Рязкото повишение на цената на сярата показва как последиците от войната с Иран се разпространяват далеч отвъд енергийните пазари и засягат по-широки вериги за доставки. Корабоплаването през Ормузкия проток е практически спряно, което редуцира количествата на страничния продукт от рафинирането на нефт и газ, който е жизненоважен в сектори от торове и химикали до компютърни чипове и обработка на метали. Прекъсването на водния път се отразява на всички промишлени браншове, като вече напрегнатите вериги за доставки са пред най-голямата си заплаха от пандемията от КОВИД-19 насам, твърдят анализатори.
Повече от 44 хиляди компании са имали поне по една засегната пратка, според аналитичната група Dun & Bradstreet, като най-застрашени са бизнесите в Китай и Индия. Главният изпълнителен директор на Saudi Aramco Амин Насър коментира пред репортери на 10 март, че кризата в пролива е предизвикала „тежка верижна реакция“ с „драстичен ефект на доминото“ върху различни сектори.
Цената на сярата в Китай – най-големият потребител в света, е скочила с 15% от началото на войната, достигайки рекордните 4650 юана (672 долара) на тон тази седмица, по данни на Argus. Скокът показва колко уязвими са веригите за доставки, изградени около Персийския залив, който попълва 45% от световния износ на сяра, според групата за бизнес информация CRU. Въпреки че някои рафинерии извън Близкия изток имат сяра за продажба, проблемът сега е намирането на кораби за нейния транспорт, според Клайв Мъри – главен изпълнителен директор на водещата независима брокерска фирма за суровини London Commodity Brokers (LCB).
„В момента е тежко. Миналата седмица не можахме да сключим никакви сделки“, защото корабите не бяха сигурни дали ще могат да получат необходимото гориво, така че беше невъзможно да се резервират плавателни съдове за транспортиране на товари, включително сяра, посочва Мъри. „Не можем да резервираме товари… Никой не знае какво да прави“, добавя той.
Търговец пък се оплаква, че пазарът на сяра и сярна киселина е „много нестабилен“ и че някои компании се борят за краткосрочни доставки на киселината, за да „задържат по-дълго“ съществуващите си запаси от сяра.
Допълнителен ограничаващ фактор е, че само някои компании са в състояние да транспортират и съхраняват опасната киселина. Милиардерът от минния бизнес Робърт Фридланд заяви, че прекъсването на доставките на сяра ще окаже влияние върху производството на мед в Африка – голям вносител на веществото. „Цената за излужване (разтваряне на съдържащи се в скалите полезни компоненти с химични реагенти и извеждане на образуваните в зоната на реакцията химични съединения) рудата от меден оксид в медния пояс в Централна Африка е на път да стане още по-висока“, написа той в публикация в X.
Като индустрия с огромно потребление на енергия, производителите на чипове ще понесат удар от растящите цени на петрола и газа. Но най-едрите компании от сектора в света, включително тайванската TSMC и южнокорейските Samsung и SK Hynix, също разчитат на редица химикали, които се транспортират през пролива. Фирмите за полупроводници използват сярна киселина за почистване на пластини и разчитат на хелий, който също се произвежда в големи количества в Персийския залив, който за охлаждането по време на производството.
Браншът за полупроводници има около една пета дял от световното търсене на хелий, според консултантската компания TechInsights. „Почти една трета от световните доставки на хелий идват от Катар, който се използва за различни цели, като охлаждане и откриване на течове във фабриките за чипове“, обяснява Мохамад Ахмад – главен изпълнителен директор на платформата за анализ на веригата за доставки Z2Data. Цената на полупроводниковите компоненти вече започна да се качва през последната година – натиск, който последната криза в доставките „само ще изостри“, добавя той.
Междувременно, един от най-големите източници на бром в света (използван за ецване на модели върху силициеви пластини) е Мъртво море. Доклад от 2023 г. на Корейската асоциация за международна търговия установи, че страната е внесла над 99% от брома си от Израел.
Секторът за изкуствени торове е най-големият потребител на сяра с около 60% от търсенето. Продължителният спад в доставките ще увеличи опасенията от глобален недостиг на храни и повишение на цените. Трите най-големи вносители – Мароко, Китай и Индонезия – купуват поне половината от това, което консумират, от Близкия изток.
Кризата чука на вратата с наближаването на пиковия сезон на торовете, когато фермерите в северното полукълбо се готвят да засадят своите култури. Scotiabank предупреди в анализ на 10 март за нарастващи опасения, че „продоволствената сигурност в краткосрочен план може да се окаже в риск“.
Въпреки че съществуват алтернативни доставки, потребителите „се конкурират с всички останали, които се опитват да се доберат до тях“, отбелязва Том Прайс от Panmure Liberum. Докато производителите на метали може би ще са в състояние да си осигурят алтернативни доставки, големите производители на торове биха се затруднили предвид огромните обеми, от които се нуждаят, допълва той. „Може да управлявате 3 до 5 процента от световните доставки, ако сте основен производител. Просто не можете да намерите заместител на това“, казва Прайс.
Междувременно цената на уреята – друг вид тор, достигна 700 долара за тон тази седмица – скок с 45% непосредствено преди войната, по данни на Argus.
Сярната киселина се използва в процеса „излужване“ – начин за отделяне и извличане на метали като мед, никел и уран. Индонезия – най-големият производител на никел, разчита в голяма степен на сяра, внесена от Близкия изток. Крис Лоусън от CRU заяви, че макар недостигът на веществото да засегне първоначално сектора на торове, „малко по-късно“ ще има въздействие върху „медната и металната страна на нещата“.
Експерт в световна търговска къща заяви, че в Демократична република Конго има почти 3 милиона тона годишно производство на мед, което използва сярна киселина и е „уязвимо“ на продължително прекъсване. Това се сравнява с глобалното производство на добив от около 23 милиона тона през 2025 година.
Брокери и анализатори отбелязват, че рафинериите за мед вероятно ще имат запаси, които ще им стигнат за няколко седмици, но не повече. И с изчерпването на резервите „те ще започнат да се борят да намерят други източници“, смята Мъри от LCB.
Източник: Banker.bg
