Редовното правене на упражнения, които повишават сърдечната честота и дишането, може да намали риска от преждевременна смърт от всички причини с до 40%, според нов мета-анализ на 85 проучвания, обхванали 7 млн. души по целия свят, пише CNN Health.
Физическата активност може да се окаже по-важна за дългосрочното здраве, отколкото смятахме досега“, казва съавторът на изследването д-р Грегоре Милке, старши преподавател в Школата по обществено здраве към Университета на Куинсланд в Бризбейн, Австралия.
Възрастта не изглежда да има значение – хората, които започват да се упражняват на по-късен етап от живота, също могат да увеличат продължителността си на живот, отбелязва Руи Ю, докторант по обществено здраве в Университета в Бризбейн. „Всъщност положителният ефект от увеличаването на физическата активност често е по-силен при по-възрастните хора, водещ до „допълнително намаление на риска с 10% до 15%“, тъй като те по-често имат множество здравословни проблеми“, казва тя.
Това подчертава, че никога не е късно човек да започне да бъде физически активен – започването във всяка зряла възраст може да доведе до по-дълъг и по-здравословен живот“, казва Милке.
Резултатите не са изненадващи, защото физическата активност е „вълшебна“, казва д-р Андрю Фрийман, директор на отделението по превенция на сърдечно-съдовите заболявания и уелнес в болницата National Jewish Health в Денвър, който не е участвал в изследването.
Упражненията наистина понижават риска по начин, който не може да се постигне с лекарства. Това е невероятно“, казва Фрийман. „Казвам на пациентите си, че физическата активност е истинският еликсир на младостта.“
Повече упражнения помагат – до определен момент
Проучването, публикувано в четвъртък в списание British Journal of Sports Medicine, е „най-всеобхватният анализ, правен някога“ върху физическата активност от ранна зряла възраст нататък, казва Милке.
Той обяснява, че проучването е различно, защото изследва няколко дългосрочни модела – продъжилтено активен, започване на активност на по-късен етап или прекратяване на такава и как всичко това влияе върху риска от ранна смърт.
Макар насоките за физическа активност да се различават по страни, в мета-анализа са приложени препоръките на Световната здравна организация: минимум 150 до 300 минути умерена аеробна активност седмично или 75 до 150 минути интензивна аеробна активност (или комбинация от двете). Интензивната активност, като джогинг или бързо ходене, значително ускорява пулса – вероятно ще започнете да се потите само след няколко минути.
Редовната аеробна активност се оказва най-полезна за сърдечните заболявания които са водещата причина за смърт в света. В сравнение с хората, които почти не се движат, тези, които се упражняват най-много, са с около 40% по-малко вероятност да починат заради сърдечно-съдови заболявания. Рискът от рак намалява с 25%.
Най-големи ползи за дълголетието се наблюдават при хора, които се упражняват умерено поне 300 минути седмично.
Дори хора, които преди са били обездвижени, но започват да се упражняват редовно, имат полза – 22% намаление на риска от преждевременна смърт. Тези, които се занимават с физическа активност в свободното си време, също намаляват риска с 27%.
За съжаление, хората, които спират да се упражняват, изглежда губят натрупаните ползи – рискът им от ранна смърт е сходен с този на хората, които никога не са били активни. Според Ю обаче по тази тема трябва да се направят още изследвания.
Да станеш активен е ключът
Въпреки че е препоръчително да се спазват официалните насоки за физическа активност, това не е единственият път към по-добро здраве.
Според Милке, дори хората, които не достигат препоръчителните нива, имат по-нисък риск от преждевременна смърт спрямо неактивните.
Сред препоръките на Фрийман е кардио упражненията да се съчетаят с такива за тежести, които осигуряват някакво съпротивление. Например, когато хората карат колело, плуват, бягат или просто ходят, Фрийман им препоръчва да добавят съпротивление – като тежести, колело с по-голямо съпротивление или да карат по наклон.
Източник: Economic.bg
