Ставащото в БСП все повече прилича на водевил, а не на гръцка трагедия. Трагическите нюанси се ограничават до факта, че за пръв път от началото на прехода социалистическата партия е изправена пред реална опасност да не попадне в следващия парламент. Нещо повече, една от основните причини за възможния електорален срив – появата на нова формация начело с Румен Радев – може да доведе до трайно изпадане на червените в долните политически дивизии на страната.
Разбира се, вината не е в бившия президент. Остатъчните избиратели на БСП, които в момента едва ли надхвърлят 200 хил. души, не представляват основна негова целева група за привличане на електорат. (Освен това, останалите верни на партията са толкова твърди, че една значителна част от тях не би я напуснала за нищо на света.) За да победи убедително на предсрочните избори, Радев се нуждае от един милион гласоподаватели, а от тях не повече от 300 хил. биха могли да бъдат отнети от днешните парламентарно представени партии, взети заедно. Голямото, много трудно предизвикателство пред него е да мотивира част от (поне) двата милиона българи, отказали да гласуват през последните години. А голям дял от тях наистина са свързани с БСП.
Ако искаме да сме коректни,
ключова таргет група за Радев наистина са избиратели на БСП,
но бившите, тези, които напуснаха партията между 2017 и 2022 година. Нека припомним: на предсрочните избори през пролетта на 2017 г. социалистите получиха 955 хил. гласа и бяха на косъм от победата. На редовните избори през април 2021 г. избирателите им се стопиха наполовина – на 480 хил., а година и половина по-късно, на поредните предсрочни избори през октомври 2022 г. – още наполовина (233 хил.) Така БСП постави невиждан „рекорд“ в българската политика: само за пет години загуби над 700 хил. избиратели.
Този анти-рекорд е още по-забележителен, като се има предвид пословичната лоялност на червените избиратели. Безумията на тогавашното ръководство ги отблъснаха, но в огромната си част тези хора не отидоха при друга формация. Мнозина подкрепиха Радев за втория му мандат, въпреки че не гласуваха за бившата си партия. Така че, най-лошото, което може да причини бившият президент на БСП, влизайки на терена на партийното съперничество, е да не допусне старите нейни избиратели да се върнат в лоното й. Но, честно казано, изгледите те да го направят клоняха към нулата, още преди неговата оставка да стане факт.
Днес някои анализатори са скептични относно електоралния крах на социалистическата партия, припомняйки редица тежки кризи, след които тя все пак е оцелявала. Но, първо, дори и БСП има ограничен брой „политически животи“, а второ,
днешната ситуация е несравнима с 1990, 1997, 2009 или 2014 година.
Социалистите не просто погазиха всички свои политически обещания, като се включиха в едно абсолютно безпринципно, клиентелистко управление, обслужващо Пеевски и Борисов. Те го направиха по безпрецедентно унизителен, лакейски начин. За облагите и постовете на 50-100 човека те стъпкаха в калта малкото останало достойнство на най-старата българска партия. За разлика от предишни години, днес да кажеш, че си социалист, е не опасно или архаично, това е унизително. И на всичко отгоре, председателят, този, който поведе безсрамния политически канкан, заяви гордо: „Обещах ви, че ще спася партията и го направих“.
Куриозното – меко казано – в предконгресната ситуация е, че всички мераклии за висшия пост в партията, които имат реални шансове да се докопат до него, са тясно свързани със срамното влизане в коалицията и с решенията, които тя налагаше по безцеремонен начин. Дори младите надежди на БСП само за една година започнаха да се държат като старите хиени. Нека припомним за тези, които не са обръщали особено внимание на форумите на БСП: до последно Националният съвет на партията практически единодушно одобряваше нейното участие в управлението и гордо изтъкваше приноса й като „социален вектор“ във властта. Почти не се намери член на ръководството, който да възрази срещу унизителния начин, по който председателят на БСП и приближените му членове на кабинета верноподанически приеха условията на Пеевски за запазване на правителството … преди още той да ги оповести.
Единствен Крум Зарков се дистанцираше и критикуваше
този политически позор. Независимо от качествата му и от факта на номинирането му от няколко партийни организации в страната, шансовете му да се пребори с мощните партийни лобита са имагинерни. Дори да допуснем невероятното да стане реалност и той да спечели, вече е твърде късно за прокламираната от него „радикална промяна“. Смяната на няколко лица на върха на партията не може да компенсира съчетанието от поне четири смазващи обстоятелства: опозоряването заради участието в управлението, влизането на нов, атрактивен (поне на първо време) субект в лицето на партията на Радев, чувствителното повишаване на избирателната активност и свързаното с него вдигане на 4-процентовата бариера, ожесточените битки между лобитата за оскъдните избираеми места в листите. В познатите до днес най-трудни избори за БСП въпросът бе дали ще успее да влезе третият в повечето листи, а сега не повече от една трета от водачите имат реални шансове.
Не е изключено най-влиятелните фигури в партията (до един обвързани по някакъв начин с олигархията) да си правят тънки сметки, предвиждайки поредица от предсрочни избори, така че дори БСП да пропадне през април, по-късно да има някакви шансове да се върне в играта, особено ако през есента имаме съчетаване на президентски и парламентарни избори. Начинът, по който Зафиров, Добрев, Вигенин и останалите се мъчат отчаяно да се закачат за Илияна Йотова разкрива надеждата им – първата жена президент да се представи успешно и така да изтегли подкрепящата я социалистическа партия над чертата. А след това БСП да се окаже малкият партньор, който да осигури недостигащите гласове на доминиращата президентска партия.
По принцип една коалиция между партията на Радев и БСП
(ако по някакво чудо тя успее да прескочи бариерата), изглежда много по-естествена от вече спряганите сглобки с ПП-ДБ и „Възраждане“, да не говорим за ГЕРБ. Но много по-вероятно е да се случи обратното – не Йотова да спаси давещата се БСП, а БСП да завлече на дъното Йотова.
На времето, през пролетта на 1990 г., Александър Лилов предупреждаваше, че ако партията продължи да се вкопчва за старото си име, идеология и управленски рефлекси, това ще бъде тържествено, прочувствено погребение, но все пак погребение. В днешната агония на БСП няма нищо тържествено, нито прочувствено.
Източник: Banker.bg
