На 2 август 1887 г. германският принц Фердинанд I Сакскобургготски е коронован в Търново за княз на българите.
Фердинанд I, роден като Фердинанд Максимилиан Карл Леополд Мария Сакскобургготски, е княз на България – от 7 юли 1887 г. до 22 септември 1908 г., когато е обявена Независимостта на България. После получава титлата Цар на България – от 22 септември 1908 г. до абдикирането му на 3 октомври 1918 година.
Той е и известен като страстен ботаник, ентомолог и филателист.
Фердинанд е роден на 26 февруари 1861 г. в двореца Кобург във Виена. Син е на австрийския генерал принц Аугуст фон Сакс-Кобург-Гота (1818-1881 г.) и на принцеса Клементина Бурбон-Орлеанска (1817-1907 г.), дъщеря на последния френски крал Луи-Филип. Младият принц прекарва детството си при своите родители във Виена, където баща му е на австрийска военна служба. Там посещава училището за кадети, след което достига до лейтенант в Единайсети полк на Австрийските хусари, и старши-лейтенант на Honve’d-хусарите в унгарската конница, чин който запазва до избирането му за български княз.
Българската историография разглежда цар Фердинанд като противоречива личност.
От една страна, изтъкват се заслугите му за утвърждаването и издигането на Третата българска държава, както и за нейната Независимост. От друга страна, на Фердинанд се хвърля вината за неуспешното участие на България в Междусъюзническата и Първата световна война, които костват на страната стотици хиляди жертви и тежки загуби.
Но, заедно с това
на 22 септември 1908 г. той и неговото правителство провъзгласяват Независимостта на България
в църквата „Свети 40 мъченици“ във Велико Търново. А Фердинанд I е обявен за цар на българите, с което се възстановява титлата на българските монарси от Първото и Второто българско царство.
След избухването на Първата световна война през юли 1914 г. под влияние на Фердинанд I българската външна политика се ориентира към Централните сили – Австро-германския блок, към който България се присъединява официално на 6 септември 1915 година. Въпреки военните успехи на фронта – разгрома на Сърбия (ноември – декември 1915 г.) и победата над Румъния (септември-октомври 1916 г.), България претърпява национална катастрофа в края на Първата световна война. Скоро след пробива при Добро поле в Южна Македония, Солунското примирие и капитулацията на България на 30 септември, принуден от обстоятелствата,
цар Фердинанд абдикира на 3 октомври 1918 г. в полза на сина си – княз Борис Търновски
(или цар Борис III), и напуска страната.
Старият цар никога не е бил допуснат да посети отново България, въпреки многократните му настоявания, особено през 1937 г. при раждането на внука му – престолонаследника княз Симеон Търновски.
Фердинанд I умира на преклонна възраст в дома си в Кобург, провинция Бавария, на 10 септември 1948 г., надживял смъртта на двамата си синове и края на династията в България. На смъртния одър пита адютанта си ген. Петър Ганчев: „Кога заминаваме за България?“ Последната воля на цар Фердинанд е да бъде погребан някога в любимата му България и затова ковчегът му е бил временно положен в криптата на католическата църква „Св. Августин“ в Кобург, пред саркофазите на майка му и баща му.
На 29 май 2024 тленните останки на цар Фердинанд са пренесени от Нюрнберг до София. На 30 май 2024 цар Фердинанд I е погребан в криптата на двореца Врана.
Източник: Banker.bg
