Малко след 18.00 часа депутатът от „Възраждане“ Петър Петров поиска заседаващата от 14.30 часа комисия по конституционни и правни въпроси да продължи работата си по обсъждането на второ гласуване на промените в Изборния кодекс до 18.30 часа, за да може представителите на медиите да подготвят новинарските си емисии в 19.00 часа. Преди да се гласува предложението му, той поиска да се направи проверка на кворума. Оказа се, че в залата има само 10 депутати от общо 22 народни представители – членове на правната комисия, заради което председателят й Анна Александрова от ГЕРБ-СДС обяви, че депутатите ще продължат работа – само с дебати по отделните точки, но не и с гласуване.
Малко след това тя излезе за малко от залата – действие, което възмути Надежда Йорданова от „Продължаваме промяната“ – „Демократична България“, която коментира поведението й като арогантно, защото по думите й демонстрирало, че управляващото мнозинство не се интересува от дебатите по предложенията на отделните партии. Николета Кузманова от ИТН защити Александрова с думите, че понякога става въпрос за физиология.
Преди Петър Петров от „Възраждане“ да направи предложението си, депутатите обсъждаха идеята на ИТН да се създаде 17-членна избирателна комисия „Чужбина“. На въпрос защо тя ще е по-голяма по състав от ЦИК, Николета Кузманова от ИТН обясни, че предложението се прави на база 17 държави, в които българите зад граница гласуват. Идеята да се създаде подобна комисия, е с цел тя да реагира своевременно на всякакви запитвания и сигнали от секциите зад граница, тъй като изборният ден в чужбина започва и завършва по различно време от това в България. Представители на ЦИК, присъстващи на заседанието на правна комисия, признаха, че те имат проблеми със секционните комисии извън страната и за пример дадоха, че те понякога им изпращат информация за промени в състава си след края на изборния ден.
По време на дебатите по отделните точки, Надежда Йорданова от ПП-ДБ постави въпроса как мнозинството си представя, че ще се извърши включването на сканиращите устройства в изборния процес, при положение, че по време на блиц контрола в петък вицепремиерът Томислав Дончев обяви, че за тяхното закупуване няма предвидени пари.
Александър Рашев от ИТН призна, че не е чул изказването на Томислав Дончев, но че всичко зависи от това какво ще се запише в промените в Изборния кодекс и че каквото възложи парламентът на правителството по отношение на осигуряването и сертифицирането на машините, то ще трябва да го изпълни. Той добави и че не е изключен вариантът машините да бъдат наемани. Уточни и че ИТН са получили оферти от минимум 4 американски компании, които предлагат устройства за сканиране на бюлетини. По думите му няма пречка да се внесат между 12 000 – 13 000 подобни машини.
По отношение на обвиненията на ПП-ДБ, че при предлането на промените в Изборния кодекс има непредвидимост и бързане, Рашев припомни, че депутати от самата парламентарна група, която ги обвинява, през януари 2025 г. са предложили текст за въвеждане на оптични устройства за сканиране на бюлетини.
Рашев изрази увереност, че управляващото мнозинство ще може да се справи с въвеждането на новите устройства, като подчерта, че настоящите машини са се доказали като абсолютно компрометирани. Той се позова на Ивайло Мирчев, който бил заявил, че има обосновани съмнения как кодът на машините ще бъде контролиран. Спомена и бившия депутат от БСП – Георги Свиленски, който също разказвал как представител от ПП-ДБ го съветвал от столетницата се откажат от хартиените бюлетини, а пък те – от ПП-ДБ – щели да им дадат кодовете. Така Рашев обобщи, че най-демократичният и прозрачен начин за гласуване е с оптични устройства за сканиране.
Петър Петров от „Възраждане“ обяви, че от неговата парламентарна група няма да подкрепят оптичните устройства, защото те няма да решат проблема с неизползваните хартиени бюлети, които според него са най-големият проблем и най-голямото „изкушение“ за извършване на злоупотреби по време изборите.
Мая Димитрова от БСП-Обединена левица обяви, че до този момент на няколко пъти от парламентарната й група са заявявали позицията си – а именно при гласуването на промените в пленарната зала, ще предложат текст за отлагателно действие на закона от 1 януари 2027 година.
Председателят на комисията Анна Александрова от ГЕРБ-СДС увери колегите си от ПП-ДБ, че докато не бъдат доставени новите устройства, ще се гласува по стария начин – и с машини, и на хартия. Тя направи това уточнение поради изразени притеснения от страна на Надежда Йорданова от ПП-ДБ, че накрая – след всички въпросни предложения за сканиращи устройства – избирателите ще гласуват само с хартиени бюлетини.
Неколкократно бе поставян въпросът как ще гласуват хората на предстоящите частични избори за кмет на кметство Венелин, община Долни чифлик, в област Варна, насрочени за 22 февруари 2026 година. Надежда Йорданова и Божидар Божанов от ПП-ДБ искаха да знаят, тъй като със сега предлаганите промени се дава възможност на ЦИК сама да избере по какъв начин да представи резултатите от изборите. Йорданова на няколко пъти повтори, че има риск сегашните промени да целят повторение на случката от първия тур на местните избори от 2023 г., когато се гласува само с хартия.
Източник: Banker.bg
