Навлизащата в разгара си предизборна кампания уверено се е устремила към поредния политически кьорсокак. Положението става все по-очевидно безизходно не защото изборите няма да се проведат и да излъчат победител, а защото изчезват изгледите след тях да се формира – макар и за кратко – що-годе работещо мнозинство, което да свърши някаква полезна за обществото работа. Повечето от партиите с шанс да влязат в парламента като че ли нарочно правят всичко възможно да изгорят и малкото останали мостове помежду си, така че дори най-елементарният диалог да стане невъзможен. Дали го правят заради криви сметки или от глупост, не е толкова важно. Важен е очертаващият се краен резултат.
Да вземем за пример поведението на ПП-ДБ към формацията „Прогресивна България“ и лично към нейния лидер Румен Радев. По повечето точки на програмите им има близост, даваща шанс поне за начало на някакви смислени преговори. Василев, Мирчев, Божанов и Атанасов обаче акцентират непрекъснато върху противоречията си с някои от постановките на Радев в сферата на външната политика и сигурността. При това го правят не просто агресивно, а по демонстративно-оскърбителен начин. С това лидерите на ПП-ДБ видимо желаят да постигнат максимална мобилизация на твърдите си избиратели, които ненавиждат и кълнат бившия президент (впрочем, в това отношение има пълна взаимност с оглед отношението на повечето привърженици на Радев към жълтопаветната общност).
Но изборите ще отминат, а след това ще изникнат куп въпроси, на които отговор ще трябва да се търси чрез формиране на някакво, макар и мимолетно мнозинство. Ако поведението на лидерите на ПП-ДБ прави партньорството с Радев все по-невъзможно, възниква въпросът – как смятат да решават тези въпроси, при положение, че друг дори хипотетичен партньор в бъдещото НС те нямат?
Но независимо от доизборните сметки и ходове на партиите,
след формирането на парламента ще бъдат необходими и някакви конструктивни стъпки, дори и само за хвърляне на прах в очите на избирателите, че всяка партия е положила усилия, за да не се завърти отново порочния кръг на извънредните избори. Такива стъпки ще изискват някакво споразумяване (ако отхвърлим ниската вероятност Радев да спечели самостоятелно мнозинство или да формира мнозинство с евентуално преминалата бариерата БСП). А възможностите за споразумяване в парламента в голяма степен се обуславят от поведението на политиците в предизборната кампания. Колкото по-агресивно е то, толкова по-трудно ще бъде да обясняват на привържениците си и въобще на обществото как изведнъж от див негативизъм са преминали към мека конструктивност.
На този фон прави впечатление, че привичната предизборна агресивност на българските партии, предназначена да мобилизира най-твърдите им избиратели, се диференцира в съответствие с възприетата стратегия. Новият голям играч – „Прогресивна България“ – показва цялостен стремеж към позитивна линия на поведение, въпреки че изостави началното абстрактно споменаване на „олигархията и корупцията“. Назоваването на „модела Борисов – Пеевски“ предизвика ответна реакция, но нито един от двамата не атакува пряко Радев (Борисов и ГЕРБ се фокусират върху Копринков, а представители на ДПС – върху Иван Демерджиев). Костадинов и „Възраждане“ нападат всички, но с постоянен акцент върху Радев и Йотова (Костадинов отсега мисли за президентските избори). Малките играчи, които са на път да изпаднат от парламента (МЕЧ и „Величие“) разчитат изцяло на инструментариума на политическия скандал, докато БСП с новия си лидер Крум Зарков остава спокойно в позитивната гама.
По-специално внимание заслужава поведението на двете формации,
за които е най-разпространено мнението, че биха могли под една или друга форма да взаимодействат с вероятния победител. Докато Борисов и ГЕРБ, макар и да допускат отделни по-остри реплики към Радев, се стремят да не нарушават добрия (по български стандарти) тон, доста странна изглежда прекомерната и дори умишлено доведена до ръба антирадевска реторика на ПП-ДБ. Създава се впечатление, че лидерите на тази формация още отсега са взели решение да не участват в следващото управление и ще се задоволят с дивидентите от критиката на „безпринципността“ на останалите. Разбира се, не може да се отхвърли и предположението за задълбочаващ се разрив вътре в коалицията, който може да бъде финализиран при незадоволително представяне на изборите или сериозни различия относно възможностите за политическо партньорство след вота.
Така или иначе, каквито и удари да си разменят партиите по време на кампанията, тези, които влязат в парламента
ще трябва да се опитат да решат поне три задачи с повишена трудност.
Първото голямо предизвикателство ще бъде постигането на договорка за избор на председател на Народното събрание. Ако Радев не е близо до заветния предел от 121 мандата, пазарлъците ще бъдат сложни, защото това ще е единствената приемлива за повечето от парламентарно представените формации кандидатура за бъдещ служебен министър-председател. Едва ли останалите ще допуснат просто по силата на традицията да бъде избран представител на първата по големина група, независимо колко убедителна е била нейната победа. Най-вероятно ще се търси някаква „пакетна сделка“.
Колкото и да звучи парадоксално, второто вероятно усилие ще бъде насочено не към излъчване на правителство, а към формиране на квалифицирано мнозинство за избор на нов Висш съдебен съвет. Не е изключено при решаването на тази задача да бъде търсено някакво поне временно обединяване срещу Пеевски и Борисов, или поне срещу Пеевски, ако без подкрепата на ГЕРБ подобна стъпка се окаже невъзможна. В същото време не е ясно как евентуалните участници в тази завера ще се договорят за състава на ВСС и за личността на новия главен прокурор, като имаме предвид взаимните подозрения и силната неприязън. Ако се стигне до игра на надхитряне, очевидно най-големи възможности има Борисов, който винаги е готов да се съюзи с всеки и със същата лекота да го унищожи.
Колкото и тази задача да изглежда трудна предвид разнопосочните интереси на отделните фактори, забелязва се, че с изключение на ПП-ДБ,
в хода на кампанията по-големите формации се изказват доста „обрано“
по иначе активно нищената тема за „съдебната реформа“. Иначе казано, опитват се да си оставят някаква вратичка поне за неофициални пазарлъци по темата. Всички си дават сметка, че колкото и да е малко вероятно, евентуалното включване в ортаклък за контрол на съдебната власт би било стратегическо постижение. В същото време градусът на взаимните нападки към този момент прави практически невъзможно постигането на мнозинство за излъчване на взаимно приемлив вариант.
Накрая, остава въпросът за излъчване на правителство. Не е изключено демонстративната агресивност (особено по отношение на Радев) да е съзнателна тактика за измъкване от опасността под някаква форма да се участва в управлението. Без съмнение вътрешното и международното положение е толкова тежко и сложно, че тежко и горко на този, който би поел отговорността да управлява в следващите месеци.
Но ако на другите може да им се размине, при положение, че под един или друг претекст не пожелаят да подкрепят правителство, на очаквания категоричен победител това няма да бъде простено. В този смисъл Радев ще е в най-трудно положение и не би било зле отсега да мисли как ще се освободи от тази тежка отговорност, но без да повтори провала на ИТН след вторите избори през 2021 година.
*Кьорсокак (тур) значение: 1. (пряко) Улица без изход; задънена улица. 2. (преносно) Положение, от което няма изход; безизходица
Източник: Banker.bg
