Националният статистически институт съобщи преди дни, че разходите за труд са се увеличили с 12.3% годишно. Най-голям е ръстът в държавната администрация – почти двойно, с 21 процента. Това е една от основните причини за загубата на конкурентоспособност. Получава се така, че привилегировани чантаджии дърпат назад развитието ни.
Освен гибелен икономически резултат обаче, това избирателно отношение (поощрение) има и чисто политическа цел и съответно ефект. Защото по този начин вече 35 години управляващите си осигуряват гласове.
Някои наричат това „чист елeкторат”, защото властта дори не вади пари от джоба си за платени гласове, а ползва за тази цел джобовете на данъкоплатците.
Подобен ръст на държавните заплати е важно основание частният бизнес също да вдига възнагражденията, а от там и себестойността на продукцията, което рефлектира в ръст на инфлацията.
„Вдигаме цените, за да стопим увеличението в държавния сектор”, казват представители на бизнеса. Само така те могат да ограничат изтичането на кадри към държавната и общинска бюрокрация. Което пък улеснява начина да се сочи виновника за поскъпването и да се взимат смешни, непазарни мерки срещу него под формата на държавен контрол, нека го наречем произвол.
Хубаво е да е хубаво, биха възкликнали тези, които са се „облажили ” от това, че, според сметки на Института за пазарна икономика, за 10 години ръстът на бюджетните разходи за персонал е над 15.6 млрд. лева. Което е нарастване с 3.2 пъти.
Интересно е, че над половината от допълнителните средства – малко над 8 милиарда лева, са натрупани само в последните три години. „В бюджета за 2025 г. те са заложени в размер на 10.6% от БВП, което е абсолютен рекорд„, коментират от Института за пазарна икономика.
Важна е, разбира се, уговорката за коя администрация говорим, защото служители, издържащи се от бюджета, са и учителите, лекари, сестри, лаборанти, но и военни, полицаи, граничари, пожарникари и т.н. Проверка на Института за пазарна икономика, базирана на отчетите на институциите за първото полугодие на годината, потвърждава, че „има сфери, в които покачването за заплатите достига 30-40 процента„.
Разходите за персонал в МВР са в размер на 1.9 млрд. лв. за първите 6 месеца на година – ръст от над 40% спрямо първата половина на 2024-та. За същия период в Министерството на отбраната те достигат 1.2 млрд. лв. което е ръст от 35 процента. Така само тези две институции са похарчили 3.1 млрд. лв. за персонал до средата на годината. Подобна е картината и в други т.нар. силови структури. Например в ДАТО – 41%, в ДАНС – 38%, а в НСО – 36 процента.
Министерството на правосъдието също се представя на ниво с ръст на разходите за персонал от 27%, при това с много сериозна промяна от второто тримесечие, при която, ако се запази, показателят може да достигне над 40 процента.
Основната причина за този непропорционален ръст на разходите за персонал, според анализаторите, се крие в заложените с решения на парламента от 2024 г. автоматични механизми за формиране на заплатите в редица сфери, начело със силовите институции.
„Закованият” ръст на заплатите всъщност е измиване на ръцете от страна на политиците за подоходния волунтаризъм, който безнаказано, а често и безкритично упражняват.
Най-крайните противници на тази система препоръчват да се приеме със закон, че заплатите в държавната администрация могат да растат максимално с ръста на икономиката и броят заети трябва да е коефициент от населението. После, дори и да започнат да лъжат с ръста и преброяването, пак ще има някакъв контрол, казват те.
Догонваме, но изоставаме от средното за ЕС
Една от най-ясните мерки за стандарта на живот е покупателната способност спрямо средните европейски нива. Данните показват, че през 2003 г. стандартът на българина възлиза на около една трета от средноевропейския. През 2023 г. този дял се е увеличил до около 64%, което представлява двоен ръст спрямо преди две десетилетия.
Въпреки икономическия растеж от 2010 г. насам, България продължава да има по-високи нива на бедност в сравнение със средното за ЕС. Много домакинства все так изпитват материални затруднения, особено в по-уязвими групи като пенсионери, семейства с деца и хора с ниски квалификации.
Макар средният стандарт на живот да се е подобрил, подобрението не е равномерно за всички. Частично това се дължи на структурни проблеми в икономиката, като ниска производителност на труда и недостатъчна инвестиционна активност.
Населението намалява, а обслужващият персонал се увеличава
Фискалният съвет излезе с предложения за оптимизиране на разходите за персонал в бюджетната сфера. Първото предложение е за намаляване на общинската администрация чрез сливане на общини – намаляващото население прави административната тежест за малките общини непосилна.
На фона на демографския срив администрацията не само не намалява, а дори се увеличава (достига 35 000 души).
Друго предложение е оптимизация на броя на полицаите, който също расте при намаляващо население. По последни данни на НСИ през 2022 г. те са 421 на 100 000 души, а през 2015 г. са били 312, което е и средното за ЕС. По разходи за сектор „Вътрешен ред и сигурност“ България е на челно място в общността – 2.7% от БВП, докато средният дял в Евросъюза е 1.7% от БВП.
Фискалният съвет предлага още държавните служители и полицаите да плащат личните си осигурителни вноски, както всички останали.
Необходимо е също настоящата политика по заплащане на персонала в обществения сектор да се преосмисли, защото тежестта на разходите за персонал стана твърде голяма (10% от БВП), а изпреварващият ръст на доходите спрямо инфлацията стимулира потреблението и генерира още инфлация.
Друга причина за исканите промени се крие в това, че приоритетното увеличаване на заплатите в определени сектори създава усещане за несправедливост и води до протести за по-високи заплати и в другите сфери. От друга страна намаляването на населението изисква и съкращаване на служителите, при които натовареността намалява, като например – полицаи, учители, лекари, чиновници и други.
Източник: Banker.bg
