През 2026 година се навършват 525 години от една морска одисея, която променя завинаги живота и представите на европейците за света. Коя е тя и какво е нейното отражение върху Стария континент ни припомня доц. д-р Иван Кьосев – преподавател по История на държавата и правото в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ със специализирани научни интереси към епохата на Просвещението и идейното течение на хуманизма, Великите географски открития и историята на Испания и Португалия.
Морската одисея – това е португалската експедиция от 1501–1502 г., в която участва флорентинският мореплавател и откривател с голям опит в търговията, навигацията и морските пътувания Америго Веспучи, и която потегля от Лисабон на 14 май 1501 година.
Експедицията се ръководи от Гонсалу Коелю- португалски мореплавател и капитан, на когото португалската корона (португалският крал Мануел I) поверява командването на експедицията. Флотилията, съставена от три кораба от типа каравела се отправя на запад през Атлантическия океан и достига до бреговете на Южна Америка. Португалската каравела по това време е сравнително малък, бърз и маневрен кораб, особено подходящ за плаване покрай неизвестни брегове и за океански експедиции.
Тази експедиция е резултат от сложни геополитически процеси, които се разгръщат в Европа и движат напред водещите политически и военни сили през този исторически период.
Геополитическото съперничество и Великите географски открития
В края на XV и началото на XVI век Европа навлиза в период на значителни политически, икономически, транспортни и стопански промени. В основата на тези процеси стои съперничеството между няколко силни държави, които се стремят да разширят своето влияние и да получат контрол върху нови търговски пътища и богатства. Особено важна роля в този процес играят Португалия и Испания, превърнали се във водещи морски сили на епохата.
Португалия започва по-рано да развива систематични морски експедиции към западното крайбрежие на Африка. При управлението на крал Жуау II португалците продължават търсенето на морски път към Индия, заобикалящ Африка. Тези усилия дават резултат през 1488 г., когато Бартоломеу Диаш достига южния край на Африка.
Няколко години по-късно, при управлението на крал Мануел I, Вашку да Гама достига Индия по море през 1498 година. По този начин Португалия получава възможност да установи пряк достъп и контакти с богатите пазари на Азия.
Испания избира различна посока. Католическите крале Фердинанд II Арагонски и Исабела I Кастилска подкрепят идеята на Христофор Колумб да достигне Азия, като плава на запад през Атлантическия океан. През 1492 г. експедицията му достига земи в Америка, макар Колумб да смята, че се е доближил до Азия. Това откритие променя представите на европейците за света и поставя началото на продължителна европейска експанзия в Новия свят.
Съперничеството между Португалия и Испания не се ограничава само до откриването на нови маршрути. Двете държави се стремят да установят контрол върху новооткритите земи и морски пространства. Важно правнополитическо значение в тази връзка има Договорът от Тордесиляс от 1494 г., чрез който те разделят сферите си на влияние извън Европа. Така географските открития постепенно се превръщат в средство за политическо и икономическо надмощие.
Важна предпоставка за успеха на тези експедиции е и развитието на мореплаването. Подобряват се структурата и мореходните качества корабите, както и навигационните инструменти, създават се по-точни карти, а натрупаният опит на екипажите позволява да бъдат предприемани все по-дълги плавания. В началото на XVI век експедицията на Фернандо Магелан, организирана с подкрепата на испанската корона при Карл I, започва първото околосветско плаване.
Така геополитическото съперничество между морските сили превръща изследването на непознатите пространства в държавна политика и поставя началото на нов етап в световната история – епохата на европейската колониална експанзия.
Експедицията, започнала преди 525 години през май 1501г., е предшествана от плаването на португалска армада от 13 кораба под командването на адмирал Педро Алвариш Кабрал, потеглила от Лисабон на 9 март 1500 г., което е особено важно, защото съчетава икономически, дипломатически, военни и географски цели. Основната задача е да продължи започнатото от Вашку да Гама и да достигне Индия.
Интересното е, че по пътя към Индия флотата се отклонява значително на запад от обичайния курс и на 22 април достига бреговете на днешна Бразилия. Португалците първоначално наричат земята Vera Cruz („Истинският кръст“). След като изследва част от крайбрежието, Кабрал изпраща кораб обратно към Португалия, за да съобщи на крал Мануел I за откритата земя.
След това Кабрал продължава към Индия. Така плаването има двойствен характер – то едновременно води до откриване и присъединяване на нова територия към португалската сфера на влияние и продължава като експедиция към Индия. Експедицията показва много добре как работи португалската стратегия в началото на XVI век. Португалците не търсят само нови земи. Те изграждат морска търговска мрежа, която свързва Африка, Индийския океан, Индия и новооткритите земи в Атлантика.
След завръщането на корабите на адмирал Кабрал в Португалия все още не се знае какви са демографските и ресурсни специфики и размерът на тази земя. Не е ясно дали става дума за остров или за част от огромен континент, нито докъде се простира брегът. Именно това налага изпращането на специална разузнавателно-географска експедиция, която тръгва през май 1501 г. под командването на капитан Гонсалу Коелю.
Тук се намесва още един геополитически фактор. Португалия и Испания вече са разделили сферите си на влияние с Договора от Тордесиляс (1494). Затова за крал Мануел I е било важно да се установи къде точно се намира новата земя спрямо демаркационната линия. Земите на изток от линията попадат в португалската сфера. Това обяснява защо експедицията има конкретна държавна и политическа цел.
Америго Веспучи е поканен да участва, защото вече е придобил опит в плаванията до новите земи и е известен със своите познания по космография и навигация. В своите писма той разказва, че докато се намирал в Севиля, бил повикан от краля на Португалия и помолен да участва в експедицията с трите кораба, които били подготвени за откриване на нови земи.
Експедицията отплава от Лисабон през май 1501 година. Флотилията първо се отправя към Канарските острови, а след това към Кабо Верде. Интересен факт е, че при Кабо Верде, преди пресичането на Атлантика към Бразилия, експедицията на Америго Веспучи се среща с два от завръщащите се кораби на адмирал Кабрал, като от моряците се получават ценни сведения за далечните земи и за цялостното пътуване на флотилията, така че срещата изиграва важна роля за подобрявяне географски представи и подпомага Америго Веспучи при неговата изследователска мисия.
От Кабо Верде корабите поемат през Атлантическия океан на югозапад. Америго Веспучи посочва, че от отплаването от Кабо Верде до достигането на бразилския бряг са изминали два месеца и три дни. Оттам корабите започват продължително плаване на юг, като последователно изследват и картографират частите от брега. Именно продължителността на това плаване и натрупаните наблюдения имат огромно значение за европейското разбиране на Новия свят.
Погледнато в хронологически план Христофор Колумб достига до Карибите още през 1492 г., адмирал Кабрал достига бреговете на новия континент през 1500 г. а приносите на Америго Веспучи са в това, че неговите наблюдения и публикуваните му разкази допринасят за убеждението, че тези земи не са Азия, както твърди Колумб, а представляват отделна, неизвестна на европейците част от света.
Какво установява Веспучи?
Най-същественото постижение на това плаване е географското, астрономическото, демографското и навигационното познание, натрупано по време на изследването на южноамериканското крайбрежие.
Веспучи описва огромни територии, непознати на европейците, местното население, природата, животните и звездното небе. Наблюденията му имат и научна стойност – той използва астрономически наблюдения за определяне на географското положение и описва особеностите на южните небеса.
Но най-важната промяна е представата за самата земя. Веспучи стига до извода, че откритите земи са прекалено обширни, за да бъдат просто азиатски острови или периферия на Азия. Те представляват нов континент.
Тъкмо тази идея оказва огромно влияние в Европа.
Проведените експедиции и натрупания опит в плаванията са описани в няколко много ценни писма на Америго Веспучи до неговия доверен приятел Лоренцо ди Пиерфанческо де Медичи- флорентински аристократ, банкер, дипломат, меценат и политически деятел на Флорентинската република.
По-късно се появява текст на латински език, представен като превод на едно от тези писма, посветено на експедицията от 1501г., наречен Mundus Novus („Новият свят“)- текст, публикуван около 1503–1504 г., който се разпространява из Европа в множество издания.
В този текст се представят новооткритите територии като „Нов свят“, различен от познатите на европейците Европа, Азия и Африка. Текстът описва природата и населението и подчертава мащаба и непознатия характер на откритите земи. Това оказва силно влияние върху европейските политически лидери, търговци, картографи и мореплаватели.
Как се появява името „Америка“?
През 1507 г. германският картограф и космограф Мартин Валдземюлер работи заедно с хуманиста и просветител Матиас Рингман в Сен Дие, в Лотарингия. Те подготвят труда Cosmographiae Introductio и голяма карта на света. Валдземюлер приема, че Веспучи е осъзнал по-ясно от Колумб природата на новооткритите земи – че те са отделна „четвърта част“ на света. Затова предлага тя да бъде наречена на Веспучи. Така на картата от 1507 г. за първи път е изписано името AMERICA.
Първоначално то се отнася конкретно до южната част на Новия свят, а впоследствие се разпространява върху целия континентален комплекс, който днес наричаме Северна и Южна Америка.
И тук идва въпросът за женския род. Защо е „Америка“, а не „Америго“? Името не е просто превод на „Америго“. В латинизираната форма името на Веспучи е Americus Vespuccius. Валдземюлер превръща Americus в географско име и предлага America. Причината е свързана с тогавашната хуманистична традиция.
Имената на вече познатите части на света са:
• Europa – Европа;
• Asia – Азия;
• Africa – Африка.
И трите са женски съществителни в латинския език. Затова Валдземюлер избира женската форма America, вместо мъжката Americus. Самият текст на Cosmographiae Introductio изрично обяснява, че новата част може да бъде наречена America, по подобие на Европа и Азия, чиито имена също са женски. Тоест логиката е следната: Americus → America по аналогия с: Europa, Asia, Africa → America.
А защо откритата и обследвана територия е наречена Бразилия?
Тук трябва да направим важно разграничение: когато адмирал Кабрал достига тези територии през 1500 г., сушата е наречена „Ilha de Vera Cruz“(„Остров на Истинския кръст“), а след като става ясно, че земята е много по-обширна, названието е променено на „Terra de Santa Cruz („Земя на Светия кръст“). Португалските източници от ранния период също я наричат „Terra dos Papagaios („Земя на папагалите“).
Постепенно обаче започва да се налага названието Brasil, свързано с ценната червена дървесина pau-brasil. Дървото Paubrasilia echinata е било широко разпространено по крайбрежието и от него се получавала червена боя, ценена в европейската текстилна индустрия. Португалското pau-brasil буквално означава приблизително „дървото бразил“, като pau означава „дърво“. Думата brasil традиционно се свързва с brasa – „жар“, заради наситения червен цвят на дървесината и получаваната от нея боя.
Интересното е, че първоначално „Бразилия“ не е официалното име на португалската територия. Официално тя дълго време остава Terra de Santa Cruz, докато в практиката на моряци, търговци и картографи постепенно се утвърждава Brasil. Първата известна карта, която поставя „Brasil“ като название на южноамериканската земя, е планисферата (карта на целия познат свят, представен върху равна повърхност) на Жеромо Марини от 1511 година.
Това е един много интересен пример за начина, по който икономиката и стопанските интереси могат да променят географското име: земята първоначално получава религиозно име – Terra de Santa Cruz, но търговската стойност на една конкретна природна суровина постепенно налага названието Brasil.
Източник: Banker.bg
