Президентът на САЩ Доналд Тръмп реши засега да не нанася удари срещу Иран. Това представлява рядка промяна от логиката на „бърза, победоносна война“ към предпазлива оценка на рисковете. Следвайки спешните съвети на съветници, регионални съюзници и общественото мнение, президентът на практика призна, че сценарий „втори Каракас“ в Иран е невъзможен. Техеран притежава както значителни военни ресурси, така и мрежа от прокси структури, а опитът за обезглавяване на режима само би консолидирал обществената подкрепа.
В същото време президентът Тръмп си оставя известно пространство за маневриране. Разговорите за „червена линия“ и продължаващото разполагане на сили в региона запазват заплахата от удар като инструмент за натиск, но едновременно с това увеличават политическите рискове. Отмяната на операция подкопава имиджа на твърд лидер, докато истинска война заплашва с повторение на иракския сценарий с дългосрочен спад в рейтингите.
Доналд Тръмп е решил да се откаже от ударите срещу Иран, поне засега,
според The Wall Street Journal.
Изглежда, че едва във вторник, 13 януари, президентът на САЩ е бил решен отново да демонстрира мощта на американските оръжия. Той обяви, че отменя всички срещи с иранските лидери, призова иранците да „свалят режима“ и обеща на протестиращите, че „помощта е на път“. Три дни по-късно обаче стана ясно: удари срещу Иран няма да има. Президентът Тръмп се отказа от военни действия и заяви, че няма да последва атака, поне докато Техеран не реши да възобнови екзекуциите.
Когато журналисти попитаха американския лидер в петък, 16 януари, кой го е убедил да не нанася удари срещу Иран, той отговори, че сам е взел това решение.
Съединените щати не възнамеряват да обявяват война на Иран
заради потушаването на вълненията в Ислямската република. Това заяви Майк Джонсън, председателят на Камарата на представителите на САЩ (републиканец от Луизиана), в интервю за Британската радиоразпръсквателна корпорация (BBC).
„Ролята на Конгреса в нашата конституционна система е да обявява война. Не мисля, че сме близо до това“, каза той.
Вълненията в Иран започнаха на 29 декември след улични протести, предизвикани от рязкото понижение на риала, и се разпространиха в повечето големи градове. Властите съобщиха за смъртта на приблизително 40 служители на реда. От 8 януари, според иранския външен министър Абас Арагчи, сред протестиращите са се появили въоръжени терористи. Иранските власти обвиниха Израел и Съединените щати за организирането на вълненията.
Броят на жертвите в Иран по време на протести надхвърли 5000,
включително приблизително 500 служители на силите за сигурност, съобщи Ройтерс днес, позовавайки се на служител. Протестите в Ислямска република Иран започнаха на 28 декември и бяха предизвикани от покачващите се цени и обезценяването на националната валута.
Източник на Ройтерс, който е пожелал да остане анонимен, заяви, че
най-жестоките сблъсъци и най-голям брой жертви са се случили в кюрдските райони
в северозападната част на страната. Сепаратистки групировки са били активни и преди това там. Иранските власти обвиняват „терористи и въоръжени бунтовници“ за смъртта на цивилни. Източникът заяви също, че протестиращите са били подкрепяни от „Израел и въоръжени групировки в чужбина“.
Върховният лидер на Иран Али Хаменей обвини Съединените щати в подбуждане на „бунт“.
Иранският външен министър Абас Арагчи заяви, че чуждестранни терористични групи се опитват да въвлекат Вашингтон в конфликт с Техеран, за да прокарат интересите на Тел Авив. Иранският президент Масуд Пезешкиан обвини Съединените щати и Израел за масовите протести.
В отговор на ситуацията, президентът на САЩ Доналд Тръмп заяви, че е готов да предприеме „много сурови мерки“, ако властите започнат да екзекутират протестиращи. Той говори и за възможността за „бърз и решителен удар“ срещу Иран. Въпреки това, по-късно президентът Тръмп смекчи реториката си, заявявайки, че може да не извърши атака.
Източник: Banker.bg
