Областният управител на морската ни столица Марио Смърков иска да ликвидира 70 годишна лодкостоянка
„Големите“ решения на местни управници газят безогледно десетки човешки съдби. Такъв е случаят във Варна, където предприетите от областния управител Марио Смърков действия за изземване на държавен терен, който от близо 70 години приютява лодкостоянка „Черно море“ край Варненското езеро.
Това решение изправя пред реалната опасност собствениците на близо 30 рибарски лодки да бъдат принудени да си ги занесат у дома и да ги лиши от препитание.
На рибарите е даден ултиматум до 6 ноември доброволно да освободят имота. Великодушно е дадена и крайна резервна дата – 13 ноември. На практика това решение поставя под пряка заплаха поминъка на близо 40 души, които от десетилетия разчитат на съоръжението, което е с над 70-годишна история.
Напрежението между местната рибарска общност и областния управител ескалира сериозно поради пълната липса на алтернативно място за акостиране.
Представителят на рибарското сдружение Александър Тръпчев посочва, че хората вече са изчерпали всички правни възможности за обжалване, но така и не са получили реално решение от държавата.
Според него лодките, хладилните съоръжения и целият им инвентар просто няма къде да бъдат преместени за толкова кратко време.
Областният управител пък аргументира мотивите си за тези крайни действия на администрацията с окончателно решение на Върховния административен съд. На практика теренът е частна държавна собственост, която години наред е била ползвана без валиден договор и без да се плаща наем.
Със сигурност Смърков е прав, че има проблем с това рибарско пристанище. Той твърди, че са били предприети нерегламентирани строителни дейности, включително изливане на бетон във водата. Рибарите обаче са категорични, че става дума само за поставени панелни плоскости.
От рибарското сдружение подчертават, че вече са подали официално искане за законно ползване на имота, но все още очакват отговор.
Областният управител обаче съвсем по чиновнически обяснява,
че самото подаване на документи не дава автоматично право на престой, тъй като казусът трябва да мине през Комисията за държавните имоти, а евентуалното бъдещо отдаване под наем ще се случи чрез публична процедура.
Основният въпрос, който вълнува рибарската общност, е къде ще бъдат преместени стотици плавателни съдове след 6 ноември и съществува ли изобщо алтернативно решение за хората. Близки на рибарите изразяват сериозни притеснения, че зад внезапните административни действия по изземването на държавния терен могат да се крият частни корпоративни интереси.
„Настояваме институциите да излязат с ясен публичен отговор. Хората имат право да знаят каква е съдбата на държавния терен и дали ще им бъде позволено да продължат да упражняват професията си“, категорични са представители на засегнатите.
Логични са и въпросите им като например къде ще трябва да преместят лодките си? Има ли предвидена нова площадка за рибарска дейност? Каква е дългосрочната стратегия на държавата за този терен?
Случаят остава особено чувствителен поради дълбоката обвързаност на мястото с морската идентичност на Варна и социалния аспект, който засяга десетки семейства.
Дали пък цялата тази активност не е провокирана
от предстоящата реализация на проекта за подобряване на инфраструктурата и модернизацията на Рибарско пристанище „Варна“ , за който преди дни стана ясно, че напредва сериозно?
Както беше обявено по време на заседанието на парламентарната комисия по европейски въпроси и международно сътрудничество, около 15-20% от дейностите по проекта вече били изпълнени. На място се полагат водопровод, канализация и кабелни линии, а строителните работи се организират на два етапа, с цел да не се възпрепятства дейността на рибарите.
Първоначално ще бъде обновена едната част на пристанището, която след приключване на работата ще започне да се използва от рибарите и техните плавателни съдове. След преместването им строителството ще продължи в останалата зона. Целта е пристанището да работи и по време на изпълнението на проекта, особено през активния риболовен сезон.
Вече са сключени договори за изграждане на система за видеонаблюдение. Закупени са техническо оборудване и спасителни средства, както и противопожарно оборудване. Предстои да бъде организирано поставянето на преместваемите обекти, което ще стане след изграждането на необходимата инфраструктура.
Проектът се реализира по Програмата за морско дело, рибарство и аквакултури 2021–2027 г. Общината предвижда и обезпечаване на авансовите плащания по проекта със записи на заповед за сума до около 550 хил. евро без ДДС.
Крайният срок за изпълнение на проекта е ноември 2027 година.
Всичко това е чудесно, но нека не забравяме, че „светлото бъдеще“ се разминава с настоящата ситуация , която на практика оставя рибарите и техните семейства на произвола на съдбата.
Рибарите вече подготвят протест срещу принудителното освобождаване на терена. А представителят им Александър Тръпчев предупреди, че напрежението може да излезе от контрол, ако държавата не протегне ръка за диалог.
Източник: Banker.bg
