Приключихме с икономиката на ишлеме. Дошъл е краят на икономиката на ниските разходи, но оттук нататък разговорът става сложен, защото публичните политики в посока на много по-високата добавена стойност, минават през далеч по-трудната тема за образованието. Още по-сложна тема е какви трябва да са мерките на държавата, защото всяка държавна намеса включително с публично финансиране – е винаги спорна и сложна мярка и ако не дозираме правилно нещата, има опасност лекарството да се превърне в отрова.
Това призна вицепремиерът и министър на иновациите и растежа Томислав Дончев по време на дискусия под надслов „Еврозоната като част от пътя към икономическа трансформация“.
Той подчерта, че влизането в еврозоната е възможност, а не е гаранция за успех. Според него пред България има няколко варианта – да продължи с анемични темпове на растеж от порядъка на 0.5% – 2% или на база от поредица от умни стъпки да стигне до конкретно повишаване на добавената стойност с агресивна политика с цел икономически ръст от над 3%, 4% и 5 процента.
Томислав Дончев бе категоричен, че България вече е извървяла по-лесната част от пътя в посока интегриране в европейския пазар, като даде пример, че 60% – 70% от износа ни е към държави членки на Европейския съюз.
Във връзка с това какво следва оттук нататък, вицепремиерът припомни финалната реч на пенсионирания полковник Слейд (Ал Пачино) пред общото събрание в колежа във филма „Усещане за жена“: „Винаги в живота си, когато съм заставал на кръстопът, съм знаел кой е правилният път и никога не съм поемал по него – защото е много трудно“.
Вицепремиерът призна, че би му се искало да не изпада в същата ситуация, защото теоретично рецептата е ясна – бизнес и инфраструктура. По този повод той отчете, че в момента България строи 10 нови индустриални зони, освен това вече е създала работещи центрове за върхови постижения в различни университети, в които работят водещи учени с амбицията да се отворят към бизнеса.
„Работим усилено с колегите от Министерството на финансите, за да разработим стимули, за да увеличим разходите за научно-развойна дейност“ – добави Дончев и изрази надежда това да се случи през следващите месеци.
Към другите правилни решения, за които той уточни, че се знаят, но не се прилагат в степента, в която би искал, изброи образованието в STEM-кабинетите, развитието на естествените науки, на инженерните дисциплини и на професионалното обучение.
Като обяснение защо не се прилагат, Дончев говори за това, че е необходим минимум обществен консенсус и набор от няколко амбициозни цели, като например през следващите 10 години разходите ни за научно-развойна дейност от 0.8% от БВП да станат 2 процента.
След това, за да обясни, че амбициозните цели не са толкова нереалистични, Дончев даде пример, че в момента БВП на глава от население у нас, отнесен към средноевропейския е, 63% от него. Той изрази надежда, че към 2035 г. той може да е 80% и по този повод напомни, че през 2007 г., когато България е била приета за член на ЕС, този показател е бил 32 процента.
Освен това добави, че опитът на всички държави членки показва, че когато този показател мине 70%, завръщащите се от чужбина стават много повече, а това би подобрило и демографската картина, която, от своя страна, би дала допълнителни шансове за икономиката.
На следващо място той предложи за следващото десетилетие България да си постави за цел да изгради още 30 индустриални зони, защото в тях инвестиционният процес тече в пъти по-бързо. Призна и че за да се постигнат подобни амбициозни цели, трябва да настъпи промяна в нагласите, тъй като днес, по думите му, персоналният просперитет и печалбата се свързват с държавна служба, късмет и някоя далавера.
Илия Кръстев от Асоциацията за иновации, бизнес услуги и технологии (AIBEST) върна дискусията към актуалните предизвикателства, започвайки с критиката, че комуникационната кампания за еврозоната е закъсняла.
„И сега, влизайки в еврозоната, да не се окаже, че структурните рискове, които икономиката ни има, ще се оправдават с еврозоната? Светлото бъдеще звучи чудесно, но в момента имаме падащ износ, увеличени публични разходи, растеж, който до голяма степен е на база вътрешно потребление. Освен това сме доста назад по отношение на R&D технологиите„, обърна внимание Илиев.
По отношение на индустриалните паркове той коментира, че в някои от тях дори няма достатъчно ток. Предупреди и че в настоящата нестабилна геополитическа среда не може да се очаква и че ще имаме „избухнали“ чуждестранни инвестиции. Министър Дончев го контрира с думити, че при тях има ръст от 47%, но Илиев изрази съмнение и предпочете да не влизат в детайли.
Той предупреди, че предизвикателствата са доста. Добави, че те могат да се използват за възможности, но единственият начин това да стане, е като се постигне единство между бизнес, администрация, образование, иновации и технологичен трансфер, нещо, за което призна, че има известни притеснения.
Очаквайте подробности какви коментари направиха останалите участници в дискусията.
Източник: Banker.bg
