Напоследък многобройни проучвания и анализатори ни убеждават, че ръстът на цените е овладян и инфлацията се забавя. Това обаче е като прогноза за времето, според която е 2 градуса, но се усеща като минус 3. Усещането за по-празен джоб е ежедневно, след като излезем от магазин, ресторант, плащаме сметки или си измием колата. Това обаче далеч не се дължи на еврото, както се опитват да ни убедят някои политици.
Статистиката сочи отчетливо забавяне на инфлацията в началото на 2026 г., но цените на стоките и услугите не са достигнали своя пик и ще продължат да се качват. Особено чувствителна остава сферата на услугите, където поскъпването продължава с по-високи темпове от средните за еврозоната.
Икономистите са единодушни, че цените ще продължат да растат, но също така отхвърлят популярната сред част от политическия спектър теза, че основната причина за поскъпването е въвеждането на еврото.
Експресните данни на Националния статистически институт, публикувани тази седмица, показват, че годишната инфлация в България през януари е 3.6%, а месечната – 0.7 процента. Тоест имаме по-умерен ценови ръст в сравнение с края на 2025 г., когато инфлацията на годишна база трайно надхвърляше 5 процента. Сравнението с по-дългосрочен хоризонт обаче показва, че инфлацията остава значително по-висока спрямо края на 2024-та, когато тя беше едва 2.2 процента.
Зад тази динамика стоят не толкова храните или енергийните продукти, колкото рязкото поскъпване в няколко групи услуги. Именно там данъчните регистрират и най-честите нарушения на Закона за еврото, свързани с неправомерно повишаване на цени още от началото на годината.
Най-осезаемо е месечното поскъпване при групата „Лични грижи, социална защита и разни стоки и услуги“, където ръстът е 2 процента. Следват застрахователните и финансовите услуги с увеличение от 1.9% и услугите на ресторанти и хотели – с 1.6 процента. На годишна база данните са още по-красноречиви.
Цените на ветеринарните услуги са скочили с над 25%, фризьорските услуги – средно с 18%, образователните услуги, включително курсове и университетски такси, са поскъпнали с 8%, а хотелите и ресторантите отчитат над 9% ръст за година. Поскъпване има и при застраховката „Гражданска отговорност“.
Междувременно хиляди хора от различни градове на страната подадоха сигнали за драстично завишени сметки за електроенергия за декември и януари. Дори пенсионери, които живеят сами и отопляват максимум две помещения, са получили сметки около 200 евро.
Тези числа подхранват общественото усещане за „скъпа България“, дори при отсъствие на двуцифрена инфлация. Именно разминаването между официалната статистика и ежедневния опит на потребителите е ключово за разбирането на напрежението около цените.
Както отбелязва икономистът от Института за пазарна икономика Андриян Николов в интервю за БНТ, хората много по-ясно възприемат поскъпването в ресторанти, хотели и магазини, отколкото автоматично плащаните разходи, което засилва усещането за инфлация, независимо от реалните ѝ стойности.
Наред с официалната статистика, данните на Държавната комисия по стокови борси и тържища показват, че потребителската кошница през януари е поскъпнала от 52 на 56 евро, като най-сериозно е увеличението при зеленчуците. Разликите в цените между отделните градове остават значителни – кашкавалът и каймата например са най-евтини на едро в Добрич и най-скъпи в Силистра.
Цените в магазините в България в момента се повишават поради множество взаимосвързани икономически фактори, които действат едновременно и засилват общия ценови натиск в икономиката. Това не е резултат само от един конкретен проблем, а по-скоро следствие от промени в цените на производство, вноса, работната сила, административни разходи и потребителското търсене.
Първият ключов фактор за поскъпването са повишените производствени разходи, които производителите и търговците прехвърлят към крайните потребители. Част от тези разходи произтичат от по-високите цени на вносните суровини и енергия. Например, производствените разходи за основни храни като хляб може да се увеличат значително заради по-високи социални вноски, нови такси и разходи за енергия и транспорт. Всички тези добавки в крайна сметка се отразяват върху цените на щанда.
Друг важен аспект е ръстът на заплатите, особено в последните години. По-високите заплати увеличават разходите за труд на предприятията, което влияе и върху крайните цени на продукти и услуги.
Това е сериозен инфлационен натиск, който се дължи на сбъркана политика, която допуска трудовите разходи да нарастват по-бързо от производителността. Затова не трябва да се изненадваме от тежкия ефект върху инфлацията на услугите и храните през последната година.
Предвид тези обстоятелства логично възниква въпросът за контрола върху ценовата верига и ролята на регулаторите. По време на брифинг тази седмица председателят на Комисията за защита на потребителите Александър Колячев призна, че институцията няма правомощия да проверява или санкционира доставчиците за завишени цени, нито по Закона за защита на потребителите, нито по Закона за еврото.
Данните се групират по сектори и се предоставят на други институции, без пряка намеса на КЗП в „долните нива“ на веригата. За сметка на това Комисията за защита на конкуренцията преди две седмици започна да изготвя анализ на доставчиците, но засега конкретни резултати липсват.
Докато вътрешният дебат за контрола върху цените продължава, европейските данни поставят българската инфлация в по-широк контекст. През 2025 г. цените на храните в ЕС са се повишили средно с 2.8%, като за някои продукти ръстът достига 10 процента. България е сред страните с най-висока инфлация при храните, редом с Румъния и Естония. Румъния оглавява класацията с 6.7%, следвана от Естония с 6.2%, а България е трета с 5.7 процента.
И така, инфлацията в България се забавя, но процесът на поскъпване далеч не е приключил. Очакванията на икономистите са, че през 2026 г. цените у нас ще растат с по-висок темп от този в останалата част на еврозоната, където се залага инфлация около 2 процента. В България прогнозите са за двойно по-високи нива, макар и без достигане на двуцифрени стойности.
Ключова роля ще играят бъдещата бюджетна политика и политическите решения, които чрез популистки обещания за ценови тавани и рязко увеличение на доходите могат не само да засилят инфлационните очаквания, но и реално да ускорят поскъпването.
Източник: Banker.bg
