Суровият петрол поскъпна на 23 юни до най-високите нива от януари насам след мощните удари на Съединените щати срещу ядрени инсталации на Иран през уикенда и продължаващите атаки на Израел. Фючърсните контракти на горивото сорт „Брент“ за доставка през август добавиха почти 2% към пазарната си оценка в азиатската търговия – до 78.53 щ. долара за барел, а на американския лек суров петрол WTI – 2.04% до 75.35 долара за барел.
Пазарните играчи очакват по-нататъшно покачване на цените на черната злато в очакване на ответните мерки на Техеран, сред които е и затварянето на Ормузкия проток, през който преминават една пета от глобалните доставки на суровината. По оценка на експерти, сегашната геополитическа ескалация създава фундаментален катализатор за цените на базовия сорт „Брент“ да достигнат 100 щ. долара за барел. Някои анализатори са още по-крайни в оценките си, вещаейки дори 120 долара за барел.
Ирански медии съобщиха, че парламентът на страната е одобрил затварянето на протока – заплаха, която Техеран нееднократно е отправял в миналото, но никога не е я е осъществявал. Междувременно, на 23 юни е продължила и размяната на ракетни удари между Техеран и Тел Авив.
„Рискът от увреждане на петролната инфраструктура….е нараснал многократно“, коментира старши анализаторът на Spatra Commodities Джун Го. Тя обяснява, че въпреки наличието на алтернативни маршрути по тръбопроводи от размирния регион, остават количества гориво, които няма да могат да бъдат изнесени, ако Ормузкият проток стане недостъпен. И собствениците на кораби ще се държат извън региона.
Цялостното затваряне на протока за повече от няколко часа или дни е кошмарен сценарий, който може да ореже сериозна част от потоците гориво и да качи цените, според анализатори на „Джей Пи Моргън Чейз“ – с почти 70%, напомпвайки инфлация в световен мащаб и потискайки растежа.
„Голдман Сакс“ посочи в доклад на 22 юни, че „Брент“ може за кратко да скочи до 110 щ. долара за барел, ако петролните пратки през критичния воден път бъдат преполовени за срок от един месец и останат с 10% по-ниски през следващите 11 месеца. Банкерите обаче все още не предвиждат значителни пробиви в доставките на суров петрол и природен газ, предвид глобалните инициативи за предотвратяването им. Още повече, Ормуз е от огромно значение за собствения петролен износ на Иран – жизнено важен източник на приходи.
Ако все пак Техеран избере да атакува черното злато в отговор на американските бомби, бреговата линия на страната дава множество възможности – от тормоз върху кораби с по-незначителни последствия до по-екстремни алтернативи: атакуване на танкери с дронове, мини или бомби, които да направят протока неизползваем за търговски превози.
До 20 юни петролният трафик от региона и през протока беше в голяма степен незасегнат от конфликта, като беше констатирано и увеличение на корабните доставки от самия Иран. Но един от основните резултати от конфликта за корабоплаването е широкообхватното заглушаване на GPS сигналите, като почти 1000 кораба дневно са били засегнати от него от 13 юни насам. Което затруднява безопасното придвижване при някои условия и вероятно е причината за сблъсъка на танкери през миналата седмица.
На 22 юни гръцкото министерство на корабоплаването посъветва собствениците на плавателни съдове да преосмислят използването на Ормуз. Япония призова на 23 юни за деескалация на конфликта, а заместник министърът на промишлеността на Южна Корея изрази загриженост от потенциалното въздействие на ударите върху търговията на страната.
Въпреки че петролните котировки неизбжно ще се повишат, ключът е продължителността на нарушаване на доставките. Държавите, които използват черно злато, имат запаси от суровината и производните грива от поне 5.8 млрд. барела, по данни на сектора, които не включват петролните деривати на страните извън ОПЕК. Общото количество суров петрол, което се превозва дневно през Ормузкия проток и грубо 7.3 млрд. барела годишно, което означава, че горният буфер е достатъчен дори при най-песимистичния сценарий.
От началото на конфликта на 13 юни черното злато сорт „Брент“ е поскъпнало с 13%, а WTI – с около 10 процента.
Източник: Banker.bg
