През последните години все по-отчетливо се очертава тенденцията икономиката (разбирай частния бизнес) да се развива относително стабилно на фона на политическите сътресения. Откъсването на икономиката от политиката безспорно е голям плюс. Имаме примера на Белгия, която близо 3 години беше без правителство без да има икономически срив, на Щатите при Тръмп, дори и на Гърция, която си докара финансова криза благодарение на разхитителната си социална политика, но икономиката оцеля с минимални щети благодарение на европейската солидарност.
Не са малко доказателствата и икономическите индикатори, които подкрепят тезата, че икономиката на България е „извоювала” своята независимост. Налице е реален икономически растеж.
Ръстът на БВП за 2024 г. беше около 2.8% — по-висок от 2023 г. и над очакванията на финансовото министерство. През първата половина на 2025-та растежът се ускорява до около 3.2–3.4% на годишна база. Прогнози на европейски и международни организации очакват растеж около 2.5–3.2% през тази година, което е умерено, но устойчиво. Това показва, че икономическият растеж не се е сринал вследствие на политическата нестабилност и остава сред положителните макроикономически показатели.
Нивото на безработица остава ниско, което е позитивен сигнал за устойчивост на пазара на труда. Оценки показват безработицата около 3.5–4.1% през 2024–2025 г. и очакване за стабилизиране на сходни нива. Ниската безработица често е индикатор за стабилно вътрешно търсене, на което през последните години се дължи и растежът.
Цялото това развитие не остава скрито и за институционалните оценки и кредитните рейтинги. Moody’s потвърди стабилен кредитен рейтинг (Baa1) за България, прогнозирането остава позитивно, което отразява увереност в устойчивостта на икономиката.
Очевидно международните инвеститори и оценители не очакват рязък спад въпреки политическата нестабилност.
Допускането ни до Еврозоната също е силен макроикономически сигнал, че основните икономически индикатори на България са достатъчно стабилни, за да бъдем приети в общата европейска валута след броени дни.
Деликатният въпрос обаче е дали българската причудливост на служебните правителства влияе негативно на бизнеса? Опасни ли са назначените президентски кабинети за икономиката ни?
През последните 5 години въртележката на политическата нестабилност не спря. Страната беше управлявана от три служебни правителства с по два мандата – на премиера Стефан Янев, Гълъб Донев и на Димитър Главчев, и три редовни кабинета – на Кирил Петков, Николай Денков и Росен Желязков. Години на ковид, война съвсем близо до България, енергийна криза, инфлация, битка за и против еврото… А бизнес продължава да се справя с неблагополучията.
През 2020 г. икономиката затвори заради коронавируса, но през 2021-а имаше бурно
възстановяване, което продължи и през следващата година.
Но веенето на байраците на успеха не бива да ни прави нечувствителни към определени, някой от тях хронични, проблеми на икономиката ни.
На първо място, икономическият растеж няма догонващи стойности. Дори се очаква забавяне през 2026–2027 г., което показва трудности в поддържането на бърз икономически подем.
На второ място, високите косвени данъци (напр.ДДС и акцизи), повишените цени на енергията и други административни разходи влияят негативно на частното потребление и инвестициите.
Бизнес средата посочва сериозен дефицит на квалифицирани кадри, което ограничава
разширяването на производства и услуги.
Корупцията и тежката административна среда продължават да бъдат сред най-големите
препятствия за инвестиции и бизнес развитие. Това влияе и на бизнес доверието и на
чуждестранните инвеститори.
Политическа нестабилност, макар и тя да не засяга силно икономиката. Масовите протести, бюджетните спорове и правителствените оставки намаляват доверието, увеличават рисковете и забавят структурните реформи, включително усвояването на европейски фондове и инвестиции.
Прогнозите показват увеличаване на бюджетния дефицит и на държавния дълг в следващите години – фактори, които могат да поставят под натиск държавните финанси и устойчивостта на публичните разходи.
България остава страна със сериозни структурни проблеми в икономиката, което води до
неконкурентен износ и външнотърговски дефицит. Има високи регионални различия в
безработицата и икономическото развитие. Най-крещящ пример в това отношение е София, която достига вече 45% дял в националната икономика, въпреки че най-висок ръст регистрират относително слабо развити области. Въпреки това регионалните неравенства остават големи, а на при липсата на реформи конвергенцията изглежда все по-далеч в бъдещето.
Управляващите натъртват като голям успех, че тази година (до октомври) са събрали с 8.6 млрд. лева повече от миналата. Защо обаче това е по-скоро нещо нормално (всяка година има подобни ръстове), откъде идва и защо не е грандиозен успех?
Банките внесоха 1.5 млрд. лева данък печалба, който по принцип трябваше да внесат
догодина. Не става въпрос за текущия или за авансов данък, а такъв, който са внесли сега
доброволно, очевидно подтикнати с цел да се закърпят дупки.
НСИ обяви инфлация от началото на годината от 4.8 процента. Високата инфлация означава по-големи приходи по Данък добавена стойност. Това е добре за бюджета, но зле за спестяванията на домакинствата, които се унищожават от поскъпването на живота.
Минималната работна заплата през 2025 г. скочи с 15.4 процента съгласно гласуваната от
парламента формула (доколко е добре да има такава формула е съвсем друг въпрос). Това не просто означава повече данъци и осигуровки на работещите. С нея са обвързани редица други доходи, които също се индексират и оттам се дължат повече данъци и осигуровки.
От началото на годината отпадна намаленото ДДС за хляба, брашното и ресторантите.
От 1 април максималният осигурителен доход се повиши с 380 лева.
На тези промени се дължат по-големите бюджетни приходи, а не на чудодейна работа на данъчните. И въобще няма място за хвалби, при положение, че бюджетния дефицит е
рекорден към октомври – 6.6 млрд. лева, а изтегленият нов държавен дълг е 17.3 млрд. лева.
Източник: Banker.bg
