Объркани, раздразнени, несигурни – мнозина от персонала на Европейската централна банка (ЕЦБ) са в неведение за намеренията на банковия председател Кристин Лагард след съобщенията, че тя ще подаде оставка преди края на мандата си, което поставя под въпрос нейните правомощия. Редица членове на Управителния съвет са озадачени от липсата на съпротива срещу спекулациите, според запознати с въпроса. Реакцията на Лагард тази седмица беше в рязък контраст с категоричното ѝ отричане на подобни съобщения през 2025 г., когато се се заговори, че тя ще напусне банката, за да оглави Световния икономически форум.
Вътрешна информация до служителите на ЕЦБ, която са прочели репортери на агенция „Блумбърг“, не предлага повече информация от онази, съобщена от медиите. Което вдъхва и опасения за заплаха за ключовия принцип на независимостта на централната банка, особено ако се окаже, че Лагард е напуснала по политически съображения, твърдят запознати с въпроса лица.
Засега няма официален коментар на институцията.
Вътрешното разочарование тегне над ЕЦБ в деликатен момент. Въпреки че банковите парични стратези върнаха инфлацията в близост до целевите си 2% годишно и твърдят, че лихвените проценти в момента са на „точното място“, рисковете, пред които е изправена 21-членната еврозона не са изчезнали и изискват внимание и потенциално бърза реакция.
Антиевропейската позиция на американския президент Доналд Тръмп – от митата до отбраната, както и раздути дефицити и по-силна валута, са сред заплахите, надвиснали над икономиката на блока. Всички те имат последици за инфлацията, с която ЕЦБ трябваше да се бори упорито, за да я свали от постпандемичния максимум над 10 процента.
Въпросите за ангажимента на Лагард към институцията също застрашават нейния авторитет в нея след противоречивото ръководство предшественика й Марио Драги.
Матю Райън – ръководител на пазарната стратегия във фирмата за финансови услуги Ebury, вижда ограничено въздействие върху еврото, като се има предвид, че се очаква ЕЦБ да запази политиката си непроменена за известно време, но отбелязва, че вече има последици. „Фактът, че Лагард не е отрекла историята, говори много“, посочва той. Ранна смяна на ръководството „би могла да подкопае авторитета и доверието в Лагард по време на предстоящите комуникации“.
Последните спекулации за съдбата на шефката на ЕЦБ плъзнаха от публикация на „Файненшъл таймс“, че Лагард е решила да напусне преждевременно. Институцията не отрече директно историята и вместо това разпали слуховете, като заяви, че ръководителката й не е взела никакво решение за края на мандата си, което предполага, че темата се разглежда. Лагард получи последваща възможност да изясни плановете си в последвало интервю за „Уолстрийт джърнал“. В него коментарът ѝ беше, че нейната „базова“ позиция е, че мисията ѝ ще продължи до края на мандата ѝ, който приключва през октомври 2027 година.
Ако тлее усещането, че 70-годишната французойка се стреми да напусне по политически съображения, това може да подкопае способността ѝ да говори от името на институцията със силен глас. И би дало основание на някои европейски политици да пренебрегнат многократните ѝ критики към правителствата им за твърде бавния ход на реформите за подобряване на капиталовите пазари и конкурентоспособността.
В лицето на протекционисткия натиск от Съединените щати и разширяването на индустриалната мощ на Китай, европейските лидери знаят, че трябва да реагират, но са разделени по въпроса как да се случи това.
Под ръководството на Лагард, ЕЦБ е силен участник в дебата и в някои столици битува негодувание от намесата. Преди среща на държавните глави този месец, институцията им изпрати списък с искания. Европейските централни банкери призоваха за „спешни колективни действия“ за укрепване на икономиката, очертавайки ключови мерки, които да се обмислят преди предстоящата среща на върха. Институцията предложи обединени спестявания и инвестиции, дигитално евро, задълбочаване на единния пазар, политики за насърчаване на иновациите и по-просто законодателство. По този начин, с координирани и решителни колективни действия Европа може да отключи по-висок потенциал за растеж, да укрепи стабилността и да засили своята политическа автономност и просперитет.
Включването на ЕЦБ, която цени независимостта си от политиците, в подобни дискусии е опасен хазарт. И може да има обратен ефект, ако засегнатите разглеждат приноса на институцията като покана за реципрочност. Още повече, ако отговорният лидер изглежда по някакъв начин компрометиран.
В околната среда за ранното оттегляне на Лагард има много политически елемент. Това би позволило на европейските лидери – особено на френския Еманюел Макрон и германския Фридрих Мерц – да изберат нейния наследник преди президентските избори във Франция през пролетта.
Това би попречило на Марин льо Пен от „Национален сбор“, която може да спечели изборите, да повлияе върху бъдещото ръководство на ЕЦБ. Протежето на льо Пен – Жордан Бардела, вече намекна, че партията ще настоява европейските централни банкери да възобновят фискалните стимули, за да помогннат на фискалните проблеми на Франция, пренебрегвайки правилата, които забраняват на институцията да финансира директно правителствата.
В тази връзка, през миналата седмица президентът на „Бундесбанк“ Йоахим Нагел предупреди за опасността централните банки да дават приоритет на фискалните цели, посочвайки атаките на Тръмп срещу Федералния резерв и предупреждавайки, че всеки успех там може да бъде „план за политиците в други страни“.
„Ситуацията във Федералния резерв наистина не е за подражание“, каза Спирос Андреопулос от Thin Ice Macroeconomics. Но добави също, че това е „политически рисковано“, защото може да се превърне в „отличен предизборен материал за крайната десница“.
Ръководителят на френската централна банка – Франсоа Вилероа дьо Гало, също обяви неотдавна, че ще напусне поста си преждевременно.
Но в опит да защити ЕЦБ, Лагард рискува да ѝ навреди.
„Ползите трябва да бъдат внимателно претеглени спрямо риска, че стратегия за назначения, предназначена да предотврати избора на следващия президент на Франция, може да подхрани популистки и противосистемни настроения“, коментира Марко Вали – ръководител на звеното за макроикономически анализи в италианската „Уникредит“ в Милано. Той призовава лидерите на ЕС и ЕЦБ да подходят с по-голямо внимание към този процес.
За Александър Криволуцки – ръководител на отдела по макроикономика в мозъчния тръст DIW в Берлин, пък преждевременното оттегляне на Лагард „не е проблематично“. „Би било проактивно решение да се създаде възможност за избор на подходящ наследник – някой, който ще се застъпва за независимостта на ЕЦБ – преди на власт във Франция да дойде президент с интереси, противоречащи на тези на независима централна банка“, каза той.
Това не е първият случай, когато възникват въпроси за бъдещето на Лагард. Миналата година се заговори, че обмисля да смени офиса си във Франкфурт с друг, близо до Женева, като оглави Световния икономически форум (WEF). В интервюто за „Уолстрийт джърнъл“ французойката каза, че WEF е „една от многото опции“, които обмисля след като се оттегли от ЕЦБ.
Източник: Banker.bg
