Пекин публикува на 27 април изявление, в което атакува стратегията на Европейския съюз за активизиране на индустрията на блока, твърдейки, че европейската преференция създава инвестиционни бариери и дискриминация и че може да последват контрамерки. Министерството на търговията на Китай разкритикува Закона за ускоряване на промишлеността на ЕС, че налага множество ограничителни изисквания за чуждестранните инвестиции.
Въпросният закон е един от най-сериозните досега опити на Брюксел да се противопостави на китайския високотехнологичен внос и възприеманата заплаха за важни местни промишлени сектори, като автомобилния. ЕС цели да увеличи дела на приноса на производството в БВП на блока до 20% до 2035-а от 14.3% през миналата година. Нормативният акт се появява и в момент когато Вашингтон и Пекин преговарят за удължаване на нестабилното примирие в търговската си война, което накара китайците да поддържат линии за комуникация с Европа – така необходимия експортен пазар за техните стоки.
Китайското министерство на търговията предупреди в изявлението си на 27 април, че предложеният от ЕС закон ще дискриминира китайските инвеститори, „което противоречи на основните принципи на пазарната икономика, като търговска доброволност и лоялна конкуренция“. И че той „противоречи на важния консенсус на китайските и европейските лидери за правилното разрешаване на търканията и различията, сериозно засягайки очакванията на китайските предприятия за инвестиции в Европа.“
Министерството посочва, че Китай „е готов да води диалог и комуникация с европейската страна по този въпрос“. Но ако ЕС игнорира китайските предложения, Пекин „няма да има друг избор, освен да предприеме контрамерки“.
Нормативният акт се разглежда като европейския отговор на десетилетната практики в Китай, изискваща чуждестранните компании да инвестират заедно с партньори в съвместни предприятия и да прехвърлят своите технологии на местни производители. Тъй като китайските производители са придобили технологии и са в състояние да произвеждат продукти с по-висока стойност, съперниците в Европа се оплакват, че вече не са конкурентоспособни.
ОИСР е изчислила, че китайските производители получават субсидии, които са между три и девет пъти по-големи от тези, с които разполагат техните конкуренти от богатия свят. Търговските партньори на азиатския колос го обвиняват, че генерира рекордни търговски излишъци чрез свръхсубсидиране на производството, което води до наплив от китайски стоки на чуждестранните пазари, които свиват местното производство.
Пекин отхвърля твърденията за свръхкапацитет на китайските промишлени сектори и се представя като стълб на глобализацията след като Вашингтон въведе мита, а Брюксел предприе действия за защита на промишлените производители от нелоялна конкуренция.
Новият закон на ЕС ще наложи ограничения върху чуждестранните вложения над 100 милиона евро от страни с над 40% от световното производство в стратегически сектори, включително батерии, слънчеви панели и ядрена енергия. Тези инвестиции ще трябва да гарантират, че поне 50% от работниците са от ЕС, че местните компании участват в производствения процес и че фирмите прехвърлят технологично ноу-хау на европейски партньори.
Предложенията на Европейската комисия трябва да бъдат договорени с държавите членки и Европейския парламент преди да станат закон. В изявлението си китайското министерство на търговията твърди също, че актът нарушава редица принципи на Световната търговска организация и международни споразумения, уреждащи правата върху интелектуалната собственост и субсидиите.
„Той ще забави процеса на зелен преход на ЕС, ще навреди на лоялната конкуренция на пазара на ЕС и ще донесе нови сътресения на многостранните търговски правила“, се казва в изявлението. И още, че Брюксел трябва да премахне „дискриминационните изисквания срещу чуждестранните инвеститори, изискванията за местно съдържание, задължителното прехвърляне на права върху интелектуална собственост и изискванията за технологии, ограничителните политики за обществени поръчки и друго съдържание“.
Говорителят на Европейската комисия Олоф Гил заяви, че отговорът на блока на коментарите на Пекин е „прост“. „Нашите предложения са внимателно калибрирани, за да постигнат определени по-широки икономически цели за нашите граждани. Ние се съобразяваме с нашите глобални партньори доколкото е възможно. Щастливи сме да участваме и да чуем техните мнения“, каза той.
Законът за ускоряване на промишлеността на ЕС е насочен към три стратегически сектора: чисти технологии, производители на автомобили и енергоемки индустрии като алуминий, стомана и цимент. Предложението включва като изискване различни прагове: 70% участие на блока в производството на електрически превозни средства, 25% за алуминий и 25% за цимент.
Нормативният акт „ще създаде работни места, като насочи парите на данъкоплатците към европейско производство, намали нашата зависимост и подобри нашата икономическа сигурност и суверенитет“, каза европейският комисар по промишлеността Стефан Сежурне при представянето на проекта. Брюксел предложи закона, след като от 2024 г. насам в Европа бяха заличени над 200 хил. работни места в енергоемките индустрии и автомобилния сектор, като се прогнозират загуби на нови 600 хиляди през това десетилетие само в автомобилостроенето.
Източник: Banker.bg
