Появата на случаи на хантавирус сред пътници на круизен лайнер в Южна Америка за пореден път събуди инстинктивния страх от нова глобална здравна криза. Според имунолога от БАН проф. Андрей Чорбанов обаче, вероятността този сценарий да се реализира е пренебрежимо малка. В ефира на NOVA той анализира ситуацията, разграничавайки екзотичната заплаха от реалните епидемични рискове в България.
Мистерията на „луксозната“ зараза
Въпреки че щамът „Андес“, разпространен в Чили и Аржентина, е известен с изключително високата си смъртност (между 30% и 60%), механизмът му на разпространение остава неговата „слаба страна“. Проф. Чорбанов отхвърли хипотезата, че източникът на заразата е на самия кораб. Според него дългият инкубационен период – до два месеца – предполага, че туристите са се заразили при посещения на сушата, вероятно в по-бедни или селски райони, където контактът с гризачи е по-вероятен.
„Този вирус изисква изключително интимен контакт, за да премине от човек на човек. Не говорим за пренасяне в градския транспорт или чрез случайна среща“, поясни професорът. Именно специфичният начин на предаване е причината СЗО и експертите да не очакват масова епидемия в Европа или по света.
Морбилите: Завръщането на една предотвратима заплаха
Докато вниманието е насочено към Южна Америка, проф. Чорбанов алармира за много по-сериозен проблем в България – ръстът на заболелите от морбили. Парадоксът тук е, че страната ни разполага с безопасно и достъпно „оръжие“ срещу болестта, което обаче системно се пренебрегва.
Имунологът разкри тревожна практика: родители, подтикнати от антиваксинални настроения, търсят начини да се сдобият с фалшиви документи за имунизация. Според него кризата на доверието, породена от комуникационния провал по време на COVID-19, сега рефлектира върху задължителния имунизационен календар. Резултатът е нови огнища на болест, която би трябвало да е останала в историята.
„Вирусите“ в политическата система
Освен медицинските теми, проф. Чорбанов, в качеството си на политическа фигура, направи паралел между инфекциите и състоянието на държавното управление. Според него най-опасният „вирус“ в момента е тоталното недоверие към институциите и политическия скептицизъм.
Той не спести критики към настоящия състав на служебния кабинет, поставяйки под въпрос експертизата в МВнР, но същевременно отличи фигурата на земеделския министър Пламен Абровски като пример за „идеалния специалист“ на правилното място.
Заключението е ясно: докато екзотичните болести запълват заглавията на международните новини, истинската битка за общественото здраве и стабилност се води на фронта на образованието, доверието и отговорността към ваксинационните политики.
ОЩЕ: Семейните ценности се разпадат: „Пълно е с родители, разчитащи някой гуру да им възпитава децата“
Източник: Актуално
