Предложенията за промени в Закона на защита на потребителите създават прекомерни правомощия на контролните органи и риск от произвол срещу бизнеса. Това заявяват от Асоциацията на търговците на нехранителни стоки (АТНС) по повод законопроекта за изменение и допълнение на този документ.
В свое становище до Министерството на икономиката и индустрията асоциацията очертава основните проблеми на законопроекта: възможност за блокиране на сайтове без потвърдено нарушение, удвояване на глобите при едновременна забрана за повишаване на цените и процедури за връчване на актове, при които управителят на фирмата може никога да не разбере, че срещу него е образувано производство.
Сайтът може да бъде свален, без търговецът да е разбрал
Един от най-спорните текстове в законопроекта предвижда блокиране на интернет страницата и онлайн магазина на търговец, ако контролните органи на Комисията за защита на потребителите (КЗП) три пъти в рамките на 10 дни не успеят да му връчат акт за нарушение. В такъв случай заповедта се публикува единствено на сайта на КЗП, без пряко уведомяване на засегнатия бизнес, и след три дни достъпът до сайта на търговеца се блокира.
Допълнителен проблем е, че заповедта за спиране на сайта започва да се прилата преди да е установено, че е извършено нарушение. Ако търговецът реши да обжалва, делото може да продължи с месеци, през което време бизнесът му ще работи без уебсайт.
На практика законопроектът задължава търговците постоянно да следят официалния сайт на КЗП, за да не пропуснат евентуална заповед срещу тях — публикувана без тяхното пряко уведомяване. Това е непосилно административно бреме, особено за малкия и средния бизнес. Свалянето на интернет страницата може да доведе до необратими загуби за бизнеса и за онлайн потребителите. Изключително тежка мярка, прилагана без потвърдено нарушение и без възможност за защита, коментира адв. Галин Попов, изпълнителен директор на асоциацията.
Акт за нарушение може да получи дори чистачката
Законопроектът предвижда актовете за нарушения да могат да се връчват на всяко лице на трудов или граждански договор с фирмата — не само на управителя. Това означава, че документът може никога да не достигне до ръководството на компанията, а от него да тече срок за отстраняване на нарушение.
Глобите се удвояват, докато цените са замразени
Законопроектът предвижда увеличение на санкциите. За част от глобите, които досега са били от 300 до 1000 лева, се предлага да станат от 200 до 1000 евро, а тези от 500 до 3000 лева — от 300 до 2000 евро. Това не е просто техническо превалутиране по официалния курс, а реално повишение — в горната граница почти двойно.
АТНС посочва и друго противоречие: докато инспектори на КЗП санкционират търговци за разлики от два евроцента при превалутирането, самата държава с този законопроект закръгля глобите нагоре в своя полза — без да спазва официалния курс, чието спазване изисква от бизнеса. От една страна търговците са задължени да не вдигат цени до 8 август 2026 г., а от друга — държавата едностранно повишава санкционната рамка.
Предложенията на АТНС
Организацията настоява за четири конкретни промени в законопроекта:
– Актовете за нарушения да се връчват единствено по електронен път чрез системата за сигурно електронно връчване (eDelivery) на електронното правителство, само на упълномощени представители на бизнеса.
– Санкциите да бъдат превалутирани по официалния курс съгласно Закона за еврото — без държавата да заобикаля правилата, чието спазване изисква от другите.
– Блокирането на уебсайт да не може да се прилага без предварителен задължителен съдебен контрол, при който съдът да се произнася в кратки срокове.
– Цялостна преработка на неясните и непълни разпоредби, въвеждане на обективни критерии, за да не се създава почва за административен произвол.
От АТНС подчертават, че подкрепят целта за по-добра защита на потребителите, но настояват законопроектът да бъде преработен, преди да бъде приет. Организацията е готова за конструктивен диалог с Министерството на икономиката и индустрията.
АТНС обединява национално представени компании за търговия с мебели, строителни материали, спортни стоки, книги и други, като Moemax, Sport Depot, Aiko, Masterhaus, Доверие-Брико, Мегадом, Хеликон и други. Те имат над 100 обекта в 13 областни града и наемат над 3000 души. Асоциацията е част от работните групи „Нефинансов сектор“ и „Защита на потребителите“ към Координационния съвет за подготовка на България за членство в еврозоната.
Източник: Banker.bg
