Служителите на Schroders Plc („Шрьодерс“) отдавна подозирали, че фамилията милиардери, която контролираше финансовата къща на лондонското Сити повече от два века, може в крайна сметка да реши да я продаде. Въпреки това, когато решението им бе обявено, то изненада всички.
Бруно Шрьодер – покойният наследник на финансовата фирма, и редица главни изпълнителни директори неизменно изключваха сливането на бизнеса за управление на фондове с друга фирма. Ричард Олдфийлд, който пое поста главен изпълнителен директор, за да стабилизира дейността на „Шрьодерс“ в края на 2024 г., дори заяви на 12 февруари, че компанията „никога не е била за продажба“. И все пак зад кулисите, той проучвал сделка с Бил Хъфман от американската Nuveen („Нювийн“).
В последвалото изявление, потвърждаващо придобиването за 9.9 милиарда паунда, и двете фирми рекламираха дългата си история и връзките със семействата си основатели. „Нювийн“ е кръстена на човека, който е започнал да гарантира общински облигации в Чикаго преди повече от век.
В Сити сделката беше поредният студен душ, че някои от най-големите и известни имена в световен мащаб са малки. Защото дори активите на „Шрьодерс“ в размер на 1 трилион долара я оставят по-малка и по-уязвима от световните съперници поради факта, че мениджърите на активни инвестиции се борят да се конкурират с евтини пасивни продукти.
„Това е краят на една ера“, коментира Майкъл Добсън, който през последните две десетилетия е бил последователно изпълнителен директор, главен изпълнителен директор и председател на „Шрьодерс“. „Донякъде е тъжно, но бизнесът, надяваме се, е намерил нов добър дом и изглежда като разумно решение.“
„Винаги съществуват мигове на недоверие, когато някой от тези дългогодишни семейни бизнеси реши да продава“, посочва Робърт Пикеринг – бивш шеф на търговската банка Cazenove, която продаде своето звено за управление на фондове на „Шрьодерс“ през 2010 година. „Семейството винаги казва „никога“, но в действителност отговорът е „не“, докато не е „да“, добавя той. В момента Пикеринг е председател на базираната в Лондон търговска фирма Marex Group. Той обяснява решението за продажба с усещането на фамилията, че „не може да се конкурира в свят, доминиран от гигантски пасивни фирми.“
„Шрьодерс“ е поредното известно име като Cazenove, SG Warburg и Mercury Asset Management, загубило независимостта си през последните три десетилетия. Звеното за инвестиционно банкиране на финансовата компания беше продадено на „Ситигруп“ през 2000 години. Засега запазилото независимостта си име с дълбоки корени в лондонското Сити, е Rothschild & Co.
Финансовото сърце на Лондон има дълга история на консолидации
| Година | Сделки |
|---|---|
| 1995 | SG Warburg е продадена на Swiss Bank Corporation |
| Kleinwort Benson е продаден на Dresdner Bank | |
| Barings Bank преминава в ръцете на ING | |
| 1998 | Hambros Bank е купена от Societe Generale |
| 2000 | Robert Fleming & Co. е прораден на Chase Manhattan |
| Schroders investment bank е погълната от Citigroup | |
| 2010 | Cazenove е придобит от JPMorgan |
| 2011 | Evolution Group е прорадена на Investec |
| Collins Stewart Hawkpoint е купен от Canaccord | |
| 2012 | RBS продаде Hoare Govett на Jefferies |
| 2017 | Panmure Gordon отива в ръцете на Atlas Merchant Capital и QInvest |
| 2023 | Cavendish е създаден чрез сливането на finnCap и Cenkos |
| Numis става частна притежание на Deutsche Bank | |
| 2024 | Panmure Liberum се ражда от обединението на Panmure Gordon, Liberum |
Много от тези продажби се случиха като част от „Големия взрив“ на дерегулации на консервативния премиер Маргарет Тачър от 80-те години на миналия век, който позволи на чуждестранни фирми да навлязат на пазара.
Сити обаче е подложен на натиск напоследък, по-специално в резултат на решението на Острова да излезе от Европейския съюз, гласувано през 2016 години. Няколко високопоставени фигури във финансовото сърце на британската столица заявиха, че продажбата на „Шрьодерс“ на „Нювийн“ е била необходимо защитно сливане. Но те също така я определят и като отражение на ниските оценки на британските компании, които се търгуват на борсата, и намаляващата привлекателност на Лондон за чуждестранен капитал в Европа.
„Това е удар за сектора на финансовите услуги на Обединеното кралство – най-големият независим мениджър на активи беше закупен“, посочва Мартин Гилбърт – основател на Aberdeen Asset Management през 80-те години на миналия век, ръководил сливането му със Standard Life през 2017 година. Неговата стара фирма, Aberdeen Group Plc, все още е регистрирана на Лондонската борса – един от малкото самостоятелни британски мениджъри на фондове, редом с Man Group Plc и Jupiter Fund Management.
Други величия от бранша са по-оптимистични. Найджъл Бордман – председател на частната банка Arbuthnot Latham и бивш партньор в адвокатската кантора Slaughter and May, заяви: „Видяхме как търговските банки напускат Сити и BREXIT. При условие че нямаме абсурдна регулация, Сити все още е много силно заради своята правна система и почтеност, часовата си зона и език.“
Друг председател на компания за финансови услуги, пожелал анонимност, смята за положителен знак, че голям американски мениджър на фондове инвестира милиарди във Великобритания, като същевременно плаща значителна премия за „Шрьодерс“. Все пак, статусът на Америка на най-големия фонд от капитал в света не може да бъде оспорен, допълва той.
Междувременно, „Нювийн“ се постара да подчертае ангажимента си към Великобритания. В съобщението за сделката се отбелязва, че ако обединеният бизнес реши в някой момент да се върне на фондовия пазар, той ще се регистрира на Лондонската фондова борса „като едно от местата за двойна регистрация“.
След пенсионирането на по-големия си брат, Йохан Хайнрих Шрьодер основава собствена фирма, J. Henry Schröder & Co. през 1818 година.
Емитира облигации в подкрепа на първата железопътна линия в Япония през 1870-а.
През 1923 г. „Шрьодерс“ прави първите си стъпки в Съединените щати.
През 1924 г. основава първия си инвестиционен тръст и започва да управлява инвестиции за клиенти.
Регистрира акциите си на лондонската фондова борса през 1959 година.
През 1968 г. дейността на Schroder Trust Company се разширява в институционално управление на инвестиции със закупуването на Naess & Thomas. Schroder, Naess & Thomas по-късно е преименувана на Schroder Capital Management.
През 1979 г. навлиза на пазара на пенсионни фондове в Съединените щати.
През 1994 г. придобива Wertheim & Co., – инвестиционна банка и мениджър на активи в Ню Йорк, и преименува фирмата на Schroder & Co. Inc. през 1997 г.
В опит да се концентрира изцяло върху управлението на активи, групата продава своето инвестиционно банково подразделение на Salomon Smith Barney, част от Citigroup, през 2000 година.
За да засили присъствието си на американска земя „Шрьодерс“ придобива STW Fixed Income Management през 2012-а, получавайки управляваните от фирмата активи на стойност над 11 милиарда долара.
През 2019 г. умира Бруно Шрьодер – директор и праправнук на съоснователя на компанията Джон Хенри Шрьодер.
През 2024 г. е назначен сегашният главен изпълнителен директор Ричард Олдфийлд.
Източник: Banker.bg
