Бизнесът явно е бил смятан за мъжка територия, защото търсим ли предприемач във времената отпреди век, по-скоро като изключение ще се появи някоя женско име. Може и вие сега да научите, че Савка Тошева е първата жена предприемач в България. Нейната история ни връща към бубарството и производството на коприна.
Воля за успех
Савка Тошева е родена през 1885 г. във Враца. Тя е дъщеря на Николa Пърпов, изобретател и предприемач, който значително повлиява на професионалния път на дъщеря си. През 1903 г. тя отваря своята първа фабрика за коприна. Тогава е имала един стан, малко средства и многобройни задачи, свързани с непрестанни пътувания, търсене на материали и пазари. По-нататък се сблъсква с недоверие и с пречки от всякакъв характер, но въпреки всичко успява. Волята на тази майка на четири деца – трима синове и една дъщеря – остава непоклатима.
Икономически климат
Стопанският климат в България по това време е благоприятен. Трайният подем в текстилната индустрия след 1926 г. е подкрепен със Закона за митническите тарифи, който е израз на държавната политика на протекционизъм по онова време. В периода 1925-29 г. съществува безмитен внос на машини, горива и сурови материали, което е добра възможност текстилните фабрики да се развиват на местния пазар, но и зад граница.
Територия
В своето начинание тази будна жена, която притежава новаторски дух, получава безрезервната подкрепа на семейството, в лицето на своя съпруг Доно и на техния син Анани Тошев. Младежът развива своята дарба на художник десенатор, техник и конструктор в сливенския Текстилен техникум. Десетина години след отварянето на фабриката по негови чертежи и под личното му ръководство в нея се изгражда отдел за коприноточене, проектиран според най-новите изисквания на тази индустрия. Наличните съоръжения и инсталационни мрежи позволяват изработването на готови тъкани изцяло в самата фабрика. Основни дейности са копринено тъкачество, свилоточене и изработка на вратовръзки с марка „Анани”.
Бизнес мащаб
На 5 април 1940 г. фабриката става акционерно дружество с 480 хил. лв. собствен капитал и се нарича АД “Савка Доно Тошева”. Общият брой сгради през 40-те години е 7. От отчета за 1946 г. към Главна дирекция „Статистика“ става ясно, че в предприятието е имало специални помещения за почивка и хранене на персонала, както и други удобства. Дружеството е кредитирало работниците, за да ползват кухните, а в края на месеца от заплатите са удържани средства само за продуктите.
Плюс-минус
Савка Тошева е удостоена от Цар Борис III с дамски орден за граждански заслуги ІІ-ра степен. Получава го във връзка със 100-годишния юбилей на българската индустрия. Дружеството, което носи нейното име, е национализирано през 1947 г., а година по-късно то става част от фабрика “Йордан Лютибродски”. След смяната на режима тази предприемчива жена, до последно живяла скромно със семейството си в едноетажна къща с три стаи, е изпратена в Сливенския затвор. След това тя повече не се заема с такава дейност. Второто поколение предприемачи – синовете Анани и Васил, са наказани с престой в лагера в Белене. Влошеното здраве на техния брат Светослав става причина да не го сполети същата печална съдба. Анани явно е със силен бизнес нюх, тъй като успява да развие производство на изделия от вълна и памук дори по време на социализма.
Савка Тошева още преди повече от век доказва, че жените несъмнено имат място като лидери в бизнеса, ако им се даде възможност.
Фабриката е с модерно за времето си оборудване – Снимка Карта на времето – дигитален архив на регион Враца от ХХ в.
Текстът е част от бр. 125 на сп. „Икономика“. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско споразумение между двете медии. Темите и мненията са подбрани от екипа на списанието и не съвпадат непременно с редакционната политика на Economic.bg.
Източник: Economic.bg
