През 2024 г. националните доставчици на услуги (НДУ) са получили около 63 млн. лв. комисиони от събраните пътни такси в България. Това показват изчисления на Economic.bg на база реализираните приходи в системата за изминалата година.
Колко обаче е получила всяка една от двете компании – „Интелигентни трафик системи“ и „Диджитол Смарт Инфраструктура“ – остава тайна, тъй като Агенция „Пътна инфраструктура“ отказа да предостави информацията дори след запитване по Закона за достъп до информацията (ЗДОИ).
Интересното в случая е, че данни за комисионите на т.нар. посредници в тол системата за предишни години бяха публично оповестени вече на два пъти от двама различни бивши регионални министри. В началото на 2023 г., след питане от депутата Божидар Божанов (ПП-ДБ), стана ясно, че от старта на тол система през 2019 г. до 2022 г. включително, двете компании са получили над 110 млн. лв. Отговор тогава предостави бившия министър Иван Шишков.
През януари 2024 г. пък станаха ясни комисионите за 2023 г. Тогава, според отговор на бившия регионален министър Андрей Цеков, НДУ-тата са получи над 57.2 млн. лв.
Така единствено при управлението на Иван Иванов от БСП пътната агенция отказва да предостави публично тези данни, които очевидно от опита досега АПИ събира.
Какво (не) казва АПИ?
С оглед на внесен законопроект за намаление на процента, който НДУ-тата получат при продажбите на всяка пътна такса, екипът на Economic.bg поиска да разбере числата. За целта медията изпрати запитване по ЗДОИ. Конкретно поисканата информация беше за общия брой на продадените пътни такси и генерираните приходи от Националните доставчици на услуги (НДУ), включително и от собствените канали на Националното тол управление (НТУ).
От АПИ предоставиха обаче частична информация – оповестявана досега в регулярните прессъобщения за броя продадени винетки и генерираните приходи. Агенцията обаче отказа да оповести платените комисиони за посредниците. Решението е подписано от председателя на Агенцията инж. Йордан Вълчев.
Оттам съобщиха, че през 2024 г. са продадени над 6.5 млн. е-винетки, а приходите са близо 281 млн. лв. От всички продадени годишните са 2 471 653 бр., а седмичните – 2 533 800 бр. Следват месечните – 777 618 бр., уикенд винетките – 640 217 бр., и тримесечните – 102 064 бр.
Още 237 292 собственици на пътни превозни средства са получили безплатна е-винетки, предоставена чрез Агенцията за социално подпомагане. Те са за над 20.6 млн. лв. и са за сметка на бюджета на Агенция „Пътна инфраструктура“.
Над 899 млн. лв. са регистрираните приходи от пътно таксуване през 2024 г. От тях от е-винетки са 280 994 977 лв., а от тол такси (тол декларации и маршрутни карти) – 589 953 590 лв. Постъпленията от контролната дейност – наложени компенсаторни такси и актове за установяване на административни нарушения, са 28 333 843 лв.
Сметките за събраните комисиони са на база именно събраните общи приходи в размер на близо 900 млн. лв. При всяка продажба на винетка или тол, двете компании получават 7 на сто.
АПИ отказва публична информация
Иначе АПИ обосновава отказа си по много интересен начин. От него може да се направи обоснован извод, че или Агенцията няма такава обобщена справка, или не поддържа информация за комисионите по доставчици, или просто не желае да я предостави и формално използва като мотив чл.2, ал. 3 от ЗДОИ.
Екипът ни публикува отговора без редакторска намеса:
„Относно IV. Обобщена справка за 2024 г. по НДУ (вкл. „Национално тол управление“ и платени комисионни (в лева) към съответните НДУ, Законът за достъп до обществена информация (ЗДОИ) дава възможност на гражданите и организациите да се запознават със съществуващата информация, която вече е създадена, обработена и се съхранява от административните органи, но не дава възможност под формата на искане за достъп до обществена информация гражданите и организациите да налагат на задължените лица по закона да обработват и създават статистическа или друга информация, която законът не изисква задължените лица да събират, обработват и съхраняват.“
Следователно правото на достъп по реда на ЗДОИ е ограничено единствено до съществуваща и налична обществена информация. Съгласно чл. 2, ал. 3 от ЗДОИ, АПИ има задължение да предостави достъп само до информация, която е създадена или съхранявана обществена информация, която фактически да съществува и да се съдържа върху обичайните за целта носители – хартиен такъв, снимков или филмов материал, скици и др. подобни.“
Защо е важна информацията?
На пръв поглед въпросът за комисионите може да изглежда технически, но всъщност е в сърцето на по-голям дебат за прозрачността, ефективността и управлението на публичните средства. Тези около 63 млн. лв. не са просто „разход по веригата“, а представляват реална печалба за частни компании, постигната чрез делегирането на ключова държавна функция – събирането на пътни такси. Именно затова общественият интерес изисква ясни и конкретни отговори – кой, колко и как ги е получил.
Важно е да се уточни, че комисионите се изплащат на база процент от всяка продадена винетка или маршрутна карта – фиксиран процент, който не зависи от ефективността на услугата, от удовлетвореността на клиентите или от реалния принос на НДУ към функционирането на системата. Това поражда въпроси дали договорените условия наистина защитават обществения интерес или по-скоро бетонират удобни позиции за малък брой избрани играчи.
Нещо повече – въпросът придобива още по-голяма тежест в контекста на предложените законови промени, с които се цели именно намаляване на размера на комисионите при това за пореден път. Последният законопроект на Божидар Божанов (ПП-ДБ), който предвиждаше намаление на комисионата от 7 на 4 на сто, бе отхвърлен на първо четене в Регионална комисия, и то без особени дебати по същество.
Малко преди това бе повдигнат и въпроса относно влизането на други компании в системата. Припомняме, че през последната година и половина Агенция „Пътна инфраструктура“ се опита да увеличи конкуренцията, като подписа договор с две компании – „Тол България“ и „Нипо-Електроникс“. Преди да започнат да продават пътни такси обаче те трябваше да бъдат интегрирани с тол системата. Трета компания – „Иком“ – по последна информация трябваше да предостави актуален план за опериране и тогава да пристъпи към подписване на договор.
В интервю през април за bTV бившият регионален министър Андрей Цеков посочи, че всъщност тези договори не са били продължени и са прекратени. Тази информация до момента нито се потвърждава, нито се отхвърля от АПИ и МРРБ.
Тогава екипът ни изпрати запитване до АПИ какво се случва с интеграцията на компаниите, но отговор така и не получихме.
Източник: Economic.bg
