Увеличението на капитала на Българска банка за развитие (ББР) с 4 млрд. лв. е най-сериозния проблем в бюджетирането на България, тъй като става въпрос за най-голям финансов ефект. Това е предупреждението на Института на дипломираните експерт счетоводители – ИДЕС.
Решението беше взето в края на август от Министерски съвет, но към средата на ноември то все още не е вписано в Търговския регистър.
Според позицията на финансовото министерство, тази капиталова вноска няма да се отчете като бюджетен разход, а като финансиране на бюджетното салдо, и по такъв начин няма да повлияе на бюджетния дефицит за 2025 година.
При отчитане на начислена основа обаче трябва да се следват подробните правила на
Европейската система от национални и регионални сметки (The European System of National and Regional Accounts) – (ESA 2010), в които се прави разграничение между (а) случаите, в които капиталова инжекция в държавно дружество е наистина финансова инвестиция и не влияе върху бюджетния дефицит и (б) случаите, в които това е бюджетен разход и увеличава бюджетния дефицит. Това пише в становище на българските одитори.
Те обясняват, че разграничението е обусловено от принципната разлика между, от една страна, оперативни и капиталови (инвестиционни) разходи, формиращи разходната част на бюджета по отделни програми и дейности и, от друга страна, финансови транзакции (основно дългове и финансови инвестиции), формиращи бюджетното салдо. Смесването на двата типа транзакции може да доведе до изкривяване на отчитания бюджетен дефицит, предупреждават от ИДЕС.
(Точно това – скриване на бюджетен дефицит, са опасенията на известни български финансисти и опозиционни аналитици).
Капиталовата вноска в ББР може да се отчете като финансова инвестиция без влияние върху бюджетния дефицит, ако държавата (Министерството на финансите като принципал) има обосновани очаквания за бъдещи дивидентни приходи от тази инвестиция. Средствата трябва да са на разположение на банката и тя да има голяма степен на свобода какви проекти да финансира с тях.
Следва да са налице достатъчни доказателства за рентабилността на банката и способността ѝ да изплаща дивиденти. Очакваните дивиденти следва да осигуряват достатъчно висока норма на възвръщаемост за държавата, например доходността да покрива минимум лихвените разходи по изтегления държавен дълг за финансиране на капиталовата вноска. Колкото до капиталови вноски за покриване на загуби или с оглед провеждането на публични политики, те се отчитат като капиталови трансфери, т.е. като разходи, увеличаващи бюджетния дефицит.
Но! ББР не е разпределяла дивиденти от 2019 година. Впрочем през 2023-та бе извършено намаление на капитала й с цел покриване на натрупани загуби. С други думи, ББР няма текуща история на добра рентабилност. Според публично достъпни данни, предоставените средства като увеличен капитал трябва да се използват от ББР за финансиране на точно определени от държавата проекти (напр. общински проекти, ВиК).
По същество банката не разполага свободно с получените средства, а ги използва за
провеждането на определени държавни политики. Ако това са рентабилни проекти с
приемлив риск за финансиращата банка (добра кредитоспособност на кредитополучателите и добра финансова обосновка), то би се очаквало, че не само ББР, но и другите търговски банки биха проявили интерес към финансиране на такива проекти. Освен това не би имало нужда от такова голямо увеличение на капитала на ББР, тъй като и понастоящем тя има много добра капиталова адекватност (въпреки натрупаните оперативни загуби) в контекста на банкирането с частични резерви, анализират счетоводителите.
По такъв начин при взимане под внимание на достъпните публични данни, наличните
индикации са изцяло в посока на класификация като капиталов трансфер, т.е. бюджетен разход, водещ до увеличение на бюджетния дефицит на начислена основа. Нещо повече, дефиницията за финансиране на бюджетното салдо прави уточнението, че придобиването на финансови активи не трябва да е свързано с бюджетни разходи.
Следователно увеличението на капитала на ББР трябва да се отчете като бюджетен разход, съответно увеличен бюджетен дефицит, също и при отчитане на касова основа. Фискалният ефект би бил приблизително 2% от БВП.
Тъй като увеличението на капитала на ББР все още не е вписано в Търговския регистър, посочените ефекти могат да се избегнат за 2025 г., ако се преразгледа подходът или ако увеличението се отложи до 2026 г. и съответно засегне бюджетните данни за 2026-та, пишат в заключение от ИДЕС.
Счетоводителите подчертават, че счетоводната отчетност е високо специализирана
професионална дейност, базирана на ясни принципи и подробни правила, насочена към достоверно отразяване на обективната действителност. Спазването на правилата за счетоводна отчетност води до прозрачност и доверие сред обществото в данните за
планираните държавни бюджети и тяхното изпълнение. Затова ИДЕС призовава за пълно и
коректно прилагане на правилата на ESA 2010.
В заключение, бихме желали да споделим и нашите сериозни опасения, че едно значително разминаване (потенциално в пъти!) между първоначално изчисления бюджетен дефицит на касова основа за 2025 г. и преизчисления от Евростат дефицит на начислена основа може да доведе до срив в доверието на инвеститорите в български държавен дълг, пишат счетоводителите. Според тях липсата на надеждни бюджетни данни може да доведе до скок в рисковите премии по българските ДЦК, което заедно с ускореното нарастване на държавния дълг би довело до рязко нарастване на бюджетните разходи за лихви и поставяне на страната в евентуална зависимост от спасителни мерки на Европейската централна банка.
Източник: Banker.bg
