Котировките на суровия петрол се върнаха над 100 щ. долара за барел след като паднаха с около 11% на 23 март в отговор на заявката на американския президент да отложи с пет дни ударите върху енергийната инфраструктура на Иран, давайки предимство на водещите се, според твърденията му, преговори с Техеран. Иранците обаче отричат да преговарят, а Израел продължава да атакува цели в ислямската държава и в Ливан и настоява, че няма да спре бомбардировките. Иран отвърна с удари по Израел и по съседните арабски страни.
В хаотично променянащата се обстановка пазарните играчи се лутат да намерят посока. Анализаторите пък задават въпроса дали те изобщо вярват на приказките на Тръмп. На 23 март фючърсните контракти на петрола сорт „Брент“ паднаха с 12.25 долара, или 10.9% – до 99.94 долара за барел, докато американският West Texas Intermediate загуби 10.10 долара, или 10.3% – до 88.13 долара. Фючърсите на бензина и дизела в Съединените щати също поевтиняха с около 10 процента.
Американските съюзници в Персийския залив вече се подготвят за участие в борбата, съобщава „Уолстрийт джърнъл“. Най-напорист е саудитският престолонаследник Мохамед бин Салман, който бил близо до решение да се присъедини към атаките, пише всекидневникът, позовавайки се на запознати със ситуацията лица.
„Ако държавите от Персийския залив се включат в конфликта, това би представлявало значителна ескалация“, коментира Лин Тран – пазарен анализатор в XS.com. „Пазарът продължава да е силно чувствителен към новините.“
Цената на „Брент“ се повиши с над 40% този месец поради опасения, че военните действия между Съединените щати, Израел и Иран, които разтърсиха Близкия изток, ще предизвикат глобална енергийна криза, повишавайки инфлацията. Войната затрудни транзита през Ормузкия проток, принуждавайки производителите от Персийския залив да орежат милиони барели от дневния добив на черно злато. Петролните продукти като дизел и реактивно гориво поскъпнаха дори по-драстично от суровия петрол, оказвайки натиск върху потребителите и изнервяйки правителствата.
Последиците продължиха да се разпространяват във все по-големи райони по света. В Южна Америка Чили се готви да повиши цените на горивата с 50%, докато в Азия Япония нареди преглед на цялата си верига за доставки на петролни продукти. Тайланд качи цената на дизела, най-голямата петролна рафинерия в Китай заяви, че ще даде приоритет на местните доставки, а Филипините предупредиха за възможно приземяване на самолетите си поради недостиг на реактивно гориво.
„Ако този шок се настани по-трайно, тези изключителни ограничения, които сега са концентрирани в Близкия изток и Азия, ще се разпространят“, посочва един от двамата ръководители на отдела за глобални изследвания на суровините в „Голдман Сакс груп“ Даан Струйвен. В крайна сметка търсенето ще трябва да се задуши, за да се ребалансира предлагането, допълва той.
Заместник-председателят на иранския парламент Али Никзад е категоричен, че Ормузкият проток няма да бъде върнат в предишното си състояние и няма да има преговори с Вашингтон, съобщи полуофициалната информационна агенция Fars. CBS пък информира, че Техеран преглежда кореспонденцията, получена от Съединените щати чрез медиатори, позовавайки се на висш служител на външното министерство. Междувременно, газови съоръжения са били поразени в Исфахан, централен Иран, съобщи информационната агенция Fars.
„Не е ясно докъде са стигнали преговорите по задкулисни канали или дали Корпусът на гвардейците на ислямската революция (IRGC) е в настроение да спре на този етап, когато все още контролира твърдо Ормузкия проток“, отбелязват анализатори на RBC Capital Markets. „Корабите, а не кратките съобщения вероятно в крайна сметка ще имат значение за физическите пазари.“
През последните дни малък брой кораби успешно напуснаха Персийския залив, въпреки че по-голямата част от трафика през критичната артерия остава блокиран. През уикенда Тръмп заплаши да бомбардира енергийната инфраструктура на Иран, ако Ормузкият залив не бъде напълно отворен до 48 часа. Последвалото му решението да отложи ударите беше възприето като опит за управление на цените на петрола от лица, запознати с дипломатическите преговори. На 23 март и самият Тръмп призна връзката: „Цената на петрола ще падне като камък веднага щом сделката бъде сключена“, каза той.
Стопанинът на Белия дом предположи също, че Вашингтон и Техеран биха могли съвместно да контролират Ормузкия проток. Тесният воден път, който свързва Персийския залив със световните пазари, може да бъде отворен много скоро, „ако предложението проработи“, коментира той.
Непрестанните обрати в посланията на американския лидер умориха инвеститорите и намалиха обема на сделките докато търговците преглеждат почти постоянния поток от понякога противоречиви заглавия.
„Договореността може да е най-добрият от поредица лоши варианти, които президентът Тръмп има“, посочва Уил Тодман – старши сътрудник в Програмата за Близкия изток в Центъра за стратегически и международни изследвания. Иран обаче ще „влезе в тези преговори с голям скептицизъм, опасявайки се, че Тръмп просто печели време докато в региона пристигнат повече военни части и техника“.
Източник: Banker.bg
