След години на фокус върху скоростта, дневният ред на финансовите директори в Югоизточна Европа вече е доминиран от необходимостта за изграждане на доверие – в данните, в системите и в управлението на модерните технологии. Финансовите ръководители ускоряват внедряването на нови системи, AI и автоматизацията, но при много организации доверието в контролите и екипите, които ги поддържат, все още не е на нужното ниво.
Това показват резултатите от Годишното проучване на PwC (PwC SEE CFO Compass Survey), което се проведе за трета поредна година. В това издание участие взеха над 230 компании от повече от 15 индустрии, включително над 90 организации от България. Въпросникът обхвана три теми, важни за развитието на бизнеса днес – контролна среда и системи, дигитална устойчивост и киберсигурност, и изкуствен интелект.
Основен извод от проучването е същественото разминаване между амбициите за модернизация и оперативната готовност на компаниите в региона. Налице е ясна тенденция към внедряване на нови технологии и ускоряване на процесите. Това обаче невинаги е подкрепено от необходимите инвестиции в изграждане на устойчива контролна среда, управление на данните, надграждане на компетенциите на служителите и ефективни стратегии за киберсигурност.
Контролна среда и системна интеграция
Резултатите в тази секция показват, че бързината често е за сметка на качеството и контрола. Въпреки че над 60% от компаниите заявяват, че приключват отчетния си период в рамките на 5 дни, това не е в следствие на автоматизация и често е обвързано с извънреден труд.
Общо 54% от финансовите директори споделят, че работят с частично или изцяло нестандартизирана счетоводна информация в сравнение с 48% миналата година. Неефективната системна интеграция, която се наблюдава сред компаниите в региона, се потвърждава и от следните данни:
– 34% от организациите извършват прехода от информация за отчетни нужди и информация за управленски нужди извънсистемно. Въпреки лекото подобрение спрямо миналогодишния резултат (40%), тази зависимост от ръчни процеси крие риск от сериозни неточности.
– 31% от компаниите се сблъскват с проблеми при интеграцията и съвместимостта на системите при внедряването на SAFT – ясен сигнал, че липсата на предварителна подготовка и добре изградена системна архитектура води до реални затруднения при спазване на нови регулаторни изисквания.
Проучването „CFO Compass“ показва още, че доскорошният стремеж на организациите за единна ERP система като гръбнак на финансовата функция вече не отразява реалността в Югоизточна Европа. Разнообразните бизнес модели, местните разпоредби и наследените системи правят пълната стандартизация в рамките на една платформа трудна, а често и дори нежелателна. Затова все повече бизнеси преминават към интегрирани екосистеми: координиран набор от взаимосвързани системи, обединени от ясни процеси и споделени модели на данни.
Дигитална устойчивост и киберсигурност
Отговорите на финансовите директори свидетелстват и за критично разминаване между осъзнаването на заплахите и реалните инвестиции в защита и стратегии за реакция:
– Едва 2% от анкетираните прилагат модерни архитектури за сигурност като модела Zero Trust (нулево доверие). Организациите в Югоизточна Европа все още разчитат на реактивен подход с базови защити, а не на превантивни мерки за сигурност, базирани на многопластови стратегии.
– 0% от анкетираните инвестират в планове за непрекъсваемост на бизнеса и възстановяване след бедствие (Business Continuity Management/Disaster Recovery).
– 28% от организациите не се възползват от външна експертиза при разработването на стратегии за киберсигурност и дигитална устойчивост, подценявайки нарастващата сложност на заплахите.
Внедряване на изкуствен интелект (AI)
В тази сфера се наблюдава най-ярко парадоксът „амбиция срещу реалност“. Желанието за иновации е изключително високо, но то се сблъсква с липсата на фундаментална подготовка по отношение на данните и хората. Проучването показва, че:
– 6 от 10 финансови директори вече са започнали да пилотират проекти с изкуствен интелект – огромен скок спрямо едва 15% през 2025 година. Нагласата за възприемане на нови технологии е налице и лидерите активно търсят начини за повишаване на ефективността. В същото време близо 80% от анкетираните посочват, че планират да инвестират по-малко от 50 000 евро за интегриране на AI.
– Едва 7% от пилотираните AI решения обаче са напълно внедрени. Основна пречка да се премине от фазата на експериментиране към реално работещо модел остава липсата на качествени и стандартизирани данни.
– Повечето организации все още не са установили официални политики за изкуствен интелект. Недостатъчната дигитална компетентност на екипите (50%) е най-голямата пречка за реализиране на стойност от AI, следвана от поверителността на данните (39%) и киберрисковете (38%).
“Най-сериозното предизвикателство за бизнеса в Югоизточна Европа не са технологиите, а хората. Повишаването на квалификацията на екипите става основен приоритет, за да могат те да работят уверено с изкуствен интелект и дигитални инструменти. Модернизацията на ERP също е на преден план, но подходът се променя. Вместо да разчитат на една система, организациите в региона вече се фокусират върху подходяща комбинация от интегрирани съвременни решения“, коментира Петко Петков, съдружник, Услуги по управление на риска, PwC България.
Резултатите от третото издание на проучването „CFO Compass Survey” за Югоизточна Европа, представени в София, привлякоха интереса на водещи финансови лидери и експерти в сферата, които се включиха активно в дискусията относно бъдещето на финансовите функции в региона.
Източник: Banker.bg
