Дебатът за плоския данък и възможността за връщане към прогресивно подоходно облагане отново е открит. Възраженията и предложенията идват предизборно от плоскодумци от политически сили, от анализатори и синдикати, а напоследък и от международна финансова организация, с която отдавна нямаме „консумация” в отношенията си.
Представители на БСП говорят открито за премахване на плоския данък и връщане към прогресивен подоходен данък с необлагаем минимум, равен на минималната работна заплата. Социалистите смятат, че текущата система не осигурява справедливост, води до по-голямо неравенство и искат по-високи ставки за по-богатите.
„Ние казваме ясно, че плоският данък от 10% вече не е предимство, а воденичен камък за икономиката и справедливостта. Той изигра своята роля на инструмент за преразпределение на националното богатство от труда към капитала. Време е да сложим край на този грабеж”, казва бившият социален министър Георги Гьоков. И дава пример: „Не може медицинската сестра и чистачката да носят по-тежко данъчно бреме от милионера, който живее от дивиденти. Това не е просто икономически неефективно, това е морално престъпление”.
Как прави тази сметка, не е ясно, след като десятъкът при чистачката е сума от около 50 евро, а при „милионера” хиляди пъти повече.
Уж по-десният синдикат КТ „Подкрепа“ също предлага въвеждане на прогресивен данък и необлагаем минимум. Защитничката на бедните и онеправданите Ваня Григорова е убедена, че плоският данък подкопава демокрацията в България и лишава българите от достоен живот. Според нея разликата между доходите на най-богатите и най-бедните у нас е над 8 пъти при средно 5 пъти за ЕС.
Изненадващо или не, но и Международният валутен фонд препоръча България да се откаже от плоския данък и да въведе прогресивно данъчно облагане, аргументирайки това с нарастващите разходи и нуждата от устойчиви приходи.
За разлика от тях обаче някои икономически анализатори отказват такава промяна, определяйки я като риск за икономическия растеж и инвестиционния климат.
„Вярвам в божественото число 9 – предлагам 9% плосък данък”. Това иска Николай Василев, бивш министър на икономиката, транспорта и държавната администрация от времето на Симеон Сакскобургготски и Сергей Станишев. Той е убеден – вдигането на данъците само ще прогони можещите и развиващите бизнес и няма да обогати бедните.
Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) категорично се противопоставя на прогресивно облагане и смята, че промяната ще доведе до нестабилност и намаляване на инвестициите.
Дори когато анализира препоръките на МВФ, Фискалният съвет застъпва запазването на плоския данък. Шефът на съвета Симеон Дянков и неговият заместник Любомир Дацов обясняват на Вашингтон, че въведен в България през 2008 г., той е допринесъл за период на висок икономически растеж в сравнение с регионалните конкуренти. Становището на двамата е, че въвеждането на многостепенна прогресивна данъчна система увеличава административната сложност, повишава разходите за съответствие и създава „вратички“, които могат да намалят реалното събиране на приходи.
Анализи от държави, които са преминали от плоско към прогресивно данъчно облагане, често показват краткосрочно увеличение на номиналните приходи, но дългосрочен риск от загуба на приходи поради избягване на данъци и преместване на лицата с високи доходи. Прогресивното данъчно облагане ще доведе до изтичане на капитали, изтичане на мозъци и намаляване на вътрешните инвестиции във високодоходни сектори.
Препоръките на МВФ наблягат на преразпределението и намаляването на неравенството в доходите. Плоският данък в България, комбиниран със социални трансфери и целенасочени програми за социално подпомагане, постига степен на справедливост без изкривяванията на прогресивното данъчно облагане.
МВФ твърди, че прогресивното данъчно облагане осигурява дългосрочна фискална устойчивост. Напротив, дестабилизирането на данъчната система би могло да намали спазването на данъчното законодателство и инвестициите, подкопавайки приходите и устойчивостта. За България запазването на плоския данък, докато се усъвършенстват целенасочените социални политики, предлага по-добър подход от приемането на прогресивното данъчно предписание на МВФ.
Основният проблем според тандема Дянков-Дацов при преминаване към прогресивно облагане е прехвърляне на тежестта. Защото основната тежест на тази реформа ще падне върху хората от средната класа с висококвалифициран труд за сметка на хората с ниска квалификация. А за България това е хронично страдание.
Плоският данък има доста поддръжници, защото залага на предвидимост. Най-често споменаваните му предимства са свързани с простотата и яснотата – една и съща данъчна ставка за всички доходи, което означава по-лесно изчисляване, по-малко грешки и по-разбираема система за граждани и бизнес. Не по-маловажни са по-ниските административни разходи. Държавата харчи по-малко за събиране и контрол на данъците – по-малко сложни правила, по-малко изключения.
Ниският плосък данък дава по-малко стимули за укриване на доходи. Когато ставката е относително ниска и еднаква, мотивацията да се крият доходи или да се търсят „вратички“ в закона намалява.
Плоската ставка означава и предвидимост за бизнеса и инвеститорите. Фиксираната ставка улеснява дългосрочното планиране и често се възприема като сигнал за стабилна и „приятелска“ данъчна среда.
Равната ставка дава стимули за труд и предприемачество. При по-високи доходи няма „наказание“ чрез по-висока ставка.
Много важно е и конкурентното ни предимство пред останалите държави. Плоският данък се използва като инструмент за привличане на чуждестранни инвестиции и специалисти.
Не на последно място в страни с висок корупционен риск автоматичните системи, които изключват в максимална степен бюрократичната намеса, са добро решение. Примери за това са бившият Валутен борд и настоящият десятък.
Източник: Banker.bg
