В проекта на бюджет за 2026 г. влизат редица амбициозни железопътни инфраструктурни проекти. Само през следващата година Министерството на транспорта (МТС) е предвидило близо 1 млрд. лв. за всички 55 обекта. За сравнение, в тазгодишния бюджет място намериха 42 проекта за малко над 320 млн. лв. Сега са включени някои напълно нови – например жп линиите София – Перник, Перник – Радомир, Радомир – Гюешево. На практика това е почти цялото направление от столицата към границата със Северна Македония. За първи път в проектобюджета влиза и жп участъка Видин – Срацимир. Всички те са включени за дофинансиране сега, тъй като стъпки към тяхното реализиране бяха направени едва през тази година.
Екипът на Economic.bg се опита да изведе някои от най-важните и стратегически жп проекта, които формират голям процент от общо заложените средства в проектобюджета на МТС. Като такива сме идентифицирали 18 големи проекта със заложено финансиране за периода 2026 – 2028 г. в размер малко над 1.2 млрд. лв. Само за 2026 г. са предвидени над 719 млн. лв., за 2027 г. – около 239 млн. лв., а за 2028 г. – над 264 млн. лв.
Ако трябва да се обхванат всичките 55 проекта на Министерство на транспорта, сумата би скочила до почти 1.5 млрд. лв. От тях за 2026 г. са предвидени над 817 млн. лв., за 2027 г. – почти 312 млн. лв., а за 2028 г. – почти 352 млн. лв. Поне това показва справка в Програма за приоритетни стратегически инвестиционни проекти с национално финансиране за периода 2026 – 2028 г. Това е приложение към проектобюджета.
През миналата година в бюджета влязоха два списъка с проекти, които са стратегически и които трябваше да бъдат финансирани от държавата. Единият беше приоритетен, а другият – резервен, т.е. какво може да финансира бюджетът в периода 2025 – 2028 г. В приоритетния бяха заложени 42 проекта за над 320 млн. лв., а в резервния място намериха 31 проекта (някои, дублиращи се от основния списък) за над 931 млн. лв.
Какви жп проекти ще се финансират?
Жп линията до Северна Македония
Новите обекти, които намират място в проектабюджета, са основно свързани с жп линията до Северна Македония. Като дофинансиране влизат 3 проекта – модернизация на жп участъка София – Перник, жп участъка Перник – Радомир, както и жп линията от Радомир до Гюешево.
За модернизацията на жп участъка от София до Перник не са предвидени средства за 2026 г., но за сметка на това има заложени такива за следващите две години – за 2027 г. са 17.5 млн. лв., а за 2028 г. – малко над 20.6 млн. лв. Като целева стойност са записани модернизация на 27.8 км железен път, като това е точната дължина на участъка. Влизат още 9.5 км тунели, реконструкция на 4 гара и 4 пътни подлези и надлези.
За момента няма много изчерпателна информация какво се случва с проекта. По информация на „Медиапул“ обществена поръчка за жп участъка ще бъде стартирана до края на тази година. В края на 2024 г. Национална компания „Железопътна инфраструктура“ стартира търг за реконструкция на гарите в Перник и Радомир.
Продължението на направлението – участъка между Перник и Радомир – също е залегнал в проектобюджета. Това е логично, тъй като НКЖИ обяви поръчка за избор на изпълнители на стойност 462 млн. лв. Като дофинансиране за 2026 г. са заложени над 66.5 млн. лв., за 2027 г. – над 21 млн. лв., а за 2028 г. – малко над 22.7 млн. лв.
Дължината на участъка е 17 километра, като основното финансиране идва от програма „Транспортна свързаност“. Заложеният срок за приключване на дейностите е до средата на 2029 г., според заложеното в търга. Интерес вече проявиха и български, и международни компании.
Като дофинансиране влиза и следващият жп участък – от Радомир до Гюешево. За него също не са предвидени средства за 2026 г., но за сметка на това има заложени такива за 2027 г. – в размер на над 11.6 млн. лв., както и за 2028 г. – в размер на над 12.3 млн. лв.
Участъкът Радомир – Гюешево е с обща дължина 87.9 км. Линията е разделена на два участъка: Радомир – Кюстендил, както и Кюстендил – Гюешево. Търг за въпросния участък се очаква да стартира в средата на 2026 г., съобщи „Медиапул“ преди дни. Така липсата на финансиране за следващата година е съвсем логично, тъй като поръчките са дълги и често обжалвани.
Припомняме, че само преди дни бе подписано споразумение със Северна Македония за завършване на линията. В ход е поръчка и за участъка Гюешево – граница със Северна Македония.
Видин – Срацимир
Друг проект, който влиза за финансиране за първи път в проектобюджета, е жп участъкът между Видин и Срацимир. Той е част от по-голямото направление между Видин и София. Заложени са средства за дофинансиране още за следващата година в размер на 60.1 млн. лв., което е сигнал, че проектът ще бъде задвижен. За 2027 г. предвидените средства са над 7.7 млн. лв., а за 2028 г. – над 11.5 млн. лв.
Като индикатори са посочени нова железопътна линия с дължина 21 км, въпреки че самият участък е само 19 километра, нови мостове – 8, един нов тунел, както и нова гара Видбол.
Припомняме, че Национална компания „Железопътна инфраструктура“ в началото на годината качи няколко предварителни обявления за предстоящи поръчки. Така стана ясно, че планира търг за въпросния участък с прогнозна стойност над 485.8 млн. лв. без ДДС със срок за изпълнение 42 месеца. Такъв търг до момента не е обявен.
Междувременно бяха избрани изпълнители за другите участъци от жп линията Видин – Медковец. Модернизацията доближи 1 млрд. лв. за 44-километровата отсечка между Срацимир и Медковец.
Жп възел Пловдив
Друг важен проект, за който има заложено дофинансиране, е развитието на жп възел Пловдив. Средства са предвидени единствено за 2026 г. в размер на 76.3 млн. лв. Най-вероятно няма заложени такива за следващите две години, тъй като се очаква проектът да завърши.
За сравнение, в бюджета за 2025 г. проектът намери място с финансиране малко над 20.4 млн. лв., а в резервен списък фигурираха още 12.1 млн. лв.
Припомняме, че инвестицията по проекта е в размер на 298 млн. лв., като средства са осигурени от Механизма за свързване на Европа. Във вторник стана ясно, че пробивът под Централна гара в Пловдив ще е готов до юни 2026 г. По време на инспекция транспортният министър Гроздан Караджов определи 800-метровия тунел като „един от най-мащабните и сложни в страната“, като уточни, че до момента са изпълнени около 85% от строително-монтажните работи. Според него, работата в момента се движи с „рекордно бързи срокове“, което е от ключово значение, предвид сериозното забавяне, регистрирано преди.
Жп направлението от София през Елин Пелин до Септември
Друг ключов проект, заложен в проектобюджета, е жп участъка София – Елин Пелин. За 2026 г. предвидените средства са над 41.6 млн. лв., за 2027 г. – над 11.5 млн. лв., а за 2028 г. – малко над 9 млн. лв. За сравнение, в тазгодишния бюджет проектът бе с над 24.5 млн. лв. финансиране, а в резервния списък имаше още 9 млн. лв.
Важно е да уточним, че жп линията София – Елин Пелин е разделена на два участъка – единият е между София и Искър, а другият – между Искър и Елин Пелин. Общата им дължина е 23 километра.
Припомняме, че договорът с първоначално избраният изпълнител бе прекратен през 2022 г. заради бавно изпълнение. След това първият участък бе поверен на държавната ТСВ, като договорът е за над 63.3 млн. лв. За участъка Искър – Елин Пелин поръчка бе обявена с прогнозна стойност 54.3 млн. лв., но все още няма официално обявен изпълнител и подписан договор. По информация на „Медиапул“ от август 2024 г. оферта е постъпила на стойност 87 млн. лв., което значително надвишава индикативната цена, и това е вероятната причина проектът да се бави. Дейностите се финансират от Механизма за Свързана Европа и Програма „Транспортна свързаност“.
Продълженията на тази линия също са със заложено финансиране в проектобюджета. Става въпрос за жп участъка Елин Пелин – Костенец, както и участъка Костенец – Септември.
За Елин Пелин – Костенец през следващата година са предвидени почти 82 млн. лв., за 2027 г. – над 21.3 млн. лв., а през 2028 г. – над 22.7 млн. лв. За сравнение, в тазгодишния бюджет проектът бе със записано финансиране единствено в резервния списък на стойност 107.4 млн. лв.
Припомняме, че участъкът е с обща дължина около 51 километра, като е разделен на три по-малки лота – Елин Пелин – Вакарел, Вакарел – Ихтиман и Ихтиман – Костенец. Това е един от най-сложните инфраструктурни проекти в България, който включва изграждането на 20 тунела, 24 моста и виадукта, както и редица нови гарови съоръжения и пътни надлези.
През юни стана ясно, че проектът е поскъпнал с над 122 млн. лв. без ДДС, основно заради необходимостта от нови укрепителни решения по тунела край Вакарел, както и заради инфлацията и индексацията на строителните материали. От тях 71 млн. лв. са само за новите инженерни укрепвания, а останалите средства покриват индексация на цените и непредвидени дейности.
Общата стойност вече надхвърля 1.02 млрд. лв. без ДДС, което го прави най-големият железопътен инфраструктурен проект в страната, финансиран по Механизма за свързване на Европа (МСЕ).
По последна информация строителството по трите подучастъка напредва с различно темпо – най-значим прогрес има при тунела „Елин Пелин“ (около 6.8 км) и при тунела „Вакарел“ (около 7 км), където се извършват едновременно изкопни и укрепителни работи. Завършването на целия участък се очаква в рамките на 2029 г., което означава, че и през следващите няколко бюджета ще са нужни значителни дофинансирания, за да бъде осигурено пълното му реализиране, особено след проблемите при тунела край Вакарел.
За жп участъка Костенец – Септември за следващата година са предвидени над 84.6 млн. лв., за 2027 г. – над 16.3 млн. лв., а за 2028 г. – над 21.3 млн. лв. За сравнение, в тазгодишния бюджет проектът бе със заложено финансиране 57.4 млн. лв., както и още над 52.2 млн. лв. в резервния списък.
Припомняме, че проектът тръгна още през 2019 г. с договор за 379.9 млн. лв. без ДДС, но между края на 2022 и средата на 2025 г. цената нарасна с над 66.8 млн. лв. без ДДС. Според министър Гроздан Караджов, участъкът трябва да е завършен до 2029 г., въпреки че строителството бе замразено през 2024 г. и беше възобновено с ускорен темп през 2025 г.
Жп участъкът между София и Волуяк
За жп участъка между София и Волуяк, който е част от по-големия проект за развитие на жп възел „София“, са заложени средства единствено за 2027 и 2028 г. – съответно над 11.5 млн. лв. и над 10.1 млн. лв. Не е ясно защо не са заложени средства за 2026 г.
В тазгодишния бюджет проектът фигурираше, но без заложено финансиране. Такова имаше предвидено единствено в резервния списък – около над 3.6 млн. лв.
Жп участъкът между София и Волуяк е част от мащабния проект за развитие на железопътния възел „София“, който цели пълна реконструкция на трасето от Централна гара София до гара Волуяк, включително нови гарови съоръжения, сигнализация и електрификация. Дължината на отсечката е около 10 км, а проектът е на обща стойност около 245 млн. лв. без ДДС, от които близо 199.8 млн. лв. са за строителство и 45.5 млн. лв. – за системи за сигнализация и телекомуникации. Финансирането е по Механизма за свързване на Европа.
Карнобат – Синдел
За удвояването и електрификацията на жп линията Карнобат – Синдел са предвидени над 67.4 млн. лв. през 2026 г., над 12.5 млн. лв. за 2027 г., както и над 10.7 млн. лв. за 2028 г. За сравнение, в бюджета за тази година бяха предвидени над 17.5 млн. лв., както и още над 18 млн. лв. в резервен списък.
Жп линията Карнобат – Синдел е с дължина около 120 километра и е част от направлението Варна – Бургас. Проектът предвижда удвояване на съществуващата линия и пълна електрификация, както и модернизация на гарите, прелезите и системите за сигнализация и телекомуникации.
Това е един от най-старите, но все още недовършени инфраструктурни проекти в България. Строителството е започнато още през 80-те години, но впоследствие замразено, като част от съоръженията – включително тунелът край село Лозарево с дължина 2.8 км – са останали неизползваеми. През последните години НКЖИ възобнови дейностите. Според Националния план за развитие на железопътната инфраструктура, удвояването и електрификацията на линията Карнобат – Синдел се оценяват на 460 млн. лв., като реализацията е планирана до 2027 – 2029 г.
Русе – Варна
За проекта за възстановяване на параметрите по жп линията Русе – Варна са заложени над 18.6 млн. лв. за 2026 г. Освен това са предвидени средства и за 2027, и за 2028 г. – съответно 12.7 и 17.1 млн. лв. За сравнение, в тазгодишния бюджет отделеното финансиране бе малко над 27.7 млн. лв., а в резервен списък имаше още 31.3 млн. лв.
Като целева стойност срещу проекта са записани подновяване на железен път с обща дължина 54 км, както и пресъоръжаване на 4 прелеза. Заложена е модернизация на 8 гари, включително обновяване на коловозното и стрелковото развитие, както и ремонт на 8 приемни сгради. Допълнително проектът включва изграждане на съоръжения за достъпност за лица в неравностойно положение на 3 обекта, мерки за енергийна ефективност на 1 сграда, както и монтиране на фотоволтаични инсталации на 2 гари.
Последните години на фокус е участъкът Русе – Каспичан, който е включен за финансиране по Програма „Транспортна свързаност“ 2021 – 2027 г. По последни данни, общата прогнозна стойност на проекта е 165 млн. лв., а реализацията трябва да приключи до 2029 г. Предвижда се внедряване на Европейската система за управление на железопътното движение (ERTMS), с което ще се осигури пълна оперативна съвместимост на линията и ще се намалят разходите за поддръжка и експлоатация.
Система за издаване на билети
За внедряване и поддръжка на билетоиздаваща система има предвидени средства единствено за следващата година – 16 млн. лв. За сравнение за нея тази година средства имаше единствено в резервния списък (малко над 15.4 млн. лв.), но не и в основния.
Припомняме, че „БДЖ – Пътнически превози“ от няколко години подготвя въвеждането на нова единна билетоиздаваща система, която да обедини онлайн продажбите, резервациите и контрола във влаковете. През миналата година стартираха пилотни тестове с ръчни устройства за издаване на електронни билети във влаковете по направления София – Враца – Видин и София – Варна, като целта бе до края на 2026 г. системата да обхване всички пътнически линии. Новата система трябва да позволи на пътниците да купуват билети онлайн, през мобилно приложение или директно във влака.
Ремонт на депа
В проектобюджета са предвидени средства за ремонт и модернизация на локомотивни и вагонни депа. Ако се съди по целевата стойност, ремонтираните депа ще бъдат 6 броя. За следващата година предвиденото финансиране е почти 50 млн. лв., за 2027 г. – 31.3 млн. лв., а за 2028 г. – 40.8 млн. лв.
Такъв проект фигурираше и в бюджета за тази година, но без заложена сума. През 2024 г. вече бяха проведени пазарни консултации за проектиране на депо „Надежда“ в София. Целта на инвестицията е да се създадат по-модерни и ефективни ремонтни бази, които да позволят по-бърза поддръжка на локомотивите и вагоните, включително на нов подвижен състав.
Ремонт на пътно-железопътен подвижен състав (ПЖПС)
В проектобюджета за 2026 г. са заложени 41.8 млн. лв. за ремонт на пътно-железопътен подвижен състав. През 2027 г. финансирането е планирано да бъде по 15 млн. лв. и за 2027, и за 2028 г. Такъв проект не фигурираше в бюджета за 2025 г., нито в резервния списък.
Ремонт на железния път
За поддържането на постигнатите скорости по вече модернизираните линии в проектобюджета са предвидени 28.2 млн. лв. през 2026 г., малко над 18 млн. лв. за 2027 г. и 21.7 млн. лв. за 2028 г. За сравнение, в бюджета за 2025 г. проектът бе заложен с около 5.6 млн. лв. в основния списък и около 40.8 млн. лв. в резервния.
Според проектобюджета, целевите стойности включват 68 км подновен железен път; 3 пресъоръжени железопътни прелеза; 2 укрепени „слаби“ участъка; 4 укрепени земно-скални откоса; 80 модернизирани прелезни настилки. Основната цел е да се осигури устойчивост на скоростите по натоварените направления и да се предотврати деградация на инфраструктурата между отделните големи проекти за модернизация.
Модернизиране на осигурителни системи и прелезни устройства
Проектът за модернизиране на осигурителни системи и прелезни устройства е с едно от по-големите капиталови пера в проектобюджета. За 2026 г. са предвидени 37 млн. лв., за 2027 г. – 15.8 млн. лв., а за 2028 г. – 16.3 млн. лв. В бюджета за 2025 г. финансиране бе заложено само с по 14 млн. лв. в основния и резервен списък.
Като индикатори в проектобюджета са посочени пресъоръжаване на 31 автоматични прелезни устройства; изграждане на 4 нови междугарови комуникационно-контролни центъра (МКЦ); модернизация на 6 гарови осигурителни инсталации; изграждане на 283 км оптична кабелна мрежа.
Проектът цели повишаване на безопасността на движението е от голямо значение с оглед на инцидентите, които се случиха през последните 2 години. Един от най-тежките бе челният сблъсък на два товарни влака между гарите Световрачене и Кремиковци през януари 2025 г., при който загинаха двама души, а няколко бяха ранени. Разследването на министерството показа, че съществуващите осигурителни системи не са успели да предотвратят грешка в управлението на движението, което подчертава необходимостта от ускорена модернизация на прелезите и сигнализационното оборудване по мрежата на НКЖИ.
Доставка на жп механизация
В проектобюджета за 2026 г. е предвидено финансиране в размер на 44.8 млн. лв., а за 2027 г. – над 12.5 млн. лв., докато за 2028 г. средствата възлизат на 11.3 млн. лв. За сравнение, в бюджета за 2025 г. проектът бе заложен с около 41 млн. лв. в основния списък и 35.5 млн. лв. в резервния.
Според проектобюджета, предвидените дейности включват доставка на 12 броя тежка пътно-механична техника (ТПМ) за ремонт и поддръжка на железния път; 5 броя механизация за поддръжка на контактната мрежа; 3 машини за теснопътната линия Септември – Добринище; 6 платформи, оборудвани с кран на жп ход; специализирана техника на двоен ход (железопътен и пътен режим).
Придобиване на транспортни средства
За придобиване на транспортни средства за нуждите на железопътната инфраструктура и поддържащите звена са заложени 8.9 млн. лв. за 2026 г., 1.9 млн. лв. за 2027 г. и 547 хил. лв. за 2028 г. В бюджета за 2025 г. проектът бе включен, но без конкретна сума, като финансиране фигурираше единствено в резервния списък – около 7.2 млн. лв.
Индикаторите по проекта предвиждат доставка на 3 автоцистерни; 3 възстановителни средства; 83 нови автотранспортни единици – основно високопроходими и специализирани автомобили за поддръжка на железопътната инфраструктура и аварийни дейности.
Пълният списък с всички проекти е наличен на сайта на МФ.
Източник: Economic.bg
