Водещата програма на Китай за финансиране на задгранична инфраструктура – инициативата „Един пояс, един път“, се е раздула с три четвърти – до рекордните 213.5 милиарда долара, през 2025 г. в хода на усилията на Пекин да се възползва от разклатеното влияние на Съединените щати по света, като налива кеш в проекти за развитие. Според проучване на австралийския университет „Грифит“ и Центъра за зелено финансиране и развитие в Шанхай, ръстът на новите инвестиционни и строителни договори е бил доминиран от газови мегапроекти и зелена енергия. Пекин е подписал 350 сделки миналата година, в сравнение с 293 на стойност 122.6 милиарда долара през 2024-а.
Бумът в инвестициите идва в условията на незатихващо напрежението между Съединените щати и Китай в сферата на търговията и технологиите, което нарушава веригите за доставки, а военните интервенции на президента Доналд Тръмп клатят световните енергийни пазари.
Кристоф Недопил Уанг – експерт по енергетика и финанси за Китай в университета „Грифит“ и автор на проучването, прогнозира, че разходите на Пекин за инициативата „Един пояс, един път“ ще нараснат още тази година, водени от инвестиции в енергетиката, минното дело и нови технологии.
„Нестабилността на световната търговия и инвестициите потенциално ще стимулира влагането на допълнителни средства за устойчивост на веригите за доставки и алтернативни експортни пазари за китайските компании“, посочва Уанг.
Инициативата „Един пояс и един път“, задействана месеци след като Си Дзинпин дойде на власт през 2012 г., е отличителен белег за външно развитие на китайския лидер, целяща да задълбочи икономическото влияние и търговските връзки на Пекин с развиващия се свят. Тя превърна Китай в най-големия двустранен кредитор в света, със 150 държави партньори по инициативата.
Данните от миналата година са качили общата кумулативна стойност на договорите и инвестициите по инициативата от стартирането ѝ до 1.4 трилиона долара, установява проучването. Миналогодишният ръст се дължи на многомилиардни мегапроекти, включително разработки за добив на газ в Република Конго под ръководството на Southernpec, нигерийския индустриален парк „Огидигбен Газова Революция“ на China National Chemical Engineering, и нефтохимически завод в Северен Калимантан, Индонезия, воден от китайско съвместно предприятие на Tongkun Group и Xinfengming Group.
„Мегапроектите са нещо, което не бяхме виждали преди“, отбелязва Уанг. И допълва, че развиващите се страни демонстрират по-голямо доверие в китайските компании за сключване на сделки в по-голям мащаб. „Преди дванадесет години тези компании бяха много по-малки. Сега, с увеличения си размер, те могат да поемат по-големи проекти и се нуждаят от по-големи проекти за растеж“, казва експертът. Той отчита „значителна готовност на инфраструктурните плановици и политици“ да се доверят на Китай.
Стойността на проектите, свързани с енергетиката, е била 93.9 млрд. долара през миналата година – най-високата от създаването на „Един пояс, един път“ и повече от два пъти над нивото от 2024 година. Тя включва 18 милиарда долара за проекти за вятърна и слънчева енергия и преобразуване на отпадъци в енергия, което подчертава водещата роля на Китай в чистите технологии.
Средствата за метали и минно дело също са достигнали също рекордните 32.6 милиарда долара. Те включват и по-голямата част от разходите за преработка на минерали в чужбина, което показва как Пекин използва инициативата, за да си осигури дългосрочен достъп до ресурси. В сметката е включено и рязко увеличение на инвестициите в мед през втората половина на 2025-а след като доставките на метала се свиха заради бума на центровете за данни, които задоволяват търсенето на изкуствен интелект.
Крейг Сингълтън – старши директор на програмата за Китай във Фондацията за защита на демокрациите – базиран във Вашингтон мозъчен тръст, заяви, че един „нововъзникващ модел“ е засилването на ангажираността на Китай със страни, чиито ресурси могат да му помогнат да изключи Съединените щати от веригата си за доставки.
„Ангажираността на Китай в чужбина набляга все повече върху стратегически сектори, които подкрепят самостоятелността, устойчивостта на веригата за доставки и технологичната интеграция“, отбелязва Сингълтън. И добавя, че „урокът“, който Пекин е извлякъл от действията на Белия дом във този месец и заплахите срещу Иран, е да „намали зависимостта от външни фактори преди кризата да удари“.
Мащабът на инициативата „Един пояс, един път“ породи опасения за способността на страните да изплатят нарастващите дългове, които дължат на Пекин.
Доклад от 2024 г. на Службата за изследвания на Конгреса (правителствена служба на САЩ) цитира проблеми, включително неустойчиви дългови задължения и възможности за получаване на отстъпки, непрозрачни условия за кредитиране и заеми и липса на реципрочен достъп до пазара за партньорите по инициативата „Един пояс, един път“. Както и инвестиции в стратегически сектори и инфраструктура, които рискуват оперативната съвместимост на гражданите и военните.
Службата за изследвания на Конгреса посочва също, че западните анализатори и служители намират програмата на Си Дзинпин за все по-трудна за проследяване и анализ. Те я описват като „обща инициатива“, при която проектите могат „да бъдат конкретно или свободно обвързани с целта“. Докато способността за проследяване на офшорната финансова дейност е усложнена от използваното от Китай вътрешнодържавно финансиране и инвестиционни инструменти със специално предназначение.
Източник: Banker.bg
