След месеци на трудни преговори с държавите членки на ЕС, Брюксел обяви, че ще се придържа към обявената миналата година цел за намаляване на емисиите с 90% до 2040 г. в сравнение с нивата от 1990 г. Това обаче може да се постигне и чрез закупуване на въглеродни кредити извън Европа. Новото, противоречиво предложение за климата трябва да задоволи страни като Полша и Франция, които се борят с амбициозни екологични планове.
Предложението идва в момент, когато голяма част от Европа е обхваната от гореща вълна в началото на лятото, която според учените става все по-интензивна, честа и широко разпространена поради предизвиканото от човека изменение на климата.
Целта за 2040 г. – която се нуждае от одобрение от държавите членки на ЕС и парламента – е ключов етап към постигането на целта на блока да стане въглеродно неутрален до 2050 г. Брюксел твърди, че ЕС е намалил емисиите, причиняващи затопляне на климата, с 37% спрямо 1990 г., но неговата зелена програма е изправена пред нарастващ отпор с изместване надясно и нарастващ климатичен скептицизъм в много европейски страни.
Комисарят на ЕС по климата Вопке Хукстра призна „чувствителния“ дебат, заявявайки, че Брюксел си поставя „амбициозна“ цел, като същевременно е „прагматичен и гъвкав по отношение на това как да я постигне“. За да повлияе на съпротивляващите се капитали, Европейската комисия предлага от 2036 г. 27-те страни от блока да могат да отчитат въглеродни кредити, закупени за финансиране на проекти извън Европа, за до 3% от намаленията на емисиите си.
Климатичните групи категорично се противопоставят на подобна мярка. Подкрепени от научни изследвания и научни съветници на комисията, те казват, че включването на международни кредити – за неща като засаждане на дървета или проекти за възобновяема енергия – рискува да подкопае собствените усилия на ЕС да се откаже от изкопаемите горива.
Въздействие на въглеродните кредити
Въвеждането на въглеродни кредити като алтернатива на преките намаления на емисиите в Европа предизвика дискусии относно реалното им въздействие върху климатичните цели. Макар че гъвкавостта е предназначена да съгласува икономическия растеж с екологичните цели, тя може също да означава, че действителните намаления не се случват в Европа, а по-скоро другаде. Е
С предлага ограничение от 3% за подобни компенсации, което да влезе в сила от 2036 г. Критиците твърдят, че тази тенденция може да отслаби реалния екологичен напредък в ЕС и да разчита на по-малко прозрачни пазари за търговия с емисии. Годишното потенциално намаление на CO2, сравнимо с всички емисии на Нидерландия, демонстрира както мащаба, така и противоречията около плана.
„Да не се напрягаме“
За някои страни, включително Чехия, целта от 90% е нереалистична. Междувременно други, включително Италия и Унгария, се притесняват от тежестта на декарбонизацията върху тежката промишленост в момент, когато Европа работи за укрепване на своята индустрия в условията на ожесточена конкуренция от Съединените щати и Китай. Италианският премиер Джорджия Мелони предложи цел от 80 или 85%, докато Франция изрази съмнения относно това как ЕС ще постигне целта си. Френският президент Еманюел Макрон иска гаранции за декарбонизация на промишлеността и подкрепа за ядрената енергия, най-големият източник на енергия във Франция.
Но комисията може да разчита на подкрепата на други страни, включително Испания и Дания, които поеха ротационното председателство на ЕС тази седмица. А трипроцентната „гъвкавост“ – която отразява исканията, отправени в коалиционното споразумение на новото германско правителство – би трябвало да помогне за запазването на икономическата сила.
Що се отнася до международните ангажименти на Европа, Макрон също така подчерта, че блокът е длъжен да представи само междинна цел за 2035 г. на COP30 в Белем, а не целта за 2040 г. „Нека не се напрягаме“, каза Макрон пред репортери миналата седмица. „Ако имаме (цел за 2040 г.) за Белем, чудесно, но ако отнеме повече време, нека си го дадем“, каза той.
Източник: Economic.bg
