Ракът на дебелото черво е сред най-разпространените и смъртоносни онкологични заболявания в света. Въпреки това той остава лечим, ако бъде открит навреме. В новия епизод на „Club здраве“ поканихме проф. Галина Куртева – един от водещите специалисти по медицинска онкология у нас, ръководител на отделението по онкология в болница „Света Екатерина“ и основател на Образователната академия по онкология – за да обсъдим защо България продължава да е начело по смъртност от това заболяване и как можем да обърнем тенденцията.
Болест, която засяга все по-млади хора
„През последните години забелязваме сериозно нарастване както в броя на диагностицираните, така и в случаите при млади хора под 50 години,“ посочва проф. Куртева. Младите пациенти често не обръщат внимание на симптомите – като промяна в навиците на червата или отпадналост – и се обръщат към лекар, когато заболяването вече е напреднало.
По данни на Световната здравна организация ракът на дебелото черво се очаква да засегне над 2 милиона души годишно. Заболяването вече заема второ-трето място по честота и второ място като причина за смърт от рак.
В България обаче положението е още по-тревожно. „Ние сме сред водещите страни по смъртност, а проблемът е, че диагностицираме в късен стадий, когато възможностите за лечение са силно ограничени,“ коментира тя.
Скринингът работи – и струва по-малко от билет за кино!
Изводът на проф. Куртева е ясен: „Единствено и само ранната диагностика може да промени кривата на преживяемост.“ Това обаче изисква устойчива, последователна здравна политика.
В тази посока силен пример е даден от Фондация „Лъчезар Цоцорков“, която реализира две скринингови програми през 2022 и 2024 г. С обхват от близо 100 000 души, програмите използват неинвазивен тест за окултно кървене. Резултатите показват, че 14% от участниците са дали положителен резултат и са насочени за допълнителни изследвания – хора, които иначе не биха знаели за риска.
„Около 15 лв. на човек е стойността, която кампанията отчита, включително логистика, лабораторна обработка, популяризиране и информационна кампания. Това не е разход, това е инвестиция в здравето на нацията“, подчерта проф. Куртева. Анализ на икономическата полза от програмата изчислява спестени 27 млн. лв. здравни разходи до 2029 г., благодарение на предотвратените случаи на напреднал стадий на заболяването.
Какво следва: от кампании към политика
„Когато веднъж си доказал, че нещо работи, следващата логична стъпка е то да стане част от системата,“ споделя пред водещата Радина Василева проф. Куртева. За да се случи това, според нея е нужно Министерството на здравеопазването да направи промени в Наредба №8 за профилактичните прегледи и диспансеризацията, така че този базов тест да стане достъпен за всеки личен лекар и реимбурсиран от Здравната каса.
„За някои видове рак вече има тестове в ръцете на джипитата. За рака на дебелото черво няма – а трябва. И това не е сложно и скъпо изследване, а прост, евтин и ефективен тест,“ допълва тя.
Огънят е запален – време е да го поддържаме!
Успешното завършване на скрининговата програма се дължи на усилията на цял екип – логистици, лаборанти, медицински специалисти, хора от информационната система. Затова е важно процесът да продължи.
„Вярваме, че продължаването на кампанията и постоянното присъствие с лице и информация ще поддържат този огън жив,“ казва проф. Куртева. Но тя е категорична: „Кампанийността има край. Само държавна, дългосрочна програма, защитена със закон и бюджет, може да промени реалността.“
Ракът на дебелото черво продължава да е огромно предизвикателство за българската здравна система. Но, както посочва проф. Куртева, това не е съдба. Това е избор – на ниво държава.
Ранната диагностика спасява животи и днес разполагаме с инструменти, с данни и с експерти, които знаят как. Остава само здравната политика да поеме щафетата.
Цялото интервю вижте тук:
Източник: Актуално
