Президентските избори в САЩ през ноември миналата година и последвалата победа на Тръмп бяха ясен знак за голяма част от инвеститорите, че финансовите пазари ги очаква турбулентна 2025 г. Но едва ли са много пазарните участници, които са очаквали такива движения и то в рамките само на първите три месеца.
Ако погледнем малко по-общо на цялостната картина, ще видим, че фондовите пазари са на нивата, на които стартираха годината. А индексът VIX (бел. ред. – на волатилността) е далеч от върховете, които достигна по време на пандемията и финансовата криза от 2008 г.
Но поглеждайки по-внимателно, ще видим, че ситуацията не е точно така. Златото, което е традиционният актив убежище във времена на несигурност, записа най-силното си тримесечие от 1986 г. насам. И то именно заради търговската политика на Тръмп. В същото време доларът е на прага на най-лошото си начало от 2008 г. насам.
Сериозно бяха ударени и акциите на компаниите от т.нар. „Великолепна седморка“ – най-големите седем технологични фирми в САЩ. В продължение на няколко години те бяха моторът, който движеше индексите S&P 500 и NASDAQ 100. От началото на годината обаче те изгубиха близо 2 трлн. долара от пазарната си капитализация за сметка на китайските им конкуренти, както и европейските компании от отбранителната индустрия.
Забележително е как за три месеца ситуацията на пазарите се обърна и то с такава скорост. Ако през януари основният страх на инвеститорите бе, че политиките на Тръмп ще доведат до покачване на инфлацията, в момента най-същественият риск е свързан с опасността от рецесия.
Именно тези страхове доведоха до преобръщането на пазарите на облигации на 180 градуса. Облигационният пазар е най-големият, като стойността му се определя на около 140 трлн. долара.
Водещите щатски облигации отчитат доста добро представяне през първите три месеца на годината, постигайки възвръщаемост от около 3%. В същото време доходността им се е понижила с близо 20 базисни пункта.
В Европа, решението на германското правителство да премахне дълговата спирачка, за да позволи увеличение на разходите за отбрана, доведе до ръст при доходността на немските бундове с над 40 базисни пункта.
Спадът при долара даде възможност на голяма част от валутите на развиващите се икономики да си поемат въздух.
Възстановяването на отношенията на Тръмп с руския президент Владимир Путин помогна на рублата да поскъпне с 35%, въпреки че в повечето големи икономики тя все още е силно ограничена поради санкциите.
Полската злота и чешката крона, които могат да спечелят, ако конфликтът в Украйна приключи, успяха да реализират ръст от над 5%. Дори мексиканското песо и канадският долар, които са основни потърпевши от търговската политика на Тръмп, успяха да завършат на положителна територия.
Сред най-слабо представилите се валути на развиващите се икономики се открояват турската лира и индонезийската рупия. Турската лира изгуби около 7% от стойността си на фона на събитията около ареста на основния политически опонент на президента Ердоган.
Индонезийската рупия пък достигна най-ниската си стойност от азиатската финансова криза през 1998 г.
В сряда Тръмп ще представи своя план за митата, който нарече „Ден на освобождението“. Големият въпрос за инвеститорите е дали това няма да доведе до рецесия по-късно през годината. Едно е сигурно: пазарните участници трябва да очакват повишена волатилност.
Източник: Economic.bg
