Днес правим история. Днес поставяме началото на протестите против правителството на Румен Радев, обяви бившият посланик в Москва Илиян Василев пред множество недоволни граждани пред Президентството, които днес се събраха заради протеста, обявен под надслов„Вашият „мир“ е капитулация! Вашата „дипломация“ – изолация!“. Василев подчерта, че реакциите на правителството по отношение на ударените с дронове търговски кораби в Черно море са: „най-малкото смущаващи – първо, защото поради идеологически и други предразсъдъци управляващите не са способни да разпознаят заплахата и да я нарекат; и второто – защото бидейки вътрешно несвободни и зависими, те се страхуват да поискат пълния обем помощ, който могат да получат от съюзниците ни. И знаете ли защо? Защото ги е страх Русия да не види в това искане за помощ основания за война.„
Илиян Василев говори и за това, че когато не разпознаваш заплахата, ти не можеш да настроиш институциите и общественото съзнание, а става въпрос за война и мир и за неща, които се отнасят до всяко едно семейство и в случай на нападение, бившият дипломат постави въпроса как ще се мобилизира армята и как ще се предотвратят атаките в териториалните ни води. След това той даде пример как докато ние отказваме изобщо в България да има проблем, Румъния е успяла да постигне поставяне на два дрона и благодарение на това ще си реши проблемите на сигурността с военна сила.
След това той даде думата на историка Стефан Дечев, когото представи като един от авторите на предаването на „История.бг.“, който заедно с журналиста Георги Ангелов „връщаше знанията за една история – „толкова режисирана и смачкана, че се стигна дотам шефовете на БНТ да го махнат“, припомни Василев казуса с водещия, в чиято подкрепа се чуха множество гласове от демократичната общност.
Стефан Дечев даде примери от историята, с които искаше да покаже, че България е преживявала и по-трудни времена:
На 14 октомври 1915 година – руска артилерийска бомбардировка на Варна – дадени са цивилни жертви и има разрушения. В отговор на руския флот са разположени минни заграждения и подводници, поискани от съюзниците, които принуждават руските кораби да се оттеглят.
През 1916 година – руски кораби бомбардират Балчик. В отговор българската брегова артилерия решително ги обстрелва и успешно ги прогонва.
Отново през 1916 г. има руско нападение в Добруджа, на което Трета армия отговаря с мощна офанзива и конната дивизия на генерал Иван Голев отблъсква руската армия от Добруджанския фронт.
На 9 май 1917 г. на Македонския фронт е изпратена руска Втора особена пехотна бригада, която атакува българските позиции при завоя на Черна и получава решителен отпор от Втора пехотна тракийска дивизия, която я разбива.
На 22 юни 1941 г. Хитлер напада Съветския съюз и тогава съветски бомби са спуснати над Добрич, Горна Оряховица, Русе. По онова време България поддържа дипломатически отношения с Русия и без да пита, без да проверява – отправя протестна нота към Москва. Отговорът на Москва е, че самолетите не били съветски, а са или румънски, или германски.
След това историкът Стефан Дечев се върна към 1886 г., давайки пример, че тази година честваме кръгла годишнина – 140 години – от 13 октомври 1886 г. – и изрази съжаление, че на тази дата няма посветено и едно предаване по „История.БГ“. Дечев припомни, че на 13 октомври 1886 г. руският кораб „Забяг“ приближава варненския бряг, за да сплаши избраното Трето Велико Народно събрание, което заседава във Велико Търново.
Той цитира какво е записал тогава – в онези тревожни дни – Стефан Стамболов в дневника си: „Ако руски войски слязат на варненския бряг, българското правителство и българската войска да се оттеглят във Видин и оттам да отбраняват страната„. Според Стефан Дечев Стамболов е пресметнал, че за 10 месеца Русия ще има възможност да доведе 50-60 000 войска и да успее да превземе Видин, само че през тези 10 месеца България ще успее да създаде европейска коалиция и да отблъсне руските войски.
След това Стефан Дечев говори и за украинската „следа“ в българската история. Той подчерта, че трябва да се помни, че пет български опълченски дружини, заедно с украинския 35-ти пехотен Брянски и 36-ти пехотен орловски полк се бият Шипка и участват в легендарното хвърляне на камъни срещу настъпващите войски на Сюлейман паша. По думите му и прословутият генерал Фьодор Фьодорович Радецки е украински генерал. Вероятно той имаше предвид, че Радецки е командвал подразделение, което е било базирано на Киевския гарнизон.
В крайна сметка Стефан Дечев изрази надежда, че през 2027 г. новият президент заедно с Володимир Зеленски ще отбележат 150-тата годишнина от Шипченската епопея.
След това на трибуната говори журналистът и доскорошен водещ на „История.БГ“ Георги Ангелов. Той призова събралите се недоволни граждани на предстоящите избори да гласува с главите си – „за да нямаме седем години Орбан, за да не бъдем седем години в изолация и за да не бъдем вкарани във фризера на Европейския съюз.
Владимир Дончев – адвокат от Пловдив – заговори за това, че днешните управляващи са групирани около два центъра – село Труд и авиобаза „Граф Игнатиево“ и интересите им дърпат страната към Москва и Пекин.
Адвокат Петромир Кънчев от „Правосъдие за всеки“ обърна внимание на тезата, че България трябва да има внимателна политика спрямо Русия, тъй като тя е ядрена държава, а никоя ядрена държава не губи война. Във връзка с това той даде пример, че и Франция, която е ядрена държава, е загубила войната срещу Алжир през 1962 г., САЩ търпят поражения във Виетнам и Корея, Русия също губи – в Афганистан и Чечения. Накрая Кънчев само засегна темата за бюджета за 2027 г., обръщайки внимание, че в него има много проблематични неща, заради което ще се наложи да има и други събирания на площада – пред сградата на Президенството.
Икономистът Евгений Кънев започна с въпрос към събралото се множество: „Не ви ли се струва, че Радев и Йотова ни третират като Кашпировски – да затворим очи и да не се притесняваме, защото нещата ще се оправят от само себе си“. След това той обърна внимание, че инвестициите са на доста ниско ниво, а онова, което той вижда да се прави е свързано с увеличените разходи на администрацията – през 2025 г. парита за нея в бюджета са 12 млрд., като през 2026 г. те ствата 13 млрд., а през 2027 г. – 14 милиарда.
Що се отнася до ситуацията в Черно море, която Кънев определи като най-тревожна, той коментира, че в резултат на атаките с дронове не само се вдигат застраховките, но и пада конкурентоспособността на българския износ.
„Най-тревожното е, когато корабите отказват да дойдат във България, за да вземат нашата продукция“, подчерта Кънев и обяви, че става въпрос за 14 млрд., които България ще загуби и които са като белия й дроб на икономиката й.
И какво правим ние в момента – вместо да отидем заедно с Румъния в Брюксел и в един глас да изложим своите искания, ние реално искаме някой и друг радар, за да брани нашето море, за разлика от северната ни съседка, която иска решителна намеса на НАТО, отбеляза Евгений Кънев.
Като следващ проблем той открои обстоятелството, че в момента управляващото мнозинство променя Закона за публично-частното партньорство, заобикаляйки европейските правила – по думите му с цел китайци да строят магистралите. Той припомни, че Черна гора е била пред фалит заради китайски дълг, а в Сърбия падна козирка на гара, ремонтирана от китайски фирми.
Илиян Василев върна темата към външнополитическата линия на поведение спрямо Русия, отбелязвайки, че сегашните управляващите се „кланят“ на Путин, но не го разбират и не могат да прогнозират неговите действия. Той на няколко пъти акцентира в изказването си, че за разлика от управляващите, които се снишават и се кланят, хората на площада стоят изправени, защото имат собствени бизнеси и предприемачески инициативи, плащат си данъците и не чакат на държавата.
Илиян Василев се обърна към протестиращите с думите, че посланието им към управляващите е ясно: „Бъркаме си в джоба, за да извадим червения картон“, на което те отговориха с викове „Оставка“.
Накрая на сцената пред протестиращите се качи д-р Коста Костов, който започна с това, че има хора, които го питат – какво прави той – лекарят – дошъл, за да говори за политика. Той отговори с думите на Макс Вебер, че интелектуалците, за какъвто се смята и д-р Костов, „трябва да влязат в политическото, когато държавата, когато народът и демокрацията са застрашени„.
След това той цитира поета Иван Динков, който казва: „Мъчно ми е, че моето отечество се падна точно в тази държава. Искам моята държава да бъде в сърцето ми там, където е моето отечество. Искам да я върна в сърцето си“ и сподели, че над тези думи мисли повече от 10 години.
Попита множеството „Каква държава искаме?“ И сам отговори – проевропейска, антикорупционна и либерална – държава, в която се спазват принципите на либерализма – свобода на личността. Лична свобода, справедливост, независими и свободни медии.
Д-р Костов прикани протестиращите да се опитат да стоят на колене и допусна, че те биха могли да го направят за 5-15-20 минути, но реално още на третата минута ще трябва да седнат. Ето защо д-р Костов бе категоричен, че не иска коленичеща държава, а такава, която стои изправена.
Въпреки че направи уговорката, че няма да говори за здравеопазване, защото пред здравното министерство има протест на млади лекари, които се борят за здравето на гражданите, д-р Костов говори подробно за недъзите в здравеопазването.
Говори за това, че общественото здравеопазване вече е одържавено, но в същото време 35% от парите на данъкоплатците или 2.5 млрд. евро отиват за здравеопазване, докато в ЕС средният процент е 15 процента. Даде пример, че когато е бил възприет моделът на Здравната каса, е имало Общо събрание на вложителите и това са били всички граждани, които са си плащали здравните осигуровки. Това събрание избирало и Управителния съвет, и Контролния съвет и така гражданите контролирали парите си. Сега обаче това е невъзможно и според д-р Костов това е една от причините да сме на последно място в Европа по здравни показатели.
Лекарят обърна внимание, че в България в сравнение с целия ЕС е най-лошо съотношение между лекари и медицински сестри – 1 към 0.8, което по думите му „означава смърт“.
След това д-р Костов говори за това, че не иска да има държава, която служи на други империи – иска България да е равноправна с европейските си партньори.
„Да, не сме равни. Не сме Франция, не сме Италия, не сме Великобритания. Но те ще ни признаят и ни признават за равноправни партньори. Но ние трябва да имаме достойнство. Защото личното достойнство е неприкосновено. И тази държава трябва да има точно такова достойнство. Да е изградена върху принципите на либералната демокрация с 4 стълба: 1 Свобода на личността; 2. Морал – личен и политически. 3. Икономика, базирана на благоденствието и на благосъстоянието и 4. Знания.„
По повод на последното – „знанията“ – д-р Костов цитира двама души – и аржентинския писател Хорхе Борхес, който казвал – „Без знания няма мъдрост“, и Раковски, който бил категоричен, че „Без знания и наука човекът е безнравствено същество“.
Накрая д-р Костов завърши с това, че някога – по време на Априлската епопея въстанали 11 000 българи при малко над 3 милиона народ и никой не вярвал, че те ще победят. И те самите знаели, че за тях пътят е един – саможертва.
След това д-р Костов призна, че всички те загинали, но победили, тъй като една година по-късно започнала Освободителната война. След това той направи паралел с Форум за демократично действие – в чието създаване и той, заедно със съмишленици, участвал преди малко повече от година – през юни 2025 година. „Правдата, истината, свободата понякога закъсняват“ – уточни д-р Костов и обеща на събралите се пред Президентството, че те ще дойдат. А дотогава ги призова: „Само запазете сърцата си чисти и съвестта си годна – до победа“. „Победа“ – отговориха му протестиращите.
Източник: Banker.bg
