Важно е следващата година да има изготвен списък с проекти със стратегически и критични за икономиката ни суровини. Ние нямаме нито проучвания, нито визия, защото не е само литият е важен – важна е и медта, и златото, и оловото, и цинкът, и въглищата, и индустриалните минерали, и уранът – предвид новата геополитическа обстановка. Това коментира доц. д-р инж. Иван Митев – изпълнителен директор на Българската минно-геоложка камара по време на Powers Summit 2025 в рамките на дискусията на тема „Енергийният щит: Изграждане на устойчивост във времена на несигурност“.
По отношение на това какво друго индустрията би искала да се случи, доц. инж. Митев изброи промяна на административния ритъм, която включва уреждане на правата на земеползване, а не на собственост – така че държавата да дава права на бизнеса да разработва конкретно находище, взимайки бързи и навременни решения, тъй като те са важни за финансовата стабилност на всеки един проект.
„Трябва да се направят и съответните промени в законодателството, защото сега нормите, които прилагаме при малкото жилищно строителство, са в сила и за големите индустриални проекти“, отбеляза доц. д-р инж. Иван Митев.
Изпълнителният директор на „Булгартрансгаз“ ЕАД Владимир Малинов коментира, че симбиозата и синергията между държава, частен капитал и държавни предприятия – следва да бъде засилвана. Той подчерта, че това може да стане чрез целеполагане в средносрочен и дългосрочен план, заради което обърна внимание, че на България й трябва държавна стратегия за развитие на енергетиката.
Що се отнася до развитието на електроенергийния пазар, Малинов акцентира на засилването на публично-частното партньорство, което според него трябва да бъде моделът за стратегическо инвестиране. Бившият енергиен министър допусна и формата на концесии, а не само на чисто публично-частно партньорство, но подчерта, че за да се даде значителен тласък на българската енергетика, трябва да се използва опитът, натрупан в държавните структуроопределящи компании, съчетан с предприемачеството, частната инициатива и частния капитал.
Петьо Иванов – изпълнителен директор на АЕЦ „Козлодуй-Нови мощности“ – говори за това, че от компанията му имат конкретни предложения по отношение облекчаване на режима на самия административен процес, но без да се намалява неговата сигурност. Като за начало той настоя за повече дигитализация, а не цялата документация да е на хартия – с подписи и печати.
След това той говори за това, че на временните площадки – за 7 и 8 блок – е необходимо да има и временни халета – за сглобяване на модули. По думите му това са неща, които ги няма в сегашната нормативна уредба, за което те търсят допълнително съдействие от държавата за промени в законодателството. На следващо място той настоя при стратегически инвестиционни обекти да се допусне облекчаване на процедурата по ОВОС – Оценката на въздействие върху околната среда.
Поиска и по-лесно да се придобиват земи за временно ползване с цел облекчаване етапа на строителството. Не на последно място той заговори и за по-лесното издаване на работни визи на идващите от трети страни, уточнявайки, че за изграждането на 7-и и 8-и блок ще е необходим внос на 10 000 работници.
Меглена Русенова – председателят на Българската фотоволтаична асоциация – се обяви за продължаване на инвестициите във физическа свързаност. По думите й това означава енергията, произведена в България, да достигне до всеки един пазар в Европа, за да може инвестициите, направени у нас, да се мултиплицират.
Източник: Banker.bg
