Анализатори на Националното бюро за икономически изследвания на САЩ (NBER) оцениха въздействието на разходите на правителството на САЩ за наука върху световната икономика. Въздействието на инвестициите в научноизследователска и развойна дейност не се ограничава до страната, в която се създават нови технологии: разработките пресичат границите заедно със стоките, което позволява на компаниите по целия свят да произвеждат повече продукти, без да увеличават работната си сила или капитала си.
Осем до десет години след увеличаването на инвестициите в научноизследователска и развойна дейност в САЩ, БВП на глава от населението в развитите страни се е увеличил с приблизително 1,6%, а в икономиките извън ОИСР – с 2 процента.
Според доклада на NBER „Въздействието на разходите на правителството на САЩ за научноизследователска и развойна дейност върху глобалния икономически растеж“, възвръщаемостта на инвестициите в наука настъпва след 10-15 години поради необходимостта от провеждане на изследвания и разработване на технологии, преди предприятията да могат да се адаптират към тяхното използване. Анализаторите отбелязват, че времевата рамка зависи както от страната, така и от вида на финансираните изследвания.
В Съединените щати най-силната икономическа възвръщаемост е постигната
от инвестиции в граждански научноизследователски и развойни дейности – особено в медицината и транспорта.
правила
Според експерти, след увеличаване на държавните разходи за такива научноизследователски и развойни дейности, производителността на американския бизнес е била с 1,8% по-висока само след девет години. Инвестициите в изследвания в областта на отбраната са дали по-незабавен, но краткотраен ефект за американската икономика. Увеличение на производителността от приблизително 0,5% е било забележимо само след три години, но ефектът постепенно отслабва след това.
Икономическата възвръщаемост от разходите на Вашингтон за изследвания не остава вътрешна:
с течение на времето технологиите, създадени в САЩ, започват да повишават производителността и в други страни – предимно чрез търговия.
Чрез внос на американски лекарства, оборудване и други високотехнологични продукти, чуждестранните предприятия получават достъп до нови разработки, без да участват в тяхното създаване.
В страните от ОИСР, която включва повечето от развитите икономики в света, включително Германия, Франция, Великобритания, Италия и Япония, производителността е била приблизително с 0,7% по-висока седем години след разходите на правителството на САЩ за граждански научноизследователски и развойни дейности в сравнение с преди увеличението на финансирането. Следвайки примера на САЩ, други развити страни също започнаха да инвестират повече в изследвания. Този процес имаше още по-значително въздействие върху БВП. След като САЩ увеличиха разходите си за граждански научноизследователски и развойни дейности, БВП на глава от населението в страните от ОИСР постепенно се увеличи и беше приблизително с 1,6% по-висок осем до десет години по-късно.
В страните извън ОИСР (включително Китай, Индия, Бразилия и Египет),
американските технологии се разпространяваха по-бавно, но ефектът беше по-силен в дългосрочен план.
Увеличението на производителността достигна 1% приблизително 15 години след увеличението на финансирането на научни изследвания от САЩ.
БВП на глава от населението в страните извън ОИСР се увеличи с 2% след десет години и с 3% след 13 до 15 години. От NBER обясняват този резултат с ефекта на „технологичния скок“: страните с по-слабо развита цифрова инфраструктура не инвестираха ресурси в създаването ѝ, а внасяха нови технологии. Например, страните в Субсахарска Африка, които нямаха стационарни телефони, веднага възприеха мобилните комуникации. Като цяло, анализаторите отбелязват, че ако значителен процент от растежа на световната икономическа производителност зависи от иновации, създадени в други страни, тогава мерки като тарифи, контрол върху износа и ограничения върху имиграцията могат да създадат разходи и да възпрепятстват развитието.
Източник: Banker.bg
