Политически мотивираните назначения в управителите на централни банки често водят до по-високи инфлационни очаквания и ускорен растеж на цените, според анализатори на Международния валутен фонд (МВФ), които са проучили 132 промени в управителите на централни банки в различни страни в продължение на 24 години.
Невъзможността за провеждане на независима парична политика обикновено означава бързо намаляване на лихвените проценти, което може да стимулира икономическата експанзия, но само в краткосрочен план. Избирането на привърженици на неконвенционална парична политика, междувременно, оказва допълнителен натиск върху устойчивия растеж. Ярък пример е Турция, чиято централна банка все още се бори с последиците от подобна парична политика.
Натискът от страна на властите върху централните банки може да се прояви чрез кадрови решения – промени в ръководството на централните банки, отбелязват анализатори на МВФ в скорошен работен документ. Изучаването на подобни епизоди позволява по-точна оценка на действителната степен на независимост на паричната политика и нейното въздействие върху макроикономическата стабилност.
Анализатори на МВФ анализираха 132 смени на управители на централни банки в 28 държави от 2000 до 2024 година. Извадката включваше 11 развити и 17 развиващи се икономики, включително Съединените щати, Обединеното кралство, еврозоната, Япония, Индия, Турция, Бразилия, Мексико, Русия, Украйна и Венецуела.
От всички изследвани промени
авторите класифицират 50 (или приблизително 38%) като „политически мотивирани“,
което означава, че са свързани с недоволство на правителството от прилаганата парична политика или с желание за назначаване на по-подкрепящ лидер.
Подобни епизоди са значително по-чести в развиващите се страни (45 от 93 смени на управители на централни банки), докато в развитите икономики авторите класифицират само 5 от 39 случая като „политически“.
Такива назначения значително променят пазарните очаквания относно бъдещата парична политика. Външните наблюдатели са склонни да вярват, че „протежето“ на правителството ще следва по-снизходителна парична политика и ще бъде по-малко отзивчиво към ускоряващата се инфлация. Обикновено след подобни кадрови промени лихвените проценти наистина намаляват бързо, докато инфлацията и инфлационните очаквания започват да се покачват. Облекчаването на паричната политика може да осигури краткосрочен стимул за икономическата активност – по-евтините заеми подкрепят инвестициите и потреблението. Авторите обаче отбелязват, че този ефект е краткотраен: с ускоряването на инфлацията устойчивостта на растежа отслабва.
Лидерите, чиито назначения са били политически мотивирани, са средно по-малко технократични – по-малко хора с академични степени сред тях (34% срещу 60% сред независимите ръководители на регулатори). Освен това те са по-склонни да следват неконвенционална парична политика – 36% подкрепят този подход (в сравнение с 12% сред независимите ръководители). Именно назначаването на тези, които се застъпват за политика, която позволява на централната банка да поддържа ниски лихви въпреки нарастващата инфлация, води до по-сериозни негативни последици за икономиката.
В тези случаи инфлационните очаквания на участниците на пазара са по-слабо закотвени на целевото ниво на регулатора и реагират по-силно на неочаквани покачвания на цените.
Това се доказва от изчислените от авторите коефициенти за предаване на инфлационните шокове върху очакванията – индикатор за това доколко неочакваното увеличение на инфлацията влияе върху преразглеждането на прогнозите за бъдещи движения на цените. Получените оценки показват, че ако действителната инфлация надвиши очакванията с 1 процентен пункт (п.п.), тогава прогнозата за инфлация за следващата година при „неконвенционална“ парична политика се ревизира нагоре средно с 0.94 п.п. и с 0.2 п.п. за тригодишен хоризонт. Ако обаче регулаторът следва конвенционална парична политика след политически мотивирана смяна на ръководството, тези показатели се оценяват съответно на 0.45 п.п. и 0.03 процентни пункта. Това на практика показва по-голямо доверие в централната банка и пазарна увереност, че регулаторът ще може да върне инфлацията до целевото ниво.
В този контекст Турция остава най-показателният пример.
В края на първите десет години и началото на вторите години на ХХI l век властите на страната многократно сменяха управителя на централната банка, надявайки се бързо да понижат лихвените проценти, за да подкрепят икономическия растеж. Няколко години на неконвенционална парична политика доведоха до ускоряване на инфлацията (над 80% през лятото на 2022 г.), както и до значително увеличение на инфлационните очаквания на корпорациите и домакинствата. От 2023 г. насам централната банка, след като се върна към класическа парична политика, се стреми да затвърди тези очаквания, но възстановяването на общественото и бизнес доверието изисква не само време, но и значителни усилия.
Източник: Banker.bg
