Нещо мистериозно се случва в света на книгите втора употреба, пише BBC. През последните няколко месеца независими книжари наблюдават странен модел на покупки, при който десетки техни книги биват изпращани до отдалечени складове.
В една обичайна седмица Стюарт Манли от Barter Books в Нортъмбърланд, Великобритания продава между две и три хиляди книги. Но една неотдавнашна голяма поръчка от канадска компания се е равнявала на количеството, което обикновено би продал за седем дни.
Той казва, че „никога не е виждал подобно нещо за 30 години в търговията с книги втора употреба“.
Манли не е единственият. Книжари от цял свят съобщават за сходни необичайно големи поръчки. Те не са сигурни каква е крайната дестинация на книгите им. Но подозрението е, че те не се купуват за запалени читатели в чужбина, а за друго с ненаситен апетит за нова информация – изкуствения интелект (AI).
Съдебната битка за книгите
Идеята, че бумът в продажбите на книги втора употреба се дължи на стремителното развитие на изкуствения интелект, може да бъде проследена до съдебно решение в САЩ.
През 2025 г. съдия постанови, че използването на книги, закупени по този начин, за обучение на софтуер с изкуствен интелект не нарушава американското законодателство за авторското право. Решението беше резултат от съдебен иск срещу компанията за изкуствен интелект Anthropic, заведен от трима автори. В решението си съдия Уилям Алсъп заяви, че използването на книгите на авторите от Anthropic е „в изключително висока степен трансформиращо“ и следователно е допустимо според американското законодателство.
След като миналия месец съдебни документи бяха разсекретени, стана ясно също, че книги са били унищожавани в процеса на обучение на чатбота Claude на Anthropic.
Claude се обучава върху комбинация от публично достъпни данни от интернет, закупени по търговски път масиви от данни и данни, които генерираме сами“, заяви говорител на компанията.
От Anthropic настояват, че осигуряването на книги за обучение е широко използван подход в индустрията за изкуствен интелект. „Нито една от нашите програми за придобиване на данни не купува и не унищожава редки или антикварни книги“, добави говорителят.
Въпреки това идеята, че книги се унищожават, предизвиква безпокойство. Дейвид Тобин, който управлява Walden Books в Северен Лондон, също е регистрирал необичайни продажби.
В известен смисъл е много приятно да продадем някои от тези заглавия, които не са се продавали от много години, но би било тъжно, ако бъдат унищожени“, казва той.
Разрушително сканиране
Съдебните документи по делото срещу Anthropic разкриват, че проектът за дигитализиране на стари книги е бил наричан във вътрешната комуникация на компанията „Проект Панама“. Документите сочат, че целта на компанията е била „разрушително да сканира всички книги по света“. Разрушителното сканиране представлява процес, при който книгите се изпращат до места, където могат да бъдат дигитализирани в промишлен мащаб. Това включва отстраняване на гръбчето на книгата, за да могат всички страници да бъдат сканирани бързо – а останалата част да бъде рециклирана.
Около „Проект Панама“ има много неизвестни“, казва Манли от Barter Books. „Името е ново за мен, но самият проект като практика не е и отдавна е предмет на много дискусии във форумите на книжарите.“
Той не знае дали неговите книги се купуват именно за този проект, или за сходни инициативи на други компании за изкуствен интелект, но според него продажбите също трудно могат да бъдат обяснени, тъй като изглеждат напълно произволни и „без никаква логика“.
Поръчките варират от малко известни текстове на латински до каубойски романи. Експерти казват, че разнообразната тематика също насочва към изкуствения интелект, тъй като необичайни и редки текстове могат да осигурят нов материал за подобряване на обучението на големи езикови модели – технологията, върху която са изградени генеративни инструменти с изкуствен интелект като чатботовете.
Професор Емили Хъдсън, специалист по интелектуална собственост в Оксфордския университет, казва, че законодателството за авторското право във Великобритания се различава от това в САЩ.
Изходната позиция във Великобритания е, че всички тези действия по копиране – създаването на библиотеката за обучение и самото обучение – изискват разрешението на притежателя на авторските права“, казва тя.
Етични опасения
За книжарите това създава дилема. Те се чувстват неудобно от идеята, че книгите могат да бъдат унищожавани – макар да признават, че не всяко заглавие непременно трябва да бъде запазено.
Неотдавнашен академичен труд, издаден само в 100 екземпляра, 75 от които вече се намират в библиотеки, може да е много рядък на пазара – но може би не е чак толкова голяма загуба, ако един екземпляр бъде унищожен“, казва Дерек Уокър, собственик на книжарницата McNaughtan’s в Единбург.
„Но ние притежаваме и сме продавали книги, които например са единственият известен оцелял екземпляр от дадено издание от XVIII век. Би било много по-сериозен проблем, ако подобна книга бъде купена, за да бъде унищожена, след като е оцеляла толкова дълго“, добавя той.
Манли пък казва, че рециклирането на книги е добро решение за много заглавия, които хората вече не искат да държат по рафтовете си – особено когато това води и до ръст в търговията. „Някои може да имат етични опасения за това къде отиват книгите и дали биват унищожавани, но светът вече няма нужда от пет милиона копия на „Шифърът на Леонардо“, коментира той.
Имал съм книги, обявени за продажба в интернет в продължение на 20 години, които не се бяха продали до този момент“, споделя Манли.
Източник: Economic.bg
