Със 114 гласа „За“ (55 от ГЕРБ-СДС,, 25 от „ДПС-Ново начало“, 15 от „БСП-Обединена левица“, 15 от „Има такъв народ“ и четиримата, нечленуващи в група народни представители) парламентът прие на първо четене промени в Закона за енергийната ефективност, с който се предвижда създаване на Национален декарбонизационен фонд, който да е правоприемник на Фонда за енергийна ефективност и възобновяеми енергийни източници.
„Против“ гласуваха 19 депутати – един от „Продължаваме промяната“ -„Демократична България“, двама от „Алианс за права и свободи“ (АПС), 11 от МЕЧ, 5 от „Величие“. „Въздържал се“ гласуваха 49 народни представители – 16 от ПП-ДБ, 31 от „Възраждане“ и двама от Алианс за права и свободи.
Законопроектът е внесен от Павела Митова от ИТН, Драгомир Стойнев от „БСП-Обединена левица“, Делян Добрев от ГЕРБ-СДС и Станислав Анастасов от „ДПС-Ново начало“.
Новият Национален фонд за декарбонизация ще бъде основна финансова структура в подкрепата на сградния фонд в България. При него ще бъде създадена единна точка за техническа помощ по модела на „едно гише“ или подобен механизъм. Дейността му ще бъде основана на добрите практики на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие.
Той ще се финансира от международни финансови институции и фондове, от заеми, от финансови инструменти, от български или чуждестранни физически или юридически лица при спазване разпоредбите на закона срещу пране на пари.
Националният фонд ще бъде правоприемник на дейността, активите, пасивите, архива, както и на другите права и задължения на Фонда за енергийна ефективност. Предвижда се структурата на управлението му да включва Общо събрание на донорите, Управителен съвет и управител.
Управлението ще е двустепенно – чрез Общо събрание на донорите и Управителен съвет. Общото събрание ще отразява финансовото участие на донорите и ще има контролни функции. Първото му заседание ще бъде свикано от министъра на енергетиката до 30 дни, след като законът влезе в сила, като на него ще бъдат избрани членовете на Управителния съвет и приети правилата за дейността на фонда.
Управителният съвет ще има 9 членове – представители на правителствени и неправителствени организации, включително четирима представители на министерства. Председател ще бъде представител на Министерството на енергетиката. В състава ще участват също изпълнителният директор на Агенцията за устойчиво енергийно развитие и представител на Националното сдружение на общините в Република България. Мандатът на членовете ще бъде пет години.
Предвидено е до 30 април 2026 г. Управителният съвет да избере първия управител на фонда. Управителят ще е с мандат от пет години, като по изключение първият редовно избран управител ще е с мандат от три години.
Министърът на енергетиката Жечо Станков, който беше дошъл в пленарната зала, за да защити законопроекта, обясни, че със създаването на фонда ще има условия всяка една къща да има соларен панел, което ще свали с десетки пъти сметките за ток. Фондът ще реши и друг важен проблем – ще бъдат насочени средства за саниране на еднофамилните сгради. Част от парите могат да бъдат използвани и за подмяна на уличното осветление на българските общини.
По време на дебатите по законопроекта Радослав Рибарски от ПП-ДБ обяви, че те ще се въздържат от подкрепа на законопроекта на първо четене, но не защото са против декарбонизационния фонд – те смятат, че той е трябвало да бъде създаден още през първото тримесечие на 2024 г., но защото не са получили убедителен отговор с какви средства той ще се захранва – кои ще са донорите и по какви програми ще се финансира.
Рибарски предположи, че това ще е фонд, в който ще се скрива част от дефицита.
Йордан Тодоров от „Възраждане“ също обяви, че от партията му няма да го подкрепят. Според него не се създава нов фонд, а се преименува съществуващият с цел промяна на Управителния съвет и увеличаване на мандатите на членовете му на 5 години.
Красимир Манов от МЕЧ обяви, че през законопроекта се правят промени в други, с които ще бъдат облагодетелствани определени фирми. Той обясни, че има риск да бъдат затворени фирмите, които произвеждат биодизел – призна, че бил получил информация, че големи петролни фирми вече калкулирали допълнителните приходи във връзка с това, че няма да вкарват биокомпонента. Преди това, представяйки законопроекта министър Жечо Станков обяви, че с него се предвижда българската държава да има инструмент, с който, при нужда, веднага да насочи горива без необходимата биокомпонента за ограничен период от време.
Красимира Катинчарова от „Величие“ също обяви, че от нейната група няма да подкрепят законопроекта, защото е непрозрачен, въвежда намеса в разпределянето на средства, които обслужват партийно-корпоративни интереси. Тя постави въпроса кой и кога е направил анализ доколко сме се декарбонизирали и дали изпълняваме изискванията, както и дали някой е изследвал скритите цели и бизнес игри зад търговията с въглеродни квоти.
Радостин Василев от МЕЧ обяви, че Катинчарова осем месеца тероризирала неговия депутат – Красимир Манов да го пита кое какво е в енергетиката й. Накрая той му забранил да й дава безплатни съвети. След това Василев отново се обърна с въпрос към нея кога синът й Румен Катинчаров ще върне парите – 101 000 лева на Виктория Досева – случаят, който бе засегнат и в декларацията на лидера на „Величие“ Ивелин Михайлов по повод предстоящия 1 ноември – Денят на народните будители.
Източник: Banker.bg
