нас били анализирани исканията на стачкуващите. Джиков отбеляза, че тогава имало едно нещо, което непрекъснато се повтаряло като проблем от абсолютно всички държави членки на ЕС – господстващото положение за пласмент на големите търговски вериги.
Ето защо сега, с предлаганите промени от „Прогресивна България“ се стремят да премахнат именно това господстващо положение, обясни Джиков. Той подчерта, че идеята е да се възстанови българското производство, като се възстанови възможността българските производители да имат къде да продават на справедливи цени.
По отношение на увеличените правомощия на Комисията за защита на конкуренцията вносителите на законопроекта предвиждат няколко сектора, в които задължително един път в годината КЗК ще прави анализи. Това са храните, горивата и земеделските суровини.
Източник: Banker.bg
