Задавате въпрос на изкуствения интелект. Отговорът идва за секунди и не ви струва нищо, разказва Euronews. Но какво всъщност стои зад него? На първо място – огромни центрове за данни и големи количества електроенергия. И така, ако използването на AI изглежда безплатно, кой в действителност плаща за него?
Това са абонатите – предимно компании – и инвеститорите, които финансират сървърите, чиповете, електроенергията и инфраструктурата, необходими за функционирането на тези системи.
В момента повечето модели с изкуствен интелект за лична употреба са безплатни или могат да се използват срещу сравнително ниска месечна такса“, казва Ралф Хинтеман от Института за иновации и устойчивост Borderstep.
Според анализатори обаче дори тези приходи все още не покриват разходите.
В крайна сметка доставчиците са тези, които плащат. Те са обучили моделите с изкуствен интелект и управляват центровете за данни. На пръв поглед потребителите са тези, които печелят от всичко това. Но само на пръв поглед“, обяснява Петер Буксман от Техническия университет в Дармщат.
Но за какво точно се плаща? Всеки отговор на изкуствения интелект изисква изчислителна мощност. Едно стандартно запитване към AI консумира около 0.3 ватчаса електроенергия. Това е приблизително колкото едно търсене в Google. Когато обаче моделът или програмата трябва да анализира и реши сложен проблем, потреблението рязко нараства. Отговор, изискващ задълбочено разсъждение, консумира около 3.9 ватчаса – 13 пъти повече. Измерването на тези разходи обаче не е толкова лесно.
Всяка година със същото количество електроенергия може да се извършват все повече изчисления, защото IT системите и графичните процесори (GPU) непрекъснато стават по-ефективни. Затова в момента е наистина трудно да се каже колко точно е потреблението“, посочва Ралф Хинтеман.
Производството на всеки отделен отговор може да става все по-евтино, но същевременно задаваме много повече въпроси. А вече и AI агентите си задават въпроси един на друг. Goldman Sachs очаква общото потребление на токени да нарасне 24 пъти до 2030 г.
„Друг много интересен аспект са AI агентите, които често изразходват дори повече токени от едно обикновено запитване“, отбелязва Петер Буксман.
Според публикации Microsoft и Uber са изчерпали бюджетите си за AI инструменти за програмиране за 2026 г. само за няколко месеца. Тъй като цените на тези инструменти се определят според броя на използваните токени, всяка заявка и всеки последващ въпрос увеличават сметката.
Сумите могат да бъдат наистина големи. Знам за компания, в която един софтуерен разработчик е изразходвал токени на стойност около 10 000 евро за един месец. А тези разходи са донякъде непрозрачни“, обяснява Буксман.
Засега компаниите, които разработват тези системи, поемат голяма част от разходите. Те инвестират огромни средства в изчислителна инфраструктура днес с надеждата да генерират по-високи приходи в бъдеще. Но начинът, по който AI компаниите печелят пари, вече започва да се променя.
„OpenAI активно обмисля този въпрос и вече направи първоначални опити да установи как би работило включването на реклами“, казва Буксман.
Днес изкуственият интелект може да изглежда безплатен. Но ако субсидирането на услугите спре и компаниите вече не могат да поемат разходите, един ден потребителите може да се наложи да плащат повече – пряко или косвено.
Източник: Economic.bg
