Ценовите колебания през последните години оказаха съществено влияние върху строителния сектор в Полша, принуждавайки участниците на пазара да адаптират подходите си към новата икономическа реалност. Периодът след COVID кризата и началото на войната в Украйна доведе до значителни сътресения, включително рязко увеличение на цените на ключови строителни материали като стомана, бетон и изолационни материали. Впоследствие пазарът се нормализира и инфлацията се задържа под 5% годишно. Това обаче се очаква да се промени и задълбочи заради войната в Иран.
Промените в сектора, управлението на риска и приложимите уроци за България коментира Марцин Валевски, член на Полската асоциация на предприемачите в строителството (PZFD) и преподавател във Варшавското училище по икономика.
Валевски отбелязва, че предвид факта, че средният строителен цикъл от около четири години, участниците на пазара е необходимо да бъдат изключително гъвкави и да се адаптират бързо към променящите се условия. Той също така сподели, че на полския пазар договорите с фиксирана цена преобладават в случаите, при които инвеститорите прехвърлят част от риска си върху строителите. През последните години обаче се наблюдава ясна промяна в подхода.
Все по-често както инвеститорите, така и строителите приемат механизми за индексиране на цените, обвързани с ключови разходни компоненти като стомана, бетон и енергия. Тези механизми обикновено се базират на официални индекси и позволяват по-справедливо разпределение на риска между страните. Този модел се прилага най-често при значителни пазарни колебания и допринася за по-стабилното управление на дългосрочните проекти.
Полският пазар прилага и няколко други работещи подхода за справяне с ценовата нестабилност. Сред тях е моделът, при който големите инвеститори разполагат със собствени строителни звена в рамките на корпоративни групи, което улеснява координацията и контрола върху разходите.
Важна практика е и ранното включване на строителите още във фазата на проектиране, което позволява решенията да се съобразят с актуалните пазарни условия и намалява риска от скъпоструващи промени на по-късен етап.
Все по-широко се прилагат и договори с индексирани клаузи, обвързани с ключови разходни компоненти, а не с цялата стойност на проекта. Това дава възможност за по-гъвкаво управление и по-добра реакция при пазарни сътресения.
Ситуацията в Полша показва ясни паралели с развитието на строителния сектор в България, особено по отношение на рязкото поскъпване на разходите в периода 2021–2023 г. Макар и по-малък като мащаб, българският пазар следва сходна динамика, като строителната активност е силно концентрирана в столицата.
Опитът от Полша показва, че при подобни условия ключът към стабилност е в балансирането на риска между инвеститори и изпълнители, както и във въвеждането на по-гъвкави договорни модели, които отразяват реалната икономическа среда.
В този контекст механизмите за индексация и ранното партньорство между страните в процеса се очертават като важни инструменти за постигане на устойчиво развитие и по-добра предвидимост в сектора.
Източник: Economic.bg
