След участието си в Ташкентския международен инвестиционен форум, държавният глава Румен Радев даде интервю за CNN, в което коментира ключови теми като войната в Украйна и предстоящото влизане на България в еврозоната.
Според президента светът е изправен пред дилема – дали да се примири и да признае окупираните от Русия украински територии, или да брани международното право, което би довело до Трета световна война.
Радев е на мнение, че войната в Украйна е предизвикала способността да се поставят адекватни политически цели и да се привеждат в рационална стратегия.
Запитан как да се стигне до прекратяване на огъня и мирно решение, което да не облагодетелства агресията на Русия, Радев отново подчерта, че международната общност „лети“ към изключително трудна политическа и морална дилема. „Американците наричат тази война “boots on the ground warfare“. Това е битка за всеки инч територия и най-важният фактор в нея не са оръжията, а хората„, смята президентът. Държавният глава посочи, че проблемът е, че наближава моментът, в който Украйна може да остане без хора, които да се бият за нея.
„От друга страна мислите ли, че Русия изобщо ще отстъпи Крим и другите области?“, попита държавният глава и добави, че сме изправени пред две опции. Първата е да се примирим с факта, че в 21-и век територии могат да бъдат завоювани със сила и да забравим за международното право и Устава на ООН. Другата – да изпратим войски на НАТО да бранят Украйна и да изтласкат Русия обратно до границите й от 1991 г., а това означава трета световна война с опустошителни, най-вероятно ядрени последици.
По думите на държавния глава налице са три инструмента за въздействие върху мирния процес – военен, икономически санкции и дипломация и все още не е мобилизиран пълният потенциал на дипломацията. Затова и Радев силно подкрепя усилията на президента Тръмп. „Вярвам, че той е прагматичен бизнесмен, който не приема опустошенията от която и да е война, и моето разочарование е, че президентът Тръмп все още не намира достатъчно подкрепа в Европейския съюз за своите мирни усилия“, заяви той. Президентът добави, че някои европейски лидери отказват да приемат реалността на бойното поле и това също е голям проблем.
„Тази война предизвиква нашата архитектура на сигурност, индустриална база, нашите икономики и социални системи. Но най-вече войната е предизвикателство за нашето критично мислене, за способността ни да осъзнаваме и анализираме всички стратегически и оперативни аспекти, да дефинираме желаното крайно състояние и какво означава победа“, каза още държавният глава и добави, че войната в Украйна предизвика и способността да се поставят адекватни политически цели и да се привеждат в рационална стратегия.
В отговор на въпрос за налаганите нови санкции от Европейския съюз на Русия заради войната в Украйна, Радев призова „преди всичко да разберем и признаем какъв е резултатът от санкциите и кой е победителят от тези санкции“. Според държавния глава от политиката на санкции срещу Русия най-облагодетелстван е Китай, защото печели от евтините руски енергийни ресурси, от достъпа до военни технологии. С изтеглянето на своите компании от Русия Европейския съюз е отворил големия руски пазар за компании от Китай, като по думите на президента, така санкциите обвързват още по-силно Русия и Китай.
Еврото
„Може би съм старомоден, но силно вярвам в демокрацията с предложението си за референдум за въвеждането на еврото в България. Някои лидери вярват в технокрацията, други в движещата сила на икономиката. Но ако няма демокрация, цялата социална конструкция е обречена. Затова инициирах провеждането на референдум за готовността на България да се присъедини към еврозоната през 2026 г.“, коментира Радев.
Запитан, дали може да се стигне до конституционна криза, ако министър-председателят продължи да настоява за присъединяване към еврозоната, а президентът – това да не става толкова бързо и да се случи само след референдум, държавният глава посочи, че конституционна криза няма и не може да има.
„Това обаче би могло да подкопае обществения договор между правителството и българските граждани и доверието в институциите“, подчерта президентът. Освен това той напомни, че през последните четири години в България бяха проведени седем парламентарни избори и сме свидетели на спад в доверието към институциите. Според него точно затова, провеждането на референдума за еврото би могъл на върне доверието в българското правителство.
Радев посочи също така, че получените позитивни доклади от Европейската комисия и Европейската централна банка са резултат на дългогодишна консервативна финансова политика, усилена работа и жертви и за всичко това са платили българските граждани. Президентът отбеляза, че в средносрочен и дългосрочен план се очаква еврото да донесе ползи за българската икономика, но липсата на консенсус в обществото ни не е за европейския път на страната, а дали България е готова да въведе еврото през 2026 година.
На въпрос, дали времето за референдум за въвеждането на еврото не е отминало, държавният глава напомни, че процесите са изключително динамични и всичко се променя много бързо, дори и в самия Европейски съюз. Той даде пример с това, че Великобритания е напуснала съюз. Отбеляза още, че 18 от 27 държави членки са провели свои референдуми за присъединяването си към Европейския съюз с обвързващото споразумение да приемат общата европейска валута.
Източник: Banker.bg
