Парламентът прие на второ четене изменения в Закона за договорите за финансово обезпечение, въвеждащи обща уредба за механизма на приключващо нетиране. То е своеобразен инструмент за управление на кредитния риск в контекста на хеджиращи и други финансови сделки и е основното средство за намаляване на кредитните рискове, свързани с извънборсовите деривати.
Въвеждането на режима на приключващото нетиране съответства на добрите практики на международните финансови пазари и отстранява конкурентен недостатък на българското законодателство спрямо законодателствата на другите държави членки на ЕС и държавите членки на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие.
В Европейския съюз няма хармонизиран подход по отношение на общата правна рамка на приключващото нетиране като способ за прекратяване и/или погасяване на задължения, произтичащи от сделки с определени финансови инструменти между участниците на финансовите пазари. Липсата на хармонизация дава възможност на всяка държава членка самостоятелно да прецени дали и как да уреди този механизъм в националното си законодателство, така че да гарантира жизнеспособността на договорите, включващи разпоредба за приключващо нетиране в случай на неплатежоспособност на някоя от страните.
Приетият законопроект е изготвен от Министерството на финансите по проект за техническа помощ от Европейската комисия със съдействието на Европейската банка за възстановяване и развитие.
С гласувания законопроект бяха приети и допълнения в Търговския закон и Закона за банковата несъстоятелност, които целят осигуряване на яснота по отношение на действието на приключващото нетиране като механизъм за изпълнение на хеджиращи сделки в производството по несъстоятелност.
Обхватът на механизма е ограничен в зависимост от правата на страните по договора и предмета му. Приключващо нетиране може да се извърши на основание уговорка, включена в договор за финансово обезпечение, рамков договор, договор при общи условия или друг договор с предмет – финансово задължение, независимо дали е уговорено финансово обезпечение.
Съгласно уговорката за приключващо нетиране при настъпване на изпълнително събитие, независимо дали чрез нетиране, прихващане или по друг начин, задълженията на страните стават незабавно изискуеми и се превръщат в задължения за плащане на парична сума, равна на изчислената им текуща стойност.
Източник: Banker.bg
