Пенсионните фондове категорично отхвърлиха поредните опити на „Възраждане” да национализира средствата по личните партиди на осигурените при тях. Във връзка с изразената от лидера на “Възраждане” Костадин Костадинов теза за унищожаване на втория стълб на пенсионната система, членовете на Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване – БАДДПО, категорично отрекоха да са “форма на пирамида”, а надеждно спестени пари в лични партиди на осигурените лица, които са наследяеми и носят доходност. Само за последните близо три години доходността по всички партиди във всички фондове в БАДДПО сумарно се измерва на близо 5 милиарда лева.
Това са пари, спечелени за гражданите и те ще останат по партидите им. Числата говорят следното – от близо 30 милиарда лева към днешна дата, спестени в капиталовите фондове за целия период на съществуването им, 5 милиарда лева са добавени само през последните три години благодарение на уменията на експертите в пенсионните дружества, управляващи фондовете, пишат от БАДДПО. Работата на дружествата е строго контролирана на всекидневна база от независим държавен регулатор, както и от банките попечители. Има ясно създадени прозрачни правила и те се спазват.
В декларацията, подписана от председателката на асоциацията Евелина Милтенова, се заявява, че съществуването на втория стълб не е грабеж на българските граждани. Грабеж би било, ако спестените пари им бъдат отнети – това ще е равнозначно на национализация, съизмерима със заграбване на парите на гражданите в банките. Защото и в двата случая става дума за лични спестявания. Такъв акт не е присъщ за демократични общества с пазарна икономика, а за мрачни времена в българската история, които би трябвало да са останали в миналото.
Нещо повече – дори парите от пенсионните фондове да бъдат национализирани, това няма да разреши дългосрочно проблемите с дефицита в първия стълб. Но ще ограби бъдещето на осигурените лица и техните наследници.
Избирателното жонглиране с цифри вероятно уплътнява партийната риторика, само че не отговаря на реалността.
От БАДДПО категорично се противопоставят и на опитите за всяване на страхове сред гражданите. Както и на изкуственото противопоставяне между солидарния първи стълб и капиталовите втори и трети стълб на пенсионната система, които са замислени да се допълват взаимно в полза на осигурените. Натрупванията по партидите не са изминали цял жизнен цикъл от 40 години, а са едва по средата – и критиците на пенсионния модел много добре знаят това, когато говорят за ниските втори пенсии.
Знаят също, че при замисъла на модела вноската към втория стълб отдавна трябваше да е 7%, а не 5% – факт, който също има отношение към обема на партидите. Както и че много от гражданите не се осигуряват на реални доходи.
Категоричната ни позиция е, че капиталовите фондове са важна част от решенията в полза на осигурените лица, а не проблем, пише още в декларацията на бранша.
Да припомним, че осигуровките са разпределени изключително несправедливо като за родените след 31 декември 1959 г., които подлежат на задължително осигуряване в универсален пенсионен фонд, ставката е 5%, а държавното пенсионно осигуряване е 19.3 на сто. И всички опити да се вдигне дела на частните капиталови фондове досега са неуспешни.
От друга страна политиците вече над 15 години блокират създаването на мултифондовете. При все, че вече е наложително да се въведе мултифондов пенсионен модел, който да „отпуши“ сегашната ни пенсионна система и да донесе по-висока доходност на работещите. Това бе и една от препоръките на Организацията за икономическо сътрудничество (ОИРС), отправена към България за подобряване на пенсионната система.
Бизнесът пък напомня негативния пример с Унгария, която единствена в ЕС преустанови осигуряването във втори стълб на пенсионната система.
Основният замисъл на мултифондовете е натрупаните спестявания за втора и трета пенсия да могат да се инвестират в различни фондове, с различен риск. Така ще се направи разделение между сегашните 20-годишни младежи, които са в началото на кариерата си и имат поне 40-годишен хоризонт пред себе си, следователно може да поемат по-висок риск, и по-възрастната част от населението, която наближава пенсиониране и е по-подходящо да инвестира в консервативен фонд.
Идеята е да се създадат: Динамичен подфонд – където максимално допустимият размер на инвестициите във финансови инструменти с променлив доход (като процент от активите) да е до 90%; Балансиран подфонд – с таван до 55% и Консервативен подфонд – с таван до 25 процента.
Редица европейски държави вече имат въведени мултифондове. Става дума за Естония, Латвия, Литва, Словакия, Румъния, Хърватия и Полша, като за всички, с изключение на Румъния и Полша, мултифондовете са приложени за II и III стълб на пенсионната система.
От 2002-ра до 2015 г. насам българите, родени след 31 декември 1959 г., задължително се осигуряваха за пенсия както в Държавното обществено осигуряване (НОИ), така и в частен пенсионен фонд. През 2015-та държавата направи фундаментална промяна в системата като даде възможност за избор на осигурените – да продължат да се осигуряват в частните фондове или да преместят партидите си в НОИ. Капиталовите схеми обаче доказаха своята жизненост и източването им в държавния фонд не успя, въпреки ожесточения политически и „експертен” натиск.
Източник: Banker.bg
