Когато САЩ наложиха 25% мита върху алуминия и стоманата в ЕС в средата на март, това даде първия залп в търговската битка между дългогодишните съюзници, при която впоследствие бяха наложени 25% мита върху вноса на автомобили от ЕС в САЩ и общо мито от 10% върху друг внос, предава Euronews.
Представители на ЕС, хванати между дипломатическия гняв и икономическата реалност за защитата на индустриите на ЕС, обявиха поредица от контрамерки, които бяха преустановени, след като президентът на САЩ Доналд Тръмп обяви 90-дневна пауза върху кръг от така наречените реципрочни мита, които ще вдигнат общата такса от 10% на 20%.
Но това далеч не е първият път, когато ЕС и САЩ се сблъскват по отношение на търговията. От производството на пилета до производството на самолети, поредица от икономически сблъсъци подчертаха историята на трансатлантическия съюз.
Тази битка обаче показва признаци на възможна ескалация доста отвъд предишните търговски спорове, като услугите, и по-специално технологиите, навлизат на бойното поле, в резултат на търговския излишък, на който се радват САЩ спрямо ЕС.
Пилешката война – САЩ 1 / ЕС 1
През 1962 г., изправена пред потопа от внос на евтино американско пиле, Европейската икономическа общност (ЕИО) — тогава включваща Франция, Западна Германия, Италия, Белгия, Холандия и Люксембург — предприе решителни действия, като наложи мита върху домашните птици в САЩ.
Този ход имаше незабавно въздействие: американският износ на пилешко месо за Европа, особено за Западна Германия – ключов целеви пазар – спадна.
САЩ оценяват загубите си на 46 милиона долара годишно, докато ЕИО твърди, че цифрата е по-близо до 19 милиона долара. ГАТТ – предшественикът на СТО – в крайна сметка се спря на компромисна цифра: 26 милиона долара обезщетение.
Тъй като преговорите бяха в задънена улица, Вашингтон избра отмъщение. Наложи мита на стойност около 26 милиона долара върху редица европейски стоки, включително камиони, ракия и декстрин.
В крайна сметка нито една от страните не излезе категоричен победител. Европа плати по-ниска цена от първоначално очакваната, докато САЩ си осигуриха предимство чрез своите целеви мита.
Банановата война – САЩ 1 / ЕС 0
Така наречените „Бананови войни“ белязаха един от най-продължителните търговски спорове между Брюксел и Вашингтон, продължили повече от 15 години.
През 1993 г. ЕС прие преференциален търговски режим, облагодетелстващ износа на банани от страните от АКТБ — група, съставена от бивши европейски колонии в Африка, Карибите и Тихия океан — като част от стратегия, насочена към подкрепа на крехките икономики.
САЩ обаче се противопоставиха на решението с аргумента, че то несправедливо поставя в неравностойно положение някои от техните мултинационални компании, които бяха основни играчи в световната търговия с банани.
Случаят беше отнесен от САЩ до СТО, която през 1997 г. осъди ЕС. През 1998 г. ЕС промени своята система за внос, но САЩ смятаха, че това не е достатъчно. Отвърнаха с мита върху износа на ЕС върху френски чанти и италианско сирене Pecorino, налагайки до 191 милиона долара.
Едва през 2009 г. ЕС се съгласи да намали своите мита върху бананите от 176 на 114 долара на тон.
Войната на говеждите хормони – САЩ 0 / ЕС 1
Това, което започна през 1989 г. като мярка за обществено здраве, бързо ескалира в друг голям трансатлантически търговски спор. Същата година ЕИО наложи забрана върху вноса на говеждо месо, обработено с изкуствени хормони на растежа, позовавайки се на опасения за безопасността на потребителите. Решението на практика затвори износа на говеждо месо от Австралия, Канада и Съединените щати.
Вашингтон и Отава оспориха мярката в СТО. Десетилетие по-късно, през 1999 г., СТО застава на страната на жалбоподателите, предоставяйки на САЩ правото да налагат ответни мита върху стоки от ЕИО – които дотогава са се превърнали в Европейския съюз (ЕС) – на стойност 116,8 милиона долара годишно.
Санкциите засегнаха някои европейски стоки, включително френски рокфор, италианска и испанска шунка и белгийски шоколад.
След повече от две десетилетия спорове, спорът най-накрая беше решен през 2011 г.: ЕС се съгласи постепенно да разшири квотите си за висококачествено, необработено с хормони говеждо месо от САЩ; в замяна Вашингтон вдигна наказателните си мита.
Безкрайната история: Boeing/Airbus – US 0 / EU 0
В продължение на 17 години ЕС и САЩ бяха вкарани в ожесточена битка за държавните субсидии за техните съответни космически гиганти – Airbus и Boeing.
Сагата започва със споразумение от 1992 г., предназначено да регулира държавната подкрепа за двата самолетни гиганта. Но през 2004 г. Вашингтон стана недоволен, обвинявайки ЕС в несправедливо субсидиране на Airbus. САЩ се оттеглиха от сделката и подадоха официална жалба в СТО.
Това, което последва, беше продължителна правна и дипломатическа конфронтация, която достигна своя връх по време на първата администрация на Тръмп. През 2019 г. СТО разреши на САЩ да налагат мита върху стоки и услуги от ЕС на стойност близо 7,5 милиарда долара годишно.
Година по-късно, през 2020 г., махалото се завъртя в полза на ЕС. СТО даде на Брюксел правото да налага мита върху вноса на САЩ в отговор на субсидиите, получени от Boeing.
През 2021 г. беше обявен пробив: двете страни се споразумяха да спрат митата, отбелязвайки рядко примирие. Разведряването обаче е предвидено да продължи само до 2026 г.
Първата война за алуминий и стомана – САЩ 0 / ЕС 0
Спорът започна през 2018 г., когато администрацията на Тръмп наложи широкообхватни мита върху вноса на стомана и алуминий, позовавайки се на опасения за националната сигурност, както прави днес. ЕС реагира бързо, подавайки жалба до СТО и налагайки контрамерки за американски стоки на стойност 2,8 милиарда евро, включително емблематични продукти като бърбън, мотоциклети и портокалов сок.
Противостоянието продължи до 2021 г., когато и двете страни — при администрацията на Байдън — се съгласиха да спрат митата в ход, приветстван като стъпка към възстановяване на трансатлантическото доверие.
Сега обаче този крехък мир се разпадна. С 25% американски мита, които отново са в сила от март 2025 г.
Гейм, сет и мач?
Това, което отличава настоящото търговско противопоставяне – освен интензивността на спора – е очевидното оттегляне от сцената на Световната търговска организация (СТО) като арбитър.
Традиционно, както показват горните примери, споровете ще се насочват през СТО, многостранната институция, предназначена да управлява и посредничи в глобалното търговско напрежение. Но САЩ възпрепятстват назначенията в панела, който решава споровете в СТО, и обявиха „реципрочни“ мита срещу повече от половината от членовете на органа.
Един поглед към търговски войни между ЕС и САЩ ще ни напомни, че многостранната организация или нейният предшественик ГАТТ са били в челните редици на разрешаването на спорове в миналото. То напомня, че дори когато може да има победител на хартия, никой не излиза като истински победител от търговска война.
Източник: Economic.bg
