На 96-годишна възраст от този свят е починал един от гениите на архитектурата в наши дни – Франк Гери. Той беше известен с авангардния си, експериментален архитектурен стил. Дизайнът му на Музея „Гугенхайм“ в Билбао, Испания, покрит с титан, го изстреля към славата през 1997 г. Пробивът му в архитектурния свят настъпи години по-рано, когато препроектира собствения си дом в Санта Моника, Калифорния, използвайки материали като ограда от верижна мрежа, шперплат и гофрирана стомана.
В изявление канадският премиер Марк Карни изрази „дълбоките си съболезнования“ на семейството на Гери и на „многобройните почитатели на неговото творчество“. Той добави: „Неговата неповторима визия продължава да живее в емблематични сгради по целия свят.“
Музеят „Гугенхайм“ в Билбао публикува видео почит към Гери. „Ще му бъдем вечно благодарни“, написа музеят в Instagram, „неговият дух и наследство завинаги ще останат свързани с Билбао“.
Още: Почина емблематичен актьор от „Mortal Kombat“
Кой е Франк Гери
Роден в Торонто през 1929 г., Гери се премества в Лос Анджелис като тийнейджър, за да учи архитектура в Университета на Южна Калифорния, преди да завърши допълнително обучение в Харвардския университет за дизайн през 1956 и 1957 г.
След като основава собствена фирма, той се откъсва от традиционните архитектурни принципи на симетрията, използвайки неконвенционални геометрични форми и незавършени материали в стил, известен днес като деконструктивизъм, пише BBC.
Чрез комбинирането на неочаквани материали и облицоването на сградите с неръждаема стомана, за да създаде извити екстериори, Гери създаде сгради, които придобиха впечатляващи скулптурни форми. По-късно в кариерата си Гери използва 3D моделиране, подобно на това, което се използва от аерокосмическите инженери, за да оформя ветровити сгради, практика, която другите архитекти избягват поради сложността и високата цена на строителството.
През 1989 г., на 60-годишна възраст, Гери получава най-високото отличие в бранша, наградата „Прицкер“ за архитектура, за цялостно творчество. Журито на „Прицкер“ заявява, че неговите творби притежават „изтънчена, усъвършенствана и авантюристична естетика“. „Неговите проекти, ако ги сравним с американската музика, най-добре могат да бъдат оприличени на джаз, изпълнен с импровизация и жив, непредсказуем дух“, заявява журито по това време.
Музеят „Гугенхайм“ в Билбао, снимка: Getty Images
Международният пробив на Гери с „Гугенхайм“ трансформира град Билбао, като стимулира туризма в града и местната икономика. Изработен от титанови листове, варовик и стъкло, музеят веднага е провъзгласен за модерно чудо. Архитектът Филип Джонсън, американски съвременник на Гери, описва структурата като „най-великата сграда на нашето време“.
Други градове се опитаха да повторят успеха му, наречен „ефектът Билбао“, при който инвестициите в смело изкуство могат да съживят западащите икономики. Културният феномен беше пародиран в епизод на „Семейство Симпсън“ от 2005 г., в който измисленият град Спрингфийлд кани Гери, който озвучава себе си в анимационния сериал, да проектира нова концертна зала. В епизода формата на концертната зала е вдъхновена от писмо, което Гери е смачкал.
Гостуването по-късно „преследва“ Гери, който казва пред „Обзървър“ през 2011 г., че хората искрено вярват, че неговите проекти в реалния живот са вдъхновени от смачкана хартия, а не от сложни изчисления.
Още: Почина известен дизайнер, носител на „Оскар“
„Разширяване на границите“
Снимка: Getty Images
Работата му в Билбао го прави много търсен и той продължава да проектира емблематични структури в градове по целия свят: павилион „Джей Прицкер“ в Милениум парк в Чикаго, кулата „Гери“ в Германия и фондацията „Луи Вюитон“ в Париж.
„Той дари на Париж и на Франция най-великия си шедьовър“, казва Бернар Арно, главен изпълнителен директор на LVMH, най-голямата компания за луксозни стоки в света, собственик на „Луи Вюитон“. С неговия до голяма степен непредсказуем стил, нито две от неговите творби не си приличат. Танцуващата къща в Прага, завършена през 1996 г., прилича на стъклена сграда, сгъната върху себе си; неговият хотел Marques в Испания, построен през 2006 г., е с тънки листове от вълнообразен, многоцветен метал; неговият проект за бизнес училище в Сидни прилича на кафява хартиена торба.
Концертната зала на „Уолт Дисни“, снимка: Getty Images
Гери е проектирал и концертната зала „Уолт Дисни“ в Лос Анджелис, покрита с метални пластове, наподобяващи платна, развявани от вятъра. След откриването ѝ през 2003 г. критиците я описаха като „купчина счупени съдове“, „луднала бисквитка с късметче“ и „изпразнен кош за отпадъци“. В интервю за „New Yorker“ през 2007 г. Гери отхвърли критиките към концертната зала: „Поне я гледат!“, пошегува се той.
Почитателите му възхваляват неговата готовност да се откаже от конвенциите и да създаде свое собствено творческо наследство. Пол Голдбъргър, автор на „Building Art: The Life and Work of Frank Gehry“ (Изкуството на строителството: Животът и творчеството на Франк Гери), опознава Гери отблизо и казва, че той е искал да работи „до деня, в който ще умре“. „Той беше един от малкото архитекти на нашето време, които ангажираха хората емоционално“, каза Голдбъргър в предаването „The World Tonight“ на BBC Radio 4. „Той беше човек, който обичаше да преминава границите… искаше да използва най-модерните технологии, за да прави най-смелите неща.“
Източник: Актуално
