Евентуална продължителна блокада на корабоплаването в Ормузкия проток би засегнала вноса на Европейския съюз както пряко чрез доставки на енергийни ресурси, така и косвено чрез глобалните вериги на доставки. Това се посочва в нов анализ на мюнхенския институт Ifo и Econpol Europe, цитиран от БТА.
Според изследването, преките доставки за ЕС от Иран и съседните държави, които достигат до Европа през Ормузкия проток, представляват сравнително малък дял от целия внос от страни извън Съюза. По-различна е картината обаче при енергийните ресурси.
Вносът от Иран и съседните държави, който достига до Европа през Ормузкия проток, съставлява сравнително малка част от всички доставки. Ситуацията е различна, ако се разглеждат само доставките на петрол и газ. Рисковете включват и косвени ефекти чрез глобалните вериги на доставки“, посочва Лисандра Флах, директор на Центъра за международна икономика към Ifo.
По изчисления на изследователите, делът на вноса от Иран и съседните държави, доставян в ЕС през Ормузкия проток, е около 2 процента от общия импорт от страни извън Съюза. Значително по-висок е обаче делът при енергийните ресурси – 6.2 процента при суровия петрол и 8.7 процента при втечнения газ.
Освен потенциалните прекъсвания на доставките заради блокадата, експертите предупреждават и за косвени рискове. Според Флах, продължителната блокада на Ормузкия проток би могла сериозно да ограничи износа на петрол от държавите от Персийския залив към страните западно от протока.
Дори преките ефекти за Европа да не са значителни, косвените последици – по-високи цени на петрола и нарушения при веригите на доставки – представляват по-голям риск за европейската икономика“, подчертава тя.
Източник: Economic.bg
