Тя е талант, който се появява веднъж на десетилетия. Тя завладя въображението както на мейнстрийм поп класациите, така и на любителите на вечната соул музика от миналото. Но историята на Ейми Уайнхаус и нейния живот в светлината на прожекторите е, за съжаление, поучителна и показателна за прекомерната слава и последствията от нея. Притежавайки емблематичен, смразяващ соул глас и стил на писане на песни със сърце, който разкрива емоциите ѝ, Ейми се превърна в световен феномен.
Вторият ѝ и най-успешен албум „Back To Black“ ражда общо пет сингъла: „Rehab“, „You Know I’m No Good“, „Back to Black“, „Tears Dry on Their Own“ и „Love Is a Losing Game“, като всички те са написани от самата Ейми. Тя става известна с уникалния си глас, особения си стил и личното си отношение, като проправя пътя на неосоул звезди като Адел, Сам Смит и Емели Санде, които също щурмуват класациите.
Снимка: Getty Images
Още: В памет на рано отишлите си български музиканти: Мемориал ще ни припомня музиката и гласовете им (ВИДЕО)
Трагично, „Back To Black“ е последният ѝ албум в сравнително кратката ѝ кариера, белязана от неуспехи и пристрастяване. Именно на тези зависимости Ейми Уайнхаус в крайна сметка и за съжаление се поддава през 2011 г., когато умира само на 27-годишна възраст. Но в дните преди преждевременната ѝ смърт тя очевидно е била на ръба на самоунищожението.
В епохата, в която медиите почти не съчувстват на знаменитостите, които се борят със славата си, Ейми заема видно място в заглавията на вестниците. Снимките на Ейми, препъваща се в местната кръчма в Камдън или пияна, спореща по улиците с предишния си партньор Блейк Фийлдър-Чивил, са често срещано явление, когато тя постига огромна слава. Стига се дотам, че дори и с огромния си талант, тя губи доверието на феновете и колегите си.
Но когато най-много се нуждае от помощ, таблоидите и папараците са подготвени да я унижат. Хаотичното състояние на личния ѝ живот изненадващо се отразява и на професионалния ѝ живот, като напредъкът по работата ѝ по продължението на „Back To Black“ често е прекъсван. След издаването на албума, отличен с награди „Грами“ и „БРИТ“ през 2006 г., животът ѝ излиза извън контрол.
Още: Наследниците на Ейми Уайнхаус искат близо милион долара от приятелите й
Една предизвестена смърт
Снимка: Getty Images
Скоро след издаването на „Back To Black“ Ейми заменя мениджъра си Ник Шимански с промоутъра Рей Косбърт. Шимански е дългогодишен приятел на Ейми, който работи с нея още в дните, когато пее в джаз барове като неизвестна певица. Косбърт обаче е известен промоутър, чиято работа е да качва Ейми на сцената всяка вечер, като често си затваря очите за навиците ѝ извън сцената.
Още: Продават над 800 лични вещи на Ейми Уайнхаус
Този подход означава, че щом Ейми излезе на сцената, работата му е изпълнена, въпреки че често се стига до опасния резултат Ейми да е в нетрезво състояние по време на изпълненията си пред непрощаваща публика. През последната година от живота ѝ изпълненията ѝ се влошават, както и зависимостта ѝ от алкохола.
Ако е прекалено опиянена, концертите ѝ се отменят по средата или дори не продължават с пълна сила, тъй като тя заваля думите си и забравя текстовете си. Това се случва и по време на европейското ѝ турне от 12 концерта през 2011 г., когато Косбърт и баща ѝ Мич продължават с предложените дати, въпреки че приятелите на Ейми я молят да ги отмени.
Катастрофалният концерт в Белград
В първата вечер от турнето Ейми има шоу в Белград, Сърбия. Това е последният ѝ официален концерт. Изпълнението ѝ става печално известно и е ясен знак, че Ейми се нуждае от сериозни грижи. Вестниците твърдят, че тя се е препъвала на сцената в продължение на почти 45 минути, забравяла е думите си, имената на колегите си от групата и дори е забравила в кой град се намира. Тя забравя думите на песни като „Addicted“, „Just Friends“, „Valerie“ и разчита на беквокалиста си Залон Томпсън да я „покрива“ през „Tears Dry On Their Own“.
Вероятно най-трагичният момент от изпълнението ѝ обаче е по време на „Some Unholy War“, когато тя за момент забравя думите и Залон ѝ ги прошепва в ухото. След това Ейми става емоционална и се срива от факта, че се бори. Но след това публиката увеличава натиска върху нея и започва да я освирква. Тя се прегръща и сдържа сълзите си в момент, който несъмнено е бил изключително тежък за нея.
През останалата част от шоуто изпълненията ѝ не са в тон и не са синхронизирани, като Ейми седи настрана и оставя беквокалистите си да поемат инициативата в няколко песни. След като тя и групата ѝ напускат сцената, за съжаление Ейми никога няма да се върне. Следващите ѝ два концерта са отменени, а не след дълго – и останалата част от турнето ѝ.
Ейми почти изчезва след катастрофалното ѝ турне, до месец по-късно, когато тя трябва да се появи за последен път на сцената. Ейми ще свири на концерта на кръстницата си Дион Бромфийлд в Roundhouse в Камдън. Само три дни по-късно Ейми Уайнхаус е намерена мъртва в апартамента си в Камдън.
Един уникален талант, който бе загубен твърде рано и който промени начина, по който се отнасяме към известните личности в медиите, особено към тези, които очевидно изпитват затруднения. За съжаление за Ейми обаче беше твърде късно. Но следата, която тя остави в британската музика, ще се усеща десетилетия наред, пише „Smooth Radio“.
Източник: Актуално
