По случай големия религиозен празник Песах държавният глава Илияна Йотова посрещна в президентската институция представители на еврейската общност у нас. Тя отправи поздравления към еврейския народ и пожела единство и мир. Президентът Йотова поздрави общността на българските евреи в Израел, че съхраняват своята идентичност. По време на срещата бе отбелязан значимият принос на българската държава и българският народ за спасяването на близо 50 000 български евреи през Втората световна война, съобщават от администрацията на президента.
„Празникът Песах символизира изхода от робството към свободата, но за да бъде свободен човек, той трябва да носи в сърцето си любов към ближния, справедливост и толерантност, желание да чуеш и да помогнеш на другия – ценности, които се изповядват от всички хора, без значение на религията. Ще преборим растящия език на омразата, като възпитаваме децата си в тези ценности„, отбеляза Илияна Йотова по време на срещата с представителите на еврейската общност у нас.
Президентът подчерта, че през различните исторически епохи народът ни е съумял да съхрани едно от най-ценните си богатства – толерантността. „И днес България е пример за толерантност – религиозна и етническа“, добави държавният глава.
Представителите на еврейската общност запознаха Илияна Йотова с дългогодишната история на празника Песах и ѝ връчиха символите му – безквасен хляб маца и кашерно вино. Всички се обединиха около виждането, че празници като Песах ни учат как трудностите могат да бъдат преодолявани с обединение и хуманност.
Какво празнуват евреите на Песах?
Песах се празнува в продължение на 8 дни от евреите в България и 7 дни от евреите в Израел, научаваме от сайта на „Шалом“. Това е най-тържественият еврейски празник, който отбелязва Изхода на евреите от Египет. Той символизира свободата, уважението на традициите, връзката между поколенията, почитта към родителите и миналото на еврейския народ.
В Тората се разказва, че Яков имал 12 сина, от които най-много обичал Йосиф. Братята му завиждали и го продали в робство. Йосиф попаднал в Египет и от роб се издигнал до най-приближения човек на фараона. На земята настъпил глад, само в Египет имало храна, благодарение на усилията на Йосиф. От всички краища на света в Египет започнали да идват хора, за да търсят спасение. Сред тях били и братята на Йосиф. Той им помогнал, защото сушата щяла да продължи 7 години.
Еврейският народ води началото си от Йосиф и неговите братя. Постепенно евреите станали многобройни, фараонът започнал да се страхува от тях и ги поробил, отреждайки за тях най-тежката работа – строежите. Това не му било достатъчно и заповядал да се убива всяко новородено момче. Едно от децата оцеляло – това бил Мойсей.
Майка му го повила, поставила го в кошница и го пуснала във водата на река Нил. Дъщерята на фараона го открила и го осиновила. След време, когато пораснал, за да защити свой сънародник-евреин, Мойсей убил един надзирател и за да се спаси избягал в Мадиамската земя.
Там му се явил Бог и му казал на изведе еврейския народ от Египет. Фараонът не искал да освободи евреите и Господ изпратил тежки изпитания на египтяните – превърнал водата в кръв; земята била нападната от напаст – въшки, скакалци и мухи; настанал мор по добитъка; хората страдали от гнойни циреи; настанала тридневна тъмнина; реколтата била унижена от градушка и накрая най-страшното наказание – смъртта на всеки първороден „от първородния на фараона, до първородния на слугинята…, и до всяко първородно от добитъка (Изход 11:5).
За да се спасят от тази участ, евреите трябвало да заколят агне или яре и с кръвта му да намажат входните си врати, за да ги отмине наказанието. Най-накрая фараонът се съгласил и пуснал народа на Мойсей от Египет. Те тръгнали бързо, нямали време да приготвят хляб, замесили само вода и брашно. Този хляб се нарича маца и един от символите на Песах.
До 70 г. от н.е. празникът на спасението се празнувал в Йерусалим, защото там бил единственият еврейски храм – всички се събирали и празнували заедно. След като града и храма били сринати, Песах се превърнал в семеен празник.
Преди празника всеки дом се почиства, не трябва да има мая, квас или храни, които вкисват. Съдовете се чистят старателно, а много семейства имат и специални за празника съдове.
Събирането около празничната трапеза се нарича Седер Песах и има специален ритуал и храни, които символизират Изхода на евреите от Египет.
На трапезата задължително има: агнешко или пилешко месо с кокал – символ на пасхалното жертвоприношение; варено яйце – изразяващо скръбта по разрушения храм; горчиви треви – обикновено хрян, символ на тежкото робство; харосет – настъргани ябълки, канела и вино, които напомнят за глината, с която изработвали тухлите по строежите в Египет; карпас – магданоз, целина или зелена салата, потопени в солена вода – зелените растения са символ на оскъдната храна по време на робството, а солената вода сълзите на робите. По време на вечерята, като част от специален ритуал, се пият четири чаши кашерно вино.
Източник: Banker.bg
