Доклад за въздействие на околната среда е на път да взриви обществения мир в Сухиндол
Еколозите предупреждават, че силово прокарване на строителни интереси с мантрата „зелена енергия” няма да заблуди нито местните жители, нито експертите
Изграждането на ВЕИ-комплекси в плодородни земи и унищожаването на пасища и други природни местообитания, открай време не се приема особено добре от гражданските и природозащитните организации. Особено когато контролът върху ВЕИ-инвестициите е далеч от необходимото ниво, а пред РИОСВ клечат обгрижвани от местната власт бизнесмени.
Такъв е случаят с инвестиционно предложение с възложители община Сухиндол и „Уаби-саби Алфа“ ООД“ за изграждане на фотоволтаичен парк в община Сухиндол, което провокира поредното недоволство сред граждани и експерти.
Още от миналата година
този проект провокира серия протести,
след като със заповед на кмета бяха изкоренени самозалесили се дървета в земеделската земя, за която е подадено инвестиционното предложение.
То предвижда разполагане на фотоволтаични панели на обща площ над 9.5 кв. км. земеделски земи, част от които представляват защитени местообитания, както и самозалесили се гори, твърдят от природозащитните организации.
Според тях с тази площ този фотоволтаичен парк би бил най-мащабният в България. Местната общност протестира – както заради мащаба на проекта, така и заради увреждането на местния ландшафт и традиционно винопроизводство.
Тези аргументи обаче остават „неразбрани“ от общинските власти, които отдавна подкрепят проекта.
Нека не забравяме, че мераците за реализацията на този проект вече трета година създават смут в обществото. Историята започва още с решение (№421) на Общинския съвет на Сухиндол от 29 юни 2023 г., като всички съветници гласуват „за“ и дават предварително съгласие на австрийската компания Green Source GmbH, базирана във Виена и специализирана в изграждането на наземни соларни паркове, да реализира мащабният проект. По това време проектът се движи от три австрийски компании — Green Source, LSG Group и Core Value Capital, заедно с българското дружество „Уаби Саби Алфа“ ООД, създадено специално за проекта.
За да получат благословията на местния парламент
инициаторите на проекта не жалят обещания за бъдещи социални придобивки в района, като например 220 000 евро гаранция в специална сметка, достъпна за община Сухиндол, като гаранция за извършване на инвестицията и поетите ангажименти от инвеститорите; откриване над 50 пряко и непряко заети работни места при реализирането на проекта; покриване на разходите за електричество за няколко общински сгради като разходите за електричество не трябва да надвишават стойността на фактурата от 2022 г. + 5%.
Това са сградата на община Сухиндол, читалище „Трезвеност“, училище „Свети Климент Охридски“, уличното осветление на града, детска градина „Соня“, детска ясла „Осми март“ и домът за пълнолетни лица с деменция, с. Горско Косово; спонсорство на футболен клуб ФК „Лозен 1924“ Сухиндол с конкретни активи за период от 5 години; подмяна на уличното осветление в Община Сухиндол; заплати за служител в Музея на виното, като общите разходи за това не трябва да превишават 1500 лв. месечно за период до две години.
Освен това се предвиждат компенсации за засегнати земеделци, които получават субсидии за земеделска дейност, съгласно сключените от тях договори с община Сухиндол, които ще бъдат засегнати при реализиране на проекта. Компенсациите не следва да са по-малко от действителните вреди за стопаните и предвиждат и евентуалните им финансови корекции, наложени им след прекратяване на договорите за наем.
На пръв поглед – прилични ангажименти…
Но дали цената, която ще плати природата и местната общност, не е твърде висока? Този въпрос отдавна стои пред местните жители, а отговорите далеч не са еднозначни и до днес.
Експертните оценки от специалисти от научните среди, сдружение „Балканка” и Българското дружество за защита на птиците изтъкват недостатъци на доклада по екологична оценка. Проектът за частично изменение на Общия устройствен план на община Сухиндол предвижда всички пасища и ливади, но също така и други земеделски земи, залесени територии и гори в землищата на гр. Сухиндол и с. Коевци да сменят предназначението си в урбанизирана територия с начин на трайно ползване „за фотоволтаичен парк“.
Според експертите реализацията на този проект ще бъде свързана със значително отрицателно въздействие върху биологичното разнообразие на района. Пряко ще се унищожат тревни, горски и храстови съобщества, които са местообитания на редки, застрашени и защитени растителни и животински видове. Проектът планира унищожаването на близо 11% от земеделските земи в общината и почти 100% от пасищата в съответните землища, но в доклада за Екологична оценка това е представено като „устойчива дейност”.
Предвид мащабите на проекта и
потенциалните щети върху биоразнообразието,
поминъка и ландшафта на района, експертите от различни сдружения и институции, сред които Пенчо Пандъков, проф. д-р Росен Цонев, д-р Стойчо Стойчев, д-р Димитър Плачийски и Ирина Матеева са положили усилия да извършат серия от проучвателни посещения на процесните имоти през месеците май, юни и септември 2025 година.
Изследването сочи, че докладът по екологична оценка на инвеститора се базира на недостатъчно данни, обосновава неверни заключения и дава пристрастни към икономическите интереси на възложителя оценки и тълкуване на правната рамка. Например, разделът за птиците изобилства от манипулативни твърдения, погрешно изнесени данни, отнасящи се за Добруджа, погрешни заключения, несвързани текстове, липса на обективен научен анализ и демонстрация на данни и заключения, които имат смисъл основно при изграждане на вятърни генератори, а не на соларни паркове. В доклада за екологична оценка не е разгледана принадлежността на десетки видове от Приложение 3 на Закона за биологичното разнообразие (ЗБР), за това съобщават от гражданската инициатива „Зелени закони“.
Те съобщават, че според местните жители строителството на фотоволтаици нарушава редица техни права, както и законодателството на Република България
В рамките на срещите на коалиция „Право на природа” Тома Белев установи, че при гласуване на Общия устройствен план на Сухиндол през 2017 г. са приети параметри на застрояване в пъти по-ниски от предлаганите от проекта за фотоволтаици, а
конкретни имоти са изобщо недопустими за застрояване.
В този смисъл ще подлежи на бъдещи обжалвания и планираната промяна на ОУП, предвидена в проекта за Частично изменение на ОУП на община Сухиндол и ПУП-ПЗ за промяна предназначението на поземлени имоти в землищата на гр. Сухиндол и с. Коевци в община Сухиндол с цел изграждане на фотоволтаичен парк.
Становище на Националния природонаучен музей към БАН посочва некоректно цитирани данни, липса на оценка за групи от видове и общо неспазване на професионалните стандарти за актуалност на данните, достоверност и изчерпателност в доклада по Екологична оценка. Според института на БАН има основателни съмнения за нарочна липса на разглеждане на разумни алтернативи на предлаганото инвестиционно предложение.
Експерти и граждани напомнят, че изграждането на мощности за енергия от слънцето може и трябва да се случва при опазване на горите и ценните пасища и ливади на България. Загубата на хиляди декари ценни земеделски и природни територии за изграждането на ФЕЦ противоречи на рамковата политика на ЕС за опазване на природата, както и на основополагащи принципи в стратегическите документи, с които страната ни се опитва да постигне балансирано регионално развитие, разумен енергиен преход към ВЕИ, климатични цели, опазване на околната среда и устойчивото използване на природните ресурси.
Да, ама не
Проектът за изменение на ОУП на община Сухиндол предвижда общински имоти с обща площ от 9454.529 дка да променят устройството си, като се определят за „Предимно производствена зона“ със съответните режими на застрояване и последваща промяна на НТП в „за електроенергийно производство“. Понастоящем тези имоти са предимно естествени и полуестествени природни територии с високо биоразнообразие, осигуряващи разнообразни екосистемни услуги и представляващи ценен ресурс за развитие на устойчив поминък. Огромна част от площите са пасища, но също ливади, гори и храсталаци в земеделски земи, съобщават от „Зелени закони“.
Целта на устройствената териториална промяна е изграждане на ФЕЦ с проектна мощност 500 MW, разпределени в пет фотоволтаични блока. Производството на енергия от ВЕИ е необходимо за постигането на енергийна независимост и овладяване на промените в климата, но същото не бива да се противопоставя на опазването на околната среда и биоразнообразието, категорични са природозащитниците.
Доклад на WWF – Световният фонд за природата от 2023 г. изчислява, че върху подходящи урбанизирани терени могат да се инсталират 94% от целевите мощности за фотоелектрически централи за България до 2050 година. Същевременно изчисленията сочат, че върху подходящи нарушени терени могат да се инсталират 99 % от целевите мощности.
Това означава, че
без увреждане на природни места могат да се инсталират
соларни инсталации с почти два пъти повече производствен капацитет от националните цели.
С това България може да избегне потенциални екологични щети и да улесни бързото развитие на ВЕИ.
От „Зелени закони“ напомнят, че увреждането на природата заради строителство, било то и на енергийни технологии, трябва да подлежи на контрол по природозащитното законодателство.
А изрично европейско законодателство изисква използването на урбанизирани и нарушени терени за ВЕИ проекти и изрични мерки и планове от всяка държава членка на ЕС за опазване на биоразнообразието в нея – включително категоричният текст на Директива (ЕС) 2023/2413 за енергията от възобновяеми източници „да се постигне засилена защита на местообитанията с голяма степен на биоразнообразие и на богатите на въглерод местообитания, като например девствени и вековни гори, гори с висока степен на биоразнообразие, пасища, торфища и степни местности“.
Еколозите предупреждават, че силово прокарване на строителни интереси с етикет „зелена енергия” няма да заблуди местните жители, нито експертите. Предстоят протести на място, както и съдебни битки за отстояването на изграждането на ВЕИ мощности без увреждане на природата – на подходящите за тях места в урбанизирани и нарушени терени и в никакъв случай на мястото на гори и ценни природни местообитания.
Източник: Banker.bg
