Доц. Иван Кьосев е преподавател в Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Автор е на студии и статии за съдебната реформа, политическата система и парламентарните избори, както и на книгите „Теория за рационалното и хуманното законодателство“ и „Държавната власт и политическите режими при действието на Търновската конституция“. За „Банкеръ“ той коментира обсъждания днес на второ четене в правна комисия Законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс.
Доц. Иван Кьосев, притеснителни ли са последните действия на 51-ото Народно събрание да внесе промени в Изборния кодекс, по-малко от половин година преди провеждането на избори?
– Промени в Изборния кодекс бяха предвиждани и в предишното, и в настоящото Народно събрание, като идеята е била това да се направи в рамките на четиригодишния мандат на съответните легислатури, но поради краткия период на работа на народните събрания и партийната фрагментация и остри политически конфликти, това не се осъществи. По отношение на настоящото народно събрание се получи драматична изненада.
Поради масовите протести, парламентарната криза и подаването на оставката на правителството се оказа, че животът на настоящия парламент рязко се скъсява и парламентарно представените партии нямат работен хоризонт, за да правят „спешни ремонти“ в изборното законодателство.
Но да се правят такива сериозни промени, свързани с начините за гласуване и с нови методики и действия за изчисляване броя на избирателите с право на глас в навечерието на нови парламентарни избори не е рационално, а и авторитетни международни институции като например Венецианската комисия препоръчват това да не се прави.
Има ли предложения за промени в Изборния кодекс, които смятате за наложителни?
– С колеги от научната общност редовно обсъждаме този въпрос и такива промени безспорно са необходими. На първо място, гражданите трябва да бъдат стимулирани да участват активно в изборния процес, както като избиратели, така и като кандидати за народни представители, като членове на секционните и районните избирателни комисии и като застъпници и наблюдатели на изборния процес.
Особено важни за законосъобразното протичане на изборния процес са образованието, опитът и чистото съдебно минало на членовете на секционните избирателни комисии и наблюдателите в изборните секции.
Това трябва да стане престижна общественополитическа ангажираност за гражданите (с приоритет се включват лица с юридическо образование, адвокати, специалисти по информационни технологии) и уважавана от обществото дейност, каквато е ситуацията във Федерална република Германия, във Франция, в Република Гърция и в Испания.
Моето експертно мнение е, че с нормативни промени трябва да се засили ролята на неправителствените организации и на представителите на обществеността и на научната общност както като членове на ЦИК, така и като подпомагащи работата на Централната избирателна комисия.
В моята монография „Теория за рационалното и хуманното законодателство“ съм посочил голямото значение на т. нар. Трети сектор (неправителствените организации) за осигуряването на прозрачност в работата на администрацията и по-голяма ефективност на институциите в правовата и демократична държава.
Също така трябва да се подобри административният капацитет на ЦИК с обособяването на специализирани звена по информационни технологии и системи и по юридически въпроси, за да може да се реагира своевременно по възникващите текущо технологични проблеми и юридически казуси.
Необходимо най-сетне е и създаването на обучително звено съгласно чл. 56, ал. 1 и 2 от Изборния кодекс и обучителни центрове, за които се говори от години, които да подготвят лицата от изборната администрация. Моето мнение е, че е важно и да се осигури повече ефирно време в електронните медии за разяснителна кампания, и това трябва да стане с промяна на чл. 199 а от Изборния кодекс.
Има ли предложения за промени в Изборния кодекс, които бихте препоръчали да не се приемат?
Моята препоръка е да не се правят промени непосредствено преди изборите, както се казва „Промените в дванайсет без пет са вредни за нашето политическо здраве“.
В публичното пространство е оспорвана тезата на Тошко Йорданов от ИТН, че неговата партия отдавна настоява за въвеждане на сканиращи устройства. Припомня се, че затова отдавна настояват от ДПС и че от ИТН са лансирали идеята за подобен начин на гласуване за първи път в края на 2024 година. В категориите на законотворчеството период от малко повече от година „отдавна“ или „отскоро“ е?
В нормотворческата дейност, в юридическата практика, както и в правото като цяло, сроковете са фактор с решаваща роля. Неслучайно още в Римското частно и публично право са въведени фундаментални правни принципи и разпоредби относно същността и функциите на сроковете и тяхното определяне и изчисляване.
Поради това и днес в някои правни отрасли, като например в Търговското право, в Трудовото право, в Административното право, в Гражданско-процесуалното право и в Наказателно-процесуалното право, а и по отношение на провеждането на изборите времевите срокове са от решаващо значение.
В правото действа и важният правен принцип, че когато няма определен срок за извършването на едно действие или за издаването на определен юридически акт, това се прави „в разумен срок“, тъй като рационалността е в основата на модерните правни системи.
По отношение на предложението за въвеждане на нови сканиращи устройства, което отлежава вече повече от две години, разумните срокове за обсъждане са отдавна изтекли, а и гласуването с подобни устройства значително ще оскъпи процеса и крие реални рискове за опазване тайната на вота на избирателите.
При създалите се конфронтационни отношения между опозиционните парламентарни групи и тези – в коалиционното мнозинство – добра идея ли е намерението на „БСП-Обединена левица“ да предложи предстоящите законодателни промени в Изборния кодекс да влязат в сила от началото на 2027 година?
– При промени в изборното законодателство и въвеждането на нови методики и технически средства за гласуване са необходими поне две години за реализиране на всички необходими юридически процедури и техническо обезпечаване и тестване, както и обучаване на гражданите, преди да се пристъпи към използването им в реалния изборен процес, така че в нашата ситуация това е краят на 2027 година.
След последните избори Конституционният съд бе сезиран по искане на 67 народни представители от 50-ото Народно събрание, които оспорваха законността на избора на народни представители в 52 секции. В резултат на това той излезе с решение, с което отмени избора на 16 депутати. Това дава ли ни основание да смятаме, че колкото и нечестни да са едни избори, винаги има начин вотът на гражданите да бъде зачетен?
– При изборите за 50-ото Обикновено народно събрание бяха констатирани, документирани и показани на обществеността значителни и драстични нарушения на изборния процес. Някои от тези неправомерни действия са и престъпления по Наказателния кодекс.
Това, че Конституционният съд бе сезиран и се произнесе с решение, което по същество потвърди тези правонарушения, и се отмени изборът на определени народни представители, а цяла нова парламентарна група се обособи и встъпи в парламента, е положителен факт. От някои лидери на парламентарни групи дори бяха изказани мнения, че поради тези нарушения 50-ото Народно събрание е нелегитимно.
Моето мнение е, че най-добрият вариант за избягване на злоупотреби и манипулиране на изборния процес е машинното гласуване, каквато беше ситуацията на изборите през 2021 г., когато нарушенията бяха минимални и изборната администрация се справи много добре и в кратки срокове и работата на секционните и районните избирателни комисии бе изключително сигурна, облекчена и улеснена.
Източник: Banker.bg
