През първото полугодие на 2025 г. брутният вътрешен продукт (БВП) постигна значителен реален ръст от 3.3 процента. „От страна на търсенето крайното потребление основно движеше икономическата активност, като солидно се увеличи с 8% (реално) при доминиращ относителен дял от 80.9% в структурата на БВП на страната. Инвестициите нараснаха дори още по-бързо, достигайки +9.5% на годишна база, и въз основа на своя над 4.5 пъти по-малък дял от 17.9% също стабилно подкрепиха ръста“, коментира главният икономист на ОББ д-р Емил Калчев.
На този фон износът се сви с 4.1%, докато вносът нарасна умерено с 2.3% през полугодието.
Строителството и услугите бяха основата на растежа.
„Строителството увеличи продукцията си с реално 7.7%, но неговото влияние върху динамиката на БВП не бе особено силно поради скромния му относителен дял от 3.7 на сто. Макар и по-бавно от строителството, услугите също сериозно нараснаха – с 4.0% на годишна база, като основно задвижиха икономиката нагоре въз основа на огромния си дял от 64.5% в БВП“, подчертава Калчев.
На този фон селското стопанство и индустрията отбелязаха спадове съответно с по 2% и 3.2 на сто.
„Въз основа на данните за първото полугодие
повишаваме прогнозата си за ръста на БВП от 2.8% на 2.9% за 2025 г., оставайки консервативни.
Основната причина е силното влияние на бюджетните разходи върху растежа на БВП за полугодието, което го прави неустойчив на нива от над 3%“, прогнозира Калчев.
Общото ценово равнище очаквано регистрира неблагоприятен ръст и през август. Така хармонизираната инфлация се увеличи до 3.5% (спрямо август миналата година) при 3.4% за юли, а потребителската (по националната методология) остана на високото си ниво от 5.3% и през август. Базисната инфлация (без храни и горива) също се ускори до 3.6 на сто.
Според ОББ,
основният мотор за бързото покачване на цените е продължаващият двуцифрен ръст на възнагражденията
в страната. Той ясно поражда завишени инфлационни очаквания от домакинствата и бизнеса, а те се материализират в ускорена фактическа инфлация. Решението за въвеждане на еврото подсили инфлационните нагласи, но не е основната причина за тях.
По последни данни на НСИ през второто тримесечие на 2025 г. цените на жилищата нараснаха с 15.5% спрямо същия период на миналата година, като темпът им леко се ускори – с 0.4 процентни пункта в сравнение с този от първото тримесечие. В съпоставка, обратно, индексът се забави – от 4.2% за първото тримесечие до 3.8% за второто. По този показател най-голямо увеличение през второто тримесечие регистрира Бургас (+6.2%), следван от София (+4.9%), Пловдив (+3.4%) и Варна (+1.8%), а намаление бе отчетено в Русе (-3.1%).
„Интензивното търсене на жилища, особено в големите градове, ликвидността и професионализмът на банковия сектор, както и психологическата динамика около еврото, стимулираха ръста в цените на имотите. Предлагането реагираше по-бавно поради времеемките бюрократични процедури, относително дългото технологично време в строителството и т.н., като така също допринесе за поскъпването“, обясни д-р Калчев.
Факторите, които ще продължат да стимулират търсенето, са:
бързият ръст на заплатите, исторически ниските лихвени нива по ипотечните кредити, сравнително ограничените възможности на домакинствата за инвестиции, миграцията към столицата и големите градове, както и националната инвестиционна психология. От своя страна, качеството на предлаганите нови жилища е значително по-високо, а това също предполага по-високи цени.
„След присъединяването към еврозоната интензивните емоции и страхове, тласкащи пазара нагоре, постепенно ще отслабнат, а по-широката парична и инвестиционна отвореност на страната ще създаде допълнителни инвестиционни възможности за домакинствата. От своя страна високите цени са естествен охладител на търсенето, а и ускоряващото се предлагане също предполага тяхното забавяне в средносрочен план“, заключи главният икономист на ОББ.
Източник: Banker.bg
